Р Е Ш Е Н И Е
 
№ 128  05.11.2019 г.  град Търговище
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
Административен съд – Търговище              
на осми октомври  две хиляди и деветнадесета  година
в публично съдебно заседание, в следния касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ– Росица Цветкова
ЧЛЕНОВЕ:  Албена Стефанова
Иванка Иванова
Секретар- Стоянка Иванова
Прокурор- Васил  Ангелов
като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова КНАХД № 106 по описа за 2019 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава дванадесета от АПК на основанията, предвидени в чл. 348 от НПК, съгласно чл.63,  ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Р.К.К., ЕГН-********** ***, подадена чрез адв.В. В. от АК-Варна против Решение № 154/17.07.2019г., на Районен съд гр.Търговище, постановено по НАХД № 365/2019 год., с което е потвърден като законосъобразен Електронен фиш (ЕФ) серия К, № 2456455, издаден от ОД на МВР – Търговище, с който за нарушение  на чл. 21, ал.12 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лв.
В касационната жалба като основание се навежда неправилно приложение на материалния закон. Излага се становище, че издаването на електронен фиш следва да се извърши само в случаите, в които отсъства контролен орган. Навежда се, че от събраните по делото доказателства се установява, че нарушението е констатирано с мобилна камера в присъствието на контролен орган и че контролния орган е следвало да пристъпи по друг ред за установяване на нарушението. Излага се становище за явно несъответствие на отразената в Протокол за използване на АТСС от 22.12.2018г. фактическа обстановка и представения снимков материал. Излагат се доводи, обосноваващи недоказаност на описаното в ЕФ административно нарушение, в т.ч и неговото авторство. Моли се оспореното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което обжалваният ЕФ да бъде отменен.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява и не изпраща представител. Постъпила е писмена молба от процесуалния представител на касатора адв. В.В., в която се излага становище за поддържане на касационната жалба на изложените в нея основания и доводи. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Търговище, редовно призован не изпраща представител и не ангажира становище по делото.
 Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.  Дава заключение, че оспореното решение следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол приема същата за допустима.
След проверка на делото настоящата инстанция констатира, че въззивният съд е приел следната фактическа обстановка:
С автоматизирано техническо средство система (АТСС) тип "ARN CAM S1" с фабричен № 11743с4 е установено, че на 22.12.2018 г., в 15.13ч., в обл.Търговище, ПП-I-4 км.244+100 с посока на движение  към гр.Варна, л.а. ”Тойота Авенсис 2.0 Д 4 Д” с рег. № …… е управляван със скорост от 135 км/ч. при разрешена скорост 90 км/ч. За констатираното нарушение – управление със скорост с 41 км/ч над разрешената след приспадане на толеранса от 3 %/, на 28.12.2018 г. на Р.К.К., в качеството му на собственик на автомобила, е издаден Електронен фиш серия К № 2456455  на ОДМВР Търговище за налагане на „глоба“ в размер на 400 лв. за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т.5 от ЗДвП. По делото няма данни Р.К.К. да е изпращал декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП или възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.
При така приетото за установено  Районният съд е  приел от правна страна, че от така събраните доказателства по делото по несъмнен начин се доказва, че Р.К.К. е осъществил всички елементи от състава на описаното в ЕФ административно нарушение. Съдът е приел, че материалния закон е приложен правилно и че при издаване на ЕФ не са допуснати нарушения на процесуалните правила и на законовите изисквания за форма. Съдът е изложил мотиви, че съгласно чл.3 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г., деянията от вида на описано в процесния ЕФ, могат да се установяват и санкционират с ЕФ, не само чрез използване на стационарни АТСС, но и чрез мобилни автоматизирани  технически средства и системи за контрол. Съдът е приел, че в конкретния случай е налице спазване на изискванията на  чл.10, ал.1 и ал.3 от гореописаната Наредба, както и изискванията на чл.16, ал.5 от същата Наредба, във връзка с чл.755 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.
На основание така направените фактически констатации и правни изводи въззивният съд е потвърдил обжалваният ЕФ като законосъобразен.   
Настоящият съд, в рамките на касационната проверка, съгласно чл.218 от АПК намира следното:
От така изложените в касационната жалба доводи се извлича, че се оспорва приетата за доказана от районния съд фактическа обстановка, което  касае обосноваността на оспореното решение. Пред касационния съд се излагат  доводи, които вече са били наведени пред въззивния съд. Последният ги е разгледал и е изложил подробни мотиви –защо не ги приема за основателни. Повторното навеждане на същите доводи пред касационната инстанция касае обосноваността на въззивното решение. Необосноваността на въззивното решение обаче не е касационно основание, съгласно  чл. 348 от НПК, във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН и не подлежи на касационна проверка в настоящото касационно производство. Съгласно чл.220 от АПК касационният съд не може да прави нови фактически установявания въз основа на нова преценка на събраните по делото доказателства.
Едновременно с горното  изводите на Районния съд за доказаност на елементите от състава на описаното в ЕФ нарушение и за спазване на всички кумулативни изисквания на процедурата по установяване на този вид нарушения изцяло се споделят от настоящата инстанция. Касационният съд намира, че в тази насока мотивите на въззивния съд не следва да се преповтарят, съгласно чл.221, ал.2 от АПК.  Описаното в НП деяние от фактическа страна е правилно правно квалифицирано и подведено под разпоредбата на чл.182, ал.2,т.5 от ЗДвП. Наложеното на касатора административно наказание е в размера, регламентиран в чл.182, ал.2,т.5 от ЗДвП, който е фиксиран.
 На основание гориезложеното съдът намира въззивното решение за постановено при правилно приложение на материалния закон.
Оспореното  решение е подробно мотивирано. В хода на въззивното производство не са допуснати такива съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 348 ал.3 от НПК, които да обосноват касационно основание по чл.348 ал.1,т.2 от НПК.
При извършената служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати от въззивния съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на оспореното решение.
По изложените съображения, касационният съд счита, че не е налице касационно основание по чл. 348 от НПК за отмяна на оспореното Решение  и следва същото да бъде оставено в сила като законосъобразно.
Воден от горното и на основание  чл.221 ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН,  касационният съд
 
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 154/17.07.2019г., на Районен съд гр.Търговище, постановено по НАХД № 365/2019 г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание  чл.223 от АПК.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ:      1.                    2.

Решението е влязло в законна сила.