Р Е Ш Е Н И Е

Номер 19 12.02.2018 г. град Търговище

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Административен съд Търговище касационен състав
На шести февруари година 2018
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА
ИВАНКА ИВАНОВА
Секретар: СТОЯНКА ИВАНОВА
Прокурор: ДИЛЯНА СТОЯНОВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова
КНАХД № 11 по описа за 2018 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Областен отдел „Автомобилна администрация“, чрез началника Й. Ш. против решение № 236/ 15.12.2017 г., постановено по НАХД № 329/ 2017 г. по описа на РС – Попово, с което отменено НП № 44-0000119/ 30.10.2017 г. на началника на Областен отдел “Автомобилна администрация“ – Търговище, с което на С.Х.Ш. *** за нарушения на чл. 40, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Наредба №2/2002 на МТС и на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвтП са наложени две адм. наказания „глоба“, всяко от които в размер на 500 лв. като незаконосъобразно. В жалбата не е посочено конкретно касационно основание. При тълкуване се извлича – нарушение на материалния закон. В с.з. касаторът, редовно призован не изпраща представител.
Ответникът по жалбата – С.Х.Ш. ***, редовно призован, се явява лично и изразява становище за потвърждаване на оспорения съдебен акт.
Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението е законосъобразно. Не са налице касационни основания, които да водят до отмяната му, с оглед на което същото следва да бъде потвърдено.
Съдът, след като обсъди оплакванията по жалбата във връзка с доказателствата по делото и съобрази правомощията си в касационното производство, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
За да отмени процесното НП въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че по силата на утвърдено маршрутно разписание № 2.1, съответстващо на утвърдения по чл.6,ал.1,т.1 от Наредба № 2/15.03.2002 г. стандарт – Приложение № 1, била открита автобусна линия Автогара Попово – с.Голямо Градище, която се изпълнявала от превозвача „Метеор“ АД, при утвърден график. В съответствие с разписанието, на 19.10.2017 г. сутринта, ответникът С.Х.Ш. като служител в „Метеор“АД следвало да извърши пътуването от гр.Попово до с.Голямо Градище в 08.00 ч. За този ден, на Ш. бил издаден пътен лист № 22496, който бил заверен по надлежния ред. Видно от него, в 07.55 ч. Ш. приключил курс от с.Дриново и тъй като веднага трябвало да потегли към с.Голямо Градище, пропуснал да вземе в себе си пътният лист и маршрутното разписание. След като пристигнал в с.Голямо Градище и потеглил обратно към гр.Попово, на изхода на гр.Опака, до бензиностанцията бил спрян за проверка от служители на ОО“АА“ Търговище. – И.И. и Д.С.. При проверка на документите, които следвало да носи водача съгласно чл.40 от Наредба № 2/2002 г., длъжностните лица констатирали, че не носи попълнен пътен лист по образец /приложени № 5, съгласно чл.40, ал. 1,т. 4/, както и не носи копие от маршрутното разписание, заверено със свеж печат и подпис от общината възложител по образец /приложени №1, съгласно чл.40, ал. 1, т. 5/. За констатираните нарушения бил съставен АУАН (л.9), с който нарушителя се запознал и подписал без възражения. В 3-дневният срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН депозирал допълнително писмено възражение по акта, в което посочил, че поради изключително натоварения график и бързина, е пропуснал да вземе пътния лист и маршрутното разписание. При тези обстоятелства и след като формално посочил, че възражението е неоснователно, на 30.10.2017 г. било издадено оспореното в настоящия процес НП № 44-0000119, с което отговорността на ответника била ангажирана за нарушения по чл.40,ал.1,т.4 и т.5 от Наредба № 2/2002 г.
От правна страна въззивният съд е намерил, че при безспорно установената в хода на съдебното дирене фактическа обстановка са доказани извършените нарушения, правилно квалифицирани по чл. 40, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Наредба № 2/2002 г. на МТС, доколкото на посочената дата, място и време, съобразно приетите и приобщени по делото писмени и гласни доказателства, ответникът не е носил у себе си пътния лист и маршрутното разписание. От друга страна обаче, е основателно възражението в депозираната жалба досежно приложението на чл.28,б.”а” ЗАНН, приложението на който е отказано от АНО посредством бланкетното посочване че „предвид констатираното нарушение и целите на чл.12 от ЗАНН не е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН”. Този подход не се споделя от настоящия съдебен състав, тъй като е много формален и изначално неправилен. Това е така понеже самият ЗАНН не предвижда критерий за отграничаване на маловажните случаи, поради което във всеки един случай следва да се подхожда конкретно при съобразяване с относимите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, при които е извършено административното нарушение, например стойността на вредата ако има такава, кръгът на засегнатите обществени интереси и т.н. От друга страна известно е, че когато преценява дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, попадащи в обхвата на чл.6 ЗАНН, т.е. когато деянието представлява "маловажен" случай на административно нарушение, той следва да приложи чл.28 ЗАНН. Ако тази разпоредба бъде приложена, на практика нарушителя се освобождава от административно наказателна отговорност.
Съдът е намерил, че констатираните две еднотипни нарушения са формални и не е необходимо да е настъпил вредоносен резултат, т.е. не може да се твърди, че липсват вредни последици единствено поради липсата на такъв резултат. Това обаче не означава априори, че то не може да се определи като маловажно по смисъла на чл.11 ЗАНН, във вр. с чл. 9, ал. 2 от НК и отговорността на ответника да се изключи съгласно чл.28 от ЗАНН. От друга страна обаче обективните данни от извършената проверка в обекта показват, изискуемите документи по чл.40 от Наредба № 2/2002 г. са били издадени и налични преди започване на превоза по маршрута от гр.Попово до с. Голямо Градище, като единствено невниманието на ответника и натовареният му график в този работен ден, е довело до допускане на грешка и пропуск да бъдат взети тези документи. Това нарушение очевидно остава изолирано, което е достатъчно за въззивния съд да приеме, че е явно незначително и при установяването му административно наказващият орган е следвало да съобрази това.
Настоящата инстанция не споделя изводите на въззивния съд, като приема, че постановения съдебен акт е незаконосъобразен поради нарушение на материалния закон. Съдебният състав счита, че в постановения съдебен акт въззивният съд е направил незаконосъобразни изводи за маловажност на случая по смисъла на чл. 28, б. А от ЗАНН за двете констатирани нарушения от АНО. Осъществените нарушения от наказаното лице не се отличават с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от този вид, поради което съдебният състав намира, че няма основания за квалифициране на нарушенията като маловажни по смисъла на чл. 28, б. А от ЗАНН. Съгласно нормата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни за всеки конкретен случай - вид на нарушението, начин на извършването му, вредоносните последици, степента на обществена опасност и т. н., при съобразяване характера и целите на административно-наказателната отговорност.
Предвид горните критерии и фактите установени от районния съд, в настоящия случай съдът приема, че не са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН, за определяне на извършените административни нарушения като маловажни. В случая няма данни за настъпили вредни последици, тъй като осъществените нарушения са формални на просто извършване – непредставяне на определени транспортни документи. Действителност няма опасност от възникване на ПТП. Не е за пренебрегване обаче факта, че твърденията на наказаното лице, изложени като причина за осъществяване на нарушенията, не са подкрепени нито с писмени нито с гласни доказателства по делото, за да бъдат приети за действително съществуващи. Въззивният съд при правилно установени факти за съставомерност на деянията на наказаното лице е направил неправилен извод за прилагане на чл. 28, б. А от ЗАНН. Тези съображения на първоинстанционния съд не се подкрепят от доказателства по делото, поради което постановения съдебен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като бъде потвърдено издаденото НП.
При изложеното съдебно решение следва да бъде отменено, а НП да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл. 221 във вр. с чл. 223 от АПК, съдът

РЕШИ:


ОТМЕНЯ Решение № 236/ 15.12.2017 г., постановено по НАХД № 329/ 2017 г. п описа на РС – Попово И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 44-0000119/ 30.10.2017 г. на началника на Областен отдел “Автомобилна администрация“ – Търговище, с което на С.Х.Ш. ЕГН ********** *** за нарушения на чл. 40, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Наредба №2/2002 на МТС и на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвтП са наложени две отделни адм. наказания „глоба“, всяко от които в размер на по 500 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:…….…. ...….…….

Решението е влязло в законна сила.