Р Е Ш Е Н И Е
 
Номер 106  0910. 2019 година  град Търговище
 
В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен  съд град Търговище
на осми октомври две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:   
ПРЕДСЕДАТЕЛ:   КРАСИМИРА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ:   АЛБЕНА СТЕФАНОВА   
ИВАНКА ИВАНОВА   
Секретар:ГЕРГАНА БАЧЕВА
Прокурор:ВАСИЛ АНГЕЛОВ 
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
КНАХД № 113 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
  Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63, ал.2  от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез гл. ю.к. Д.,  против  Решение № 160/ 24.07.2019 г., постановено по НАХД № 438/ 2019 г. по описа на РС-Търговище, с което е отменено Наказателно постановление № 421290 – F466419 от 21.03.2019г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ЦУ на НАП, с което на „М. – Ш. М.“ ЕТ -  гр….,  представлявано от Ш. М. Н., ЕГН **********  за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006г. на МФ и на основание чл.185, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500лв.,     В жалбата е посочено за касационно основание за оспорване – противоречие с материалния закон.  В с.з. процесуалният представител на касатора се явява, поддържа жалбата и изразява  становище за отмяна на първоинстанционното решение.
Ответникът, взема становище и  оспорва жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Търговище, дава заключение за     основателност на касационната жалба.
След като обсъди законосъобразността на решението по наведените касационни оплаквания  в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на касационната проверка,извършена съгласно чл.218 АПК, административен съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от легитимна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.   
Районният съд е установил от фактическа страна,  че  на 11.01.201г. контролни органи от НАП извършили  проверка на търговски обект – магазин за хранителни стоки,  находящ се в гр.Търговище, ул.“…“, стопанисван от „М. –Ш. М.“ ЕТ,    ЕИК 125006439. При проверката било установено, че разчетената касова наличност от ФУ в обекта е в размер на 492,15лв., а фактическа наличност на паричните средства в касата - 348,61 лв.  При тези данни,  за разликата от  143,54лв. контролните органи приели,  че търговецът не е изпълнил задължението си, извън случаите на продажби,  да регистрира във фискалното устройство всяка промяна в касовата наличност, чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Предвид тази констатация, инспектор по приходите в ЦУ на НАП съставил на „М-Ш.М.“ ЕТ,   АУАН № F 466419 / 14.01.2019г. за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.  В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН  било депозирано писмено възражение срещу акта. Приемайки същото за неоснователно, въз основа на АУАН, Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП издал Наказателно постановление № 421290 – F 466419/ 21.03.2019г.  Посредством същото, за нарушение на  чл.33,  ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006г.  на МФ  и на основание чл.185, ал. 2 във вр. с ал.1 от ЗДДС наложил на „М-Ш.М.“ ЕТ,    имуществена санкция в размер на 500лв.
При тази фактическа обстановка районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.  Съдът  е констатирал  , че при издаване  на НП  не са изпълнени изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, съгласно който наред с останалите задължителни реквизити,  НП следва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено с всички обосноваващи обективни  признаци на нарушението. 
Въззивната инстанция е направила извод за непълно административнонаказателно обвинение,   представляващо  съществено процесуално нарушение, което  не би могло да се  отстрани чрез доказателствата по делото.   
Съдът подробно е анализирал текста на   чл.33, ал.1  и ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.  Прието е, че   фактът, дали ФУ притежава операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми  е  елемент от  обективната страна  на  нарушенията  на чл.33, ал.1 и ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.  Притежаването на посочените операции от ФУ е елемент от обективната страна на нарушението по чл.33, ал.1, а непритежаването им  е  елемент от обективната страна на нарушението на чл.33, ал.2. Когато се установява извършено нарушение на тези разпоредби, горните факти трябва да бъдат установени и посочени от актосъставителя при описване на фактическите обстоятелства в АУАН, а след това и от наказващия орган в НП. Обоснован е извод, че в случая не е изпълнено.   
Прието е, че нито в АУАН, нито в НП при описване на нарушението е посочено, че ФУ в проверения търговски обект притежава операциите „служебно въведени” и „служебно изведени”  суми,  което води до извод, че не е посочен елемент от обективната страна  на нарушението, за което е наложена санкцията.    Отделно е прието, че в АУАН е констатирано,  че разликата  от 143, 54лв. се явява изведени пари от касата за разплащане с доставчици, които не са  регистрирани във ФУ чрез операцията „служебно изведени“ т.е  с АУАН е установен произхода  на разликата,  които  данни в НП не фигурират. 
Касационният съд възприема установената от първа съдебна инстанция фактическа обстановка, като съответна изцяло на събраните по делото доказателства.  
Споделят се изводите на районния съд. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от  страните становища по тях, и е отговорено  на всички относими инвокирани възражения.
При извършената служебна проверка, съгласно чл.218 ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати от съда нарушения, които да водят до невалидност или  недопустимост на атакуваното решение.
Водим от горното и на основание  чл.221 ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
 
Р Е Ш И :
 
ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 160/ 24.07.2019 г., постановено по НАХД № 438/ 2019 г. по описа на РС-Търговище .
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.

Решението е влязло в законна сила.