Р Е Ш Е Н И Е
 
№ 147    29.11.2019 г. град Търговище
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
Административен съд – Търговище              
на двадесет и девети октомври   две хиляди и деветнадесета  година
в публично съдебно заседание, в следния касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ– Росица Цветкова
ЧЛЕНОВЕ:  Албена Стефанова
Иванка Иванова
Секретар- Стоянка Иванова
Прокурор- Васил  Ангелов
като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова КНАХД № 123 по описа за 2019 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава дванадесета от АПК на основанията, предвидени в чл. 348 от НПК, съгласно чл.63,  ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на С.Ц.Н., ЕГН-********** ***, подадена чрез адв.Д.Д. ***  против Решение № 191/09.09.2019г., на Районен съд гр.Търговище, постановено по НАХД № 507/2019 год., с което е потвърден като законосъобразен Електронен фиш (ЕФ) серия К, № 2287660, издаден от ОД на МВР – Търговище, с който за нарушение  на чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв.
В касационната жалба като основание се навежда съществено процесуално нарушение. Излага се становище, че Районният съд не е изпълнил задължението си да събере всички относими към спора доказателства и не е изградил убеждението си въз основа на обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото. Навежда се, че деянието е следвало да се квалифицира по чл.21, ал.2, а не по чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като ограничението на скоростта е регулирано с пътен знак Д 13-40км. Моли се оспореното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което обжалваният ЕФ да бъде отменен.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Търговище, редовно призован не се явява, не изпраща представител и не ангажира становище по делото.
 Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.  Дава заключение, че оспореното решение следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол приема същата за допустима.
След проверка на делото настоящата инстанция констатира, че въззивният съд е приел следната фактическа обстановка:
На 20.09.2018г. в 16.09ч. в гр.Търговище на ул.Александър Стамболийски до бензиностанция Шел, в посока на движение към гр.Попово, с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 11743с4,  била засечена скоростта на движение на л.а. “Ауди А 8“ с рег.№ ….. Като скорост на движение на автомобила била отчетена - 79 км/ч., при максимално допустима такава за населеното място – 50км/ч. За нарушението, което било заснето с автоматизираното техническо средство, от ОДМВР – гр.Търговище бил издаден електронен фиш серия К, № 2287660. Посредством същия, на С.Ц.Н. като собственик на когото е регистрирано превозното средство за  нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 100лв.  ЕФ е връчен лично на Н. на 17.02.2019г. Декларация  от последния по чл.189, ал.5, изр.2 от ЗДвП не е била представена пред ОД на МВР-Търговище. 
При така приетото за установено  Районният съд е  приел от правна страна, че от така събраните доказателства по делото по несъмнен начин се доказва, че С.Ц.Н. е осъществил всички елементи от състава на описаното в ЕФ административно нарушение. Съдът е приел, че материалния закон е приложен правилно и че при издаване на ЕФ не са допуснати нарушения на процесуалните правила и на законовите изисквания за форма като са спазени изискванията на чл.189, ал.4 от ЗдвП относно изискуемите реквизити, както и тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН. Съдът е изложил мотиви, че съгласно чл.3 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г., деянията от вида на описано в процесния ЕФ, могат да се установяват и санкционират с ЕФ, не само чрез използване на стационарни АТСС, но и чрез мобилни автоматизирани  технически средства и системи за контрол. Съдът е приел, че в конкретния случай е налице спазване на изискванията на  чл.10, ал.1 и ал.3 от гореописаната Наредба, както и изискванията на чл.16, ал.5 от същата Наредба.
На основание така направените фактически констатации и правни изводи въззивният съд е потвърдил обжалваният ЕФ като законосъобразен.   
Настоящият съд, в рамките на касационната проверка, съгласно чл.218 от АПК намира следното:
От така изложените в касационната жалба доводи се извлича, че се оспорва приетата за доказана от районния съд фактическа обстановка, което  касае обосноваността на оспореното решение. Необосноваността на въззивното решение обаче не е касационно основание, съгласно  чл. 348 от НПК, във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Едновременно с горното  изводите на Районния съд за доказаност на елементите от състава на описаното в ЕФ нарушение и за спазване на всички кумулативни изисквания на процедурата по установяване на този вид нарушения изцяло се споделят от настоящата инстанция. Касационният съд намира, че в тази насока мотивите на въззивния съд не следва да се преповтарят, съгласно чл.221, ал.2 от АПК. По делото са ангажирани доказателства че ЕФ е издаден на 21.09.2018г., с което съдът приема за доказано по делото спазването на тримесечния срок по  чл.34 от ЗАНН. По делото са налице доказателства, че ЕФ е връчен лично на С.Ц.Н.. В ЕФ изрично е вписано, че в 14 дневен срок  може да се подаде писмена декларация с данни на лицето, извършило нарушението. Такава декларация от страна на Н. *** не е подавана, предвид което правилно е определен и субекта на административнонаказателна отговорност.
 В конкретният случай касаторът е санкциониран не за превишаване на скорост, регулирана с пътен знак  Д 13-40 км., а за превишаване на скорост в населено място-50 км, като деянието от фактическа страна е ясно описано в ЕФ и безспорно установено по делото от събраните  доказателства и от приложената по делото снимка, която е годно доказателствено средство в процеса, на основание чл.189, ал.15 от ЗДвП. Предвид това правилно деянието на касатора е правно  квалифицирано като нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП  и подведено под разпоредбата на чл.182, ал.2,т.3 от ЗДвП. Наложеното на касатора административно наказание е в размера, регламентиран в чл.182, ал.2,т.3 от ЗДвП, който е фиксиран.
На основание гореизложеното съдът намира въззивното решение за постановено при правилно приложение на материалния закон.
Оспореното  решение е подробно мотивирано. В хода на въззивното производство не са допуснати такива съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 348 ал.3 от НПК, които да обосноват касационно основание по чл.348 ал.1,т.2 от НПК.
При извършената служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати от въззивния съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на оспореното решение.
По изложените съображения, касационният съд счита, че не е налице касационно основание по чл. 348 от НПК за отмяна на оспореното Решение  и следва същото да бъде оставено в сила като законосъобразно.
Воден от горното и на основание  чл.221 ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН,  касационният съд
 
Р Е Ш И :
 
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 191/09.09.2019г., на Районен съд гр.Търговище, постановено по НАХД № 507/2019 г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание  чл.223 от АПК.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:      1.                    2.

Решението е влязло в законна сила.