Р Е Ш Е Н И Е

№ 154 30.11.2018 г. град Търговище

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Търговище касационен състав
На двадесет и седми ноември 2017 година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Красимира Тодорова
Членове: Албена Стефанова
Иванка Иванова
Секретар: Стоянка Иванова
Прокурор: Диляна Стоянова
Като разгледа докладваното от съдията-докладчик Иванка Иванова
КНАХД № 150 по описа за 2018 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във връзка с чл. 348 от НПК и чл. 63 от ЗАНН.
Делото е образувано по жалбата на Х.М.Х. ЕГН ********** ***, чрез адв. Д. М.***, съдебен адрес:*** – партер а.. М. и адв. М. против Решение № 256/ 03.10.2018 г. постановено по НАХД № 706/ 2018 г. г по описа на РС – Търговище, с което е потвърдено НП № 18-1292-001280/ 29.06.2018 г. на ВПД началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР - Търговище, с което за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП е наложено адм. наказание „глоба” в размер на 50 лв. В жалбата е посочено като касационно основание за отмяна – неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът редовно призован, се представлява от а.. М. ***.
Ответникът по касация – ОД на МВР - Търговище, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по делото.
Прокурорът дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението е законосъобразно. Съдът в достатъчна степен е изследвал всички събрани доказателства. Съдът е обсъдил и противоречивите доказателства. Изложил е съображения на кои дава вяра. В действителност не е правена експертиза, дали жалбоподателят има вече навик да си слага колана като пали колата, но такава не е била необходима. Няма основания за отмяна на решението и то следва да бъде потвърдено.
Съдът, след като обсъди оплакванията в жалбата във връзка със събраните доказателства по делото пред първата инстанция, и съобрази правомощията си в касационното производство, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
За да потвърди процесното НП, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 21.05.2018г. св.П.С. и И.И. – мл. автоконтрольори от сектор ПП при ОДМВР - Търговище изпълнявали служебните си задължения на ул.“Христо Ботев“ в близост до кръстовището с ул. „Братя Миладинови“ в гр.Търговище. Около 11.25ч. същите забелязали л.а. „БМВ“ с рег. № ., който движейки се по ул. „Братя Миладинови“ спрял на знака Б 2, намиращ се преди кръстовището с ул.“Христо Ботев“. В момента, в който спрял на знака и видял контролните органи, водачът на автомобила поставил обезопасителния си колан. Посоченото действие било забелязано от полицейските служители, които след като л.а. „БМВ“ № … завил на ляво по ул. „Христо Ботев“, го спрели за проверка. Св.С. съставила на касатора АУАН № Г220595/ 21.05.2018г. за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП – за това, че на 21.05.2018г. в 11.25ч. по ул. „Братя Миладинови“ е управлявал л.а. с рег.№ …… без поставен обезопасителен колан по време на движение. Касаторът подписал акта с възражение, че е бил с поставен колан. Депозирал и писмено възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Приемайки същото за неоснователно, въз основа на АУАН № Г220595/ 21.05.2018г. ВПД Началник сектор ПП към ОДМВР –Търговище издал НП № 18 – 1292 - 001280 от 29.06.2018г., с което за нарушение на чл.137а, ал.1 и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП наложил на касатора „глоба” в размер на 50лв., а на основание Наредба № Із - 2539 на МВР постановил отнемането на 6 контролни точки.
От правна страна въззивният съд е приел, че не са констатирани в хода на административно-наказателното производство да са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да са довели до цялостното му опорочаване. Както АУАН, така и НП се издадени от компетентни органи. Издадени са по предвидените от закона ред и форма, съдържат изискуемите от ЗАНН реквизити.
Безспорно е установено и доказателственият материал не съдържа противоречия относно обстоятелството, че на 21.05.2018г. около 11.25ч. касаторът е управлявал лек автомобил „БМВ” с рег .№ Н9646ВР т.е. управлявал е МПС от категория М1 /чл.149 от ЗДвП/. От материалите по делото се установява, а и не се спори, че в момента на спирането му от контролните органи касаторът е бил с поставен обезопасителен колан. Спорен е въпросът - дали докато се е движил по ул.“Братя Миладинови“ – преди спирането му на знака Б2, е бил без колан, респ. в кой момент го е сложил. В тази връзка съдът е анализирал показанията на св.Николаева и на св.С..
Според св.Н., касаторът в чийто автомобил се намирала и тя, паркирал колата ул. „Братя Миладинови“ – на няколко метра преди знака „Стоп“. Същата заяви, че преди отново да потегли, касаторът си сложил колана. Св.С. от своя страна заяви, че водачът си сложил колана в момента, в който спрял на знака Б2 и видял контролните органи. Съдът е кредитирал твърдението на последната свидетелка, доколкото то кореспондира и с писменото възражение на касатора, депозирано непосредствено след съставянето на АУАН, където същият лично е записал, че поставил колана си след като спрял на знака „Стоп“. Следователно е безспорно, че касаторът е управлявал автомобила по ул. „Братя Миладинови“ без поставен колан, което обстоятелство представлява нарушение на чл.137а, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Не се установи в случая да е било налице някое от изключенията, визирани в чл.137а, ал.2 от ЗДвП. Поведението на касатора е съставомерно по чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП. Обстоятелството обаче, какво разстояние е изминал автомобила, преди управляващият го водач да постави обезопасителния си колан е без значение за съставомерността на деянието. Същото има значение единствено при преценка на тежестта му, която в случая съдът намира, че не води до извод за маловажност и не обуславя приложение на чл.28 от ЗАНН. Този извод следва от данните, съдържащите се в приложената „Справка за нарушител/водач“, от която се установява, че касаторът има множеството предходни нарушения на правилата за движение. Видно е също, че до настоящия момент е санкциониран три пъти с наказателни постановления за нарушения на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и пет пъти с фиш – също за нарушения на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Тези данни и липсата на поправителен ефект от налаганите до момента санкции изключват извода за маловажност на настоящото деяние. Законосъобразно, съгласно Наредба № Із - 2539 на МВР е определен и броят на контролните точки, подлежащи на отнемане.
Настоящата инстанция счита изводите на въззивния съд за правилни и законосъобразни. Постановеният съдебен акт е подробно и обстойно мотивиран. Изложени са подробни съображения по приложимите правни норми. Обсъдени са всички събрани по делото доказателства и наведените възражения от наказаното лице. Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) „Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.“ Безспорно е установено, че към момента на проверката лицето не е използвало обезопасителен колан. В случая не са налице изключенията на чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП от правилото на ал. 1. Както е посочил и въззивния съд, какво разстояние е изминал автомобила, преди управляващият го водач да постави обезопасителния си колан е без значение за съставомерността на деянието, а за преценка на тежестта на нарушението. В тази връзка съдът намира, че възраженията в касационната жалба няма как да бъдат споделени, тъй като противоречат на установени факти от въззивния съд. Отделно от това наведените възражения са за необоснованост на постановения съдебен акт. Необосноваността на оспореното съдебно решение не е касационно основание по смисъла на чл. 348 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Наложеното адм. наказание от 50 лв. е фиксирано, няма минимален и максимален размер, поради което няма как да бъде намалено. Отнетите контролни точки са определени законосъобразно съгласно чл. 6, ал. 1, т. 10 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на министъра на вътрешните работи.
При положение, че при първоинстанционното дело не е допуснато нарушение на правилата на съдопроизводството, като са събрани конкретни доказателства относно относимите факти, процесуално недопустимо е при проверка на въззивното решение, касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество. Правилни са изводите на въззивния съд за съставомерност на деянието на касатора по чл.183, ал.4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП – за неизползване на обезопасителен колан. Нарушението е безспорно установено и доказано пред въззивния съд от АНО, като всякакви възражения в обратната насока са неоснователни и необосновани.
При тези съображения настоящият съдебен състав счита, постановения съдебен акт е валиден и допустим. Не се констатираха нарушения на материалния закон, поради което постановеното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл.223 от АПК, съдът

Р Е Ш И:


ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 256/03.10.2018 г., постановено по НАХД № 706/ 2018 г. по описа на РС – Търговище.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        ЧЛЕНОВЕ:………

Решението е влязло в законна сила.