Р Е Ш Е Н И Е

Номер156 30.11.2018 г. град Търговище

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Търговище касационен състав
На двадесет и седми ноември година 2018
В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА
ИВАНКА ИВАНОВА
Секретар: СТОЯНКА ИВАНОВА
Прокурор: ДИЛЯНА СТОЯНОВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова
КНАХД № 154 по описа за 2018 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.Х.Х. ЕГН ********** *** против решение № 270/ 16.10.2018 г., постановено по НАХД № 820/ 2018 г. по описа на РС – Търговище, с което потвърдено НП № 44-0000188/ 21.08.2018 г. на началника на Областен отдел “Автомобилна администрация“ (ОО“АА“) – Търговище, с което за нарушение на чл. 66, т. 1, от Наредба № 33/ 03.11.1999 г. на МТ и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) и е наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. В жалбата е посочено като касационно основание за оспорване - нарушение на материалния закон и необоснованост. В с.з. касаторът, редовно призован се представлява от адв. Б. от АК – Търговище, който изразява становище за отмяна на оспорения съдебен акт.
Ответникът по жалбата – ОО“АА“ – Търговище, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението е законосъобразно. Няма допуснати нарушения, които да обуславят касационни основания за отмяна на съдебния акт и той следва да бъде потвърден.
Съдът, след като обсъди оплакванията по жалбата във връзка с доказателствата по делото и съобрази правомощията си в касационното производство, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
За да отмени процесното НП въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 03.08.2018 г. около 08.40 ч. на ПП 1-4 км. 223+470, посока София- Варна, до бензиностанция „Ромпетрол“, като водач на автобус Ивеко 35-12 с рег. № Т 45 00 АС от категория М2, собственост на водача и касатор М.Х. извършва специализиран превоз на пътници от комплекс „Рай“ до гр. Търговище с пътен лист с. ВА № 166117. При извършената проверка е установено, че касаторът превозва трима пътници. При направена справка в информационната система на ИААА е установено, че Х. извършва обществен превоз срещу заплащане, без използвания за целта автобус Ивеко с рег. № …. да е включен в списък на ППС в лиценз за обществен превоз на територията на РБългария или в лиценз на Общността. За констатираното административно нарушение е съставен АУАН № 248942 от 03.08.2018 г., подписан от касатора без възражения. В срока по ЗАНН е постъпило писмено възражение на касатора Х.. На основание АУАН е издадено и обжалваното НП № 44 -0000188 от 21.08.2018 г., връчено на касатора на 03.09.2018 г.
От правна страна въззивният съд и приел, че жалбата е процесуално допустима по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, а по същество неоснователна. При проверка законосъобразността при издаване на НП, не се установи да са допуснати от АНО съществени процесуални нарушения и такива на материалния закон. АУАН и НП съдържат изрично изброени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити- описание на нарушението, дата и място на извършване, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Изложената в НП фактическа обстановка се потвърждава, както от представените по преписката писмени материали, така и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели И.И., Д.С. и С.Г.. Последните последователно и без противоречия обясняват начина на извършване на проверката, направената справка в масивите на ИА“АА“ и резултата от нея, както и дадените обяснения от един от превозваните пътници в автобуса- приложено обяснение към писмените доказателства по делото. От собственоръчно написаното обяснение от Х. Х., един от пътуващите в процесния автобус и ползващ редовно превоза се установява, че с това превозно средства се е изпълнявал договора за превоз на работещите, като той лично заявява, че е пътувал с процесния бус повече от месец и половина. Гореизложеното обстоятелство категорично опровергава твърденията на касатора, че използвания при проверката бус Ивеко е било инцидентно, само за деня, поради което и твърденията му се приемат от съда, като защитна версия, неподкрепена от безспорни доказателства в негова полза.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения водещи до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Наложеното адм. наказание „глоба“ по реда на чл. 93, ал. 1 т. 1 от ЗАвП е правилно определено, като единствена предвидено законова възможност за санкция при така установеното и доказано адм. нарушение.
Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на въззивния съд като правилни и законосъобразни. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и възраженията на наказаното лице. Не се споделят възраженията на касатора, изложени в касационна жалба и съдебно заседание по делото. Необосноваността не е касационно основание за настоящата съдебна инстанция на основание чл. 348 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. В тази връзка и съдът не дължи произнасяне. По отношение на справедливостта на наложеното адм. наказание съдът приема, че санкционната норма на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП предвижда „Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със: 1. (доп. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., изм., бр. 85 от 2006 г., бр. 17 от 2011 г., бр. 9 от 2017 г.) глоба 2000 лв. - при първо нарушение.“ Размерът на наказанието е фиксиран и няма минимален и максимален размер за да бъде прецизирано осъщественото адм. нарушение.
При положение, че при първоинстанционното дело не е допуснато нарушение на правилата на съдопроизводството, като са събрани конкретни доказателства относно относимите факти, процесуално недопустимо е при проверка на въззивното решение, касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество. Правилни са изводите на въззивния съд за несъставомерност на деянието на касатора по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП - извършване на специализиран обществен превоз на пътници без използваното ППС да е включено в лиценз за обществен превоз на пътници на територията на Р.България. Нарушението е безспорно установено и доказано пред въззивния съд от АНО, като всякакви възражения в обратната насока са неоснователни и необосновани.
При тези съображения съдът намира въззивното решение за валидно и допустимо, не е налице и нарушение на материалния закон, за които съдът следи служебно и на основание чл. 218, ал. 2 от АПК.
При изложеното въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221 във вр. с чл. 223 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 270/ 16.10.2018 г., постановено по НАХД № 820/ 2018 г. по описа на РС – Търговище.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ:…

Решението е влязло в законна сила.