Р Е Ш Е Н И Е
 
№ 116      09.08.2019г. град Търговище
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
Административен съд- гр.Търговище
на  девети юли    две хиляди и деветнадесета година
в публично съдебно заседание, в следния състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ –  Росица Цветкова
ЧЛЕНОВЕ:    Албена Стефанова 
                        Иванка Иванова
Секретар- Стоянка Иванова
Прокурор- Васил Ангелов
          
като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова а.х.д. № 100  по описа за 2019 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по Глава десета, раздел ІІІ на АПК.
Образувано е по протест на Васил Ангелов прокурор при Окръжна  прокуратура- Търговище срещу  разпоредбите на чл.20, ал.2, чл.32, чл.33, ал.3,т.1 и чл.37, ал.2,т.1 и т.4 от Наредба за управление на горските територии на община Антоново, приета с Решение № 93 по Протокол №10/ 28.06.2012г. на Общински съвет- Антоново.
В протеста като основание се навежда  неправилно приложение на материалния закон, поради противоречие на протестираните разпоредби на Наредбата с норми от по-висок по степен нормативен акт.
Като доводи в протеста се излага следното:
По отношение на протестирането  на чл.20, ал.2 от Наредбата се навежда, че посочената разпоредба  е в  противоречие на чл.119, ал.2 от Закона за горите.
По отношение на чл.32, ал.1,ал.2,ал.3,ал.4 от Наредбата, се излагат доводи, обосноваващи противоречие на  посочените разпоредби с чл.146, ал.1 от ЗГ. Навежда се, че посоченият член в цялост противоречи на правна норма от по-висок ранг.
По отношение на нормата на чл.33, ал.3,т.1 от Наредбата се излага становище, че същата е в противоречие с нормите на чл.148, ал.1 и ал.3,т.1 от ЗГ. Навежда се, че издаването на съответното разрешение е единствено в правомощията на Директора на РДГ.
По отношение на нормите на чл.37, ал.2,т.1 и т.4 от Наредбата се излага становище за тяхното противоречие с чл.152, ал.1 от ЗГ. Излага се довод, че законодателят  с посочената разпоредба на ЗГ е регламентирал изчерпателно обектите, които могат да се разполагат в такива площи без да дава възможност за включване на други.
 С протеста се моли протестираните разпоредби да бъдат отменени като незаконосъобразни. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание прокурор- Васил Ангелов при Окръжна прокуратура-Търговище поддържа изцяло протеста на изложените в него доводи.
Ответникът по протеста – Общински съвет-Антоново, представляван от неговия председател, в съдебно заседание не изпраща представител.
Настоящият състав на съда, след проверка на протеста, установи следното:
Предмет на протестиране по настоящото дело са разпоредби на подзаконов нормативен акт - Наредба на Общински съвет-Антоново.  Оспорването или протестирането на акта по съдебен ред, съгл.187, ал.1 от АПК, не е обвързано с преклузивен срок, а съгласно чл.186, ал.2 от АПК по отношение на прокурора, подал протеста е налице активна процесуална легитимация. Предвид това протеста е процесуално допустим.
Съдът, след като прецени  събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложена докладна записка, без дата и входящ номер, на кмета на Община Антоново до Общински съвет-Антоново за приемане на Наредба за управление на горските територии на община Антоново.
Въпреки дадените от съда указания с Определение № 178/30.05.2019г. по делото не са представени мотиви към проекта за приемането на горепосочената  Наредба.
На 28.06.2012г. е проведено заседание на Общински съвет-Антоново при кворум 12 общински съветника.  На заседанието с Решение № 93 Общински съвет - Антоново,  е приел окончателния проект на гореописаната Наредба. За проведеното заседание и взетите решения е изготвен  Протокол №10/ 28.06.2012г.
 Въпреки дадените  от съда указания с Определение № 178/30.05.2019г. по делото не се представи препис от Протокол №10/ 28.06.2012г. с ясни данни за мнозинството, с което е приета горепосочената Наредба. В приложеното по делото извлечение от Протокол №10/ 28.06.2012г. не се съдържат данни за мнозинството, с което е прието Решение № 93 Общински съвет - Антоново.
Протестираната разпоредба на чл.20, ал.2 от  горепосочената Наредба е със следното съдържание  „(2)   Ползванията от горските територии на общината са възмездни“.
Протестираният член 32 от Наредбата съдържа четири алинеи.
Протестираната разпоредба на чл.32, ал.1 е със следното съдържание „…Кметът на общината със заповед може временно, за срок до три месеца, да ограничи или да забрани достъпа до определена горска територия:
1.с цел опазването и защитата на горските територии и дивеча;
2.в интерес на здравето и безопасността на гражданите…“
         Протестираната разпоредба на чл.32, ал.2, е със следното съдържание „…Заповедта по ал.1 се оповестява публично на интернет страницата на общината и на информационното табло в сградата на община…“
Протестираната разпоредба на чл.32ал.3е със следното съдържание „…Въз основа на заповедта по ал.1 кметството, по чиято инициатива е ограничен достъпът до горската територия, поставя бариери или обозначителни табели…“
         Протестираната разпоредба на чл.32, ал.4, е със следното съдържание „…Достъпът на собственици на горски територии до имотите им може да бъде ограничено само в случаите на ал. 1.т.2.“
       Протестираната разпоредба на чл.33, ал.3,т.1 от  горепосочената Наредба е със следното съдържание „…Движението на превозните средства по ал.1, когато не е свързано с изпълнение на горскостопански, селскостопански или ловностопански дейности, е допустимо само когато: 1.е дадено разрешение за това от кмета на общината…“
       Протестираната разпоредба на чл.37, ал.2,т.1 от Наредбата е със следното съдържание „…Право на строеж върху поземлени имоти в горски територии без промяна на предназначението на територията се учредява за изграждане на:
1.    стълбове за въздушни електропроводи…“
        Протестираната разпоредба на чл.37, ал.2,т.4 от  Наредбата е със следното съдържание „…Право на строеж върху поземлени имоти в горски територии без промяна на предназначението на територията се учредява за изграждане на:
        4. подземни електропроводи, надземни и подземни проводи за хидротехнически съоръжения, нефтопроводи, топлопроводи, газопроводи, нефтопродуктопроводи, водопроводи, канализации, кабели и други елементи на техническата инфраструктура…“.
 
При така установеното, настоящият съд,  след като обсъди доводите на страните приема следното:
След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на протестираните разпоредби на Наредбата, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, приложима субсидиарно по силата на чл.196 от АПК, съдът провери най-напред тяхната валидност. Това се налага поради служебното начало в административния процес, съгласно принципа за това, въведен с нормата на чл.9 от АПК.
Протестираните разпоредби на подзаконовия административен акт, са приети от  компетентен орган.
По отношение на съответствието на  разпоредбите, предмет на настоящото производство, с процесуалните норми, съдът намира следното:
Въпреки дадените от съда указания по делото не са представени мотиви към текста на нормативния акт, с който са приети оспорените разпоредби, които да се съдържат отделно и да са със съдържанието по чл.28, ал.2 от ЗНА, в приложимата редакция. По делото не са ангажирани доказателства и за спазването на изискването на чл.26, ал.2 от ЗНА, съгласно което преди внасянето на проекта на нормативния акт за приемането му от компетентния орган съставителят на проекта го публикува в интернет страницата на съответната институция, заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14 дневен срок за предложения и становища по проекта.
Съдът намира протестираните разпоредби и за постановени при недоказано спазване на изискванията за мнозинство, съгласно чл.27, ал.3 от ЗМСМА, в приложимата редакция.
Предвид изложеното съдът приема за недоказано по делото, че разпоредбите, предмет на настоящото производство са издадени при спазване на всички процесуални правила, което е достатъчно основание за тяхната отмяна.
Независимо от гореизложеното, по отношение на съответствието на протестираните разпоредби с материалния закон съдът намира и следното:
Разпоредбата на чл.20, ал.2 от Наредбата се намира във връзка с ал.1 на същия член и съобразно съдържанието си, на практика регламентира, че всяко ползване на дървесина и недървесни горски продукти е възмездно. Законът обаче в чл.119, ал.2 от Закона за горите изрично регламентира, че ползването на недървесни горски продукти, каквито съгласно чл.117 от ЗГ са гъбите,горските плодове, лечебни и ароматни растения от горските територии, както и разпорежданията с тях се извършва безвъзмездно и свободно.
След като Общинският съвет не е прецизирал разпоредбата, така че точният й смисъл да бъде съответен на чл.119, ал.2 от Закона за горите, т.е. заплащането да касае единствено случаите на ползване на дървесина, но не и ползването на недървесни горски продукти, то оспорената разпоредба на чл.20, ал.2от Наредбата следва да бъде отменена, тъй като според граматическото й значение тя предвижда заплащане въобще за ползванията от горските територии на общината.
По изложените съображения, протестираната норма на чл.20, ал.2 от Наредбата следва да бъде отменена като противоречаща на чл.119, ал.2 от Закона за горите,т.е на нормативен акт от по-висока степен.
Съгласно чл. 146. „(1) Директорът на регионалната дирекция по горите със заповед може временно, за срок до три месеца, да ограничи или да забрани достъпа до определена горска територия:
1. с цел опазването и защитата на горските територии и дивеча;
2. в интерес на здравето и безопасността на гражданите…“.
Предвид наличието на изрична правна регламентация в ЗГ, която възлага като правомощие единствено в компетентността на Директора на РДГ, гореописаното ограничение или забрана достъпа до горска територия, то разпоредбата на чл.32, ал.1 от Наредбата се явява в противоречие на чл.146, ал.1 от ЗГ и като такава следва да бъде отменена като незаконосъобразна. Общината, като собственик на горската територия може само да направи предложение за издаването на заповед за това, но не е в правомощията на кмета, като представляващ общината да издава заповед за ограничаване или забраняване на достъпа до определена горска територия. При наличието на изрична правна регламентация в ЗГ досежно ограничаването на достъпа до горски територии, Общински съвет -Антоново не е разполагал с компетентност да определя правомощия на кмета на общината по отношение на ограничаването или забраната на достъпа до горските територии – общинска собственост. Разпоредбите на чл.32 ал.2, ал.3 и ал.4 нямат самостоятелно съществуване. Същите са свързани с чл.32,ал.1 и незаконосъобразността на последната влече незаконосъобразност и на чл.32 ал.2, ал.3 и ал.4 от Наредбата.
Съгласно чл.148, ал.3,т.1 от ЗГ „… Движението на превозните средства по ал. 1, когато не е свързано с изпълнение на горскостопански, селскостопански или ловностопански дейности, е допустимо само когато:
1. е дадено разрешение за това от директора на регионалната дирекция по горите или от оправомощено от него длъжностно лице, или
2. е по пътища и трасета, които са специално обозначени за такива цели…“.
Отново по отношение на същи по вид обществени отношения е налице изрична законова регламентация в ЗГ, съгласно която единствено в компетентността на Директора на РДГ или на оправомощено от него лице е правомощието за издаване на разрешение за движение на превозни средства по ал.1 от Наредбата, които съвпадат с описаните в чл.148 ал.1 от ЗГ, в хипотезите на ал.3 на чл.33 от Наредбата. Предвид това, разпоредбата на чл.33, ал.3,т.1 от Наредбата се явява приета в противоречие на норма на по-висок по степен нормативен акт-чл.148, ал.3,т.1 от ЗГ и като такава следва да бъде отменена.
Видно от разпоредбата на  чл. 152, ал. 1 от ЗГ, строителството в горските територии без промяна на предназначението се допуска само за изграждане на обекти по чл. 54, ал. 1, като съгласно ал. 2 строителството на обекти по ал. 1 се разрешава при условията и по реда на ЗУТ и на наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на земеделието, храните и горите. Съгласно старата редакция на чл. 54, ал. 1, т. 1 от ЗГ, в редакцията й, обн. В ДВ, бр. 58 от 2017 г., право на строеж върху поземлени имоти в горски територии без промяна на предназначението на територията се учредява за изграждане на: 1. стълбове на въздушни електропроводи; 4. нефтопроводи, топлопроводи, газопроводи, нефтопродуктопроводи, надземни и подземни проводи за хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия. С изменението на Закона за горите обаче, обн. ДВ, бр. 83 от 2018 г., т. 1 и т. 4 от ал. 1 на чл. 54 са отменени. Следователно, от отмяната насетне, разпоредбите на чл.37, ал.2,т.1 и т.4 от Наредбата се явяват в противоречие с нормативния акт от по-висока степен  и поради това подлежат на отмяна.
На основание всичко гореизложено съдът намира протестираните разпоредби на чл.20, ал.2, чл.32, чл.33, ал.3,т.1 и чл.37, ал.2,т.1 и т.4 от Наредба за управление на горските територии на община Антоново за  постановени, както в противоречие на материалния закон, така и при неспазване на процесуалните правила и като такива следва същите да бъдат отменени като незаконосъобразни.
При този изход на съдебния спор на основание  чл.143, ал.1 от АПК, във връзка с чл.196 от АПК на Окръжна прокуратура –Търговище следва да бъдат присъдени разноски в размер на 20 лева.
Воден от горното, на основание чл.193, ал.1 от АПК, съдът
 
 Р Е Ш И :
 
 ОТМЕНЯ  по протест на прокурор при  Окръжна прокуратура-Търговище разпоредбите на чл.20, ал.2, чл.32, чл.33, ал.3,т.1 и чл.37, ал.2,т.1 и т.4 от Наредба за управление на горските територии на община Антоново, приета с Решение № 93 по Протокол №10/ 28.06.2012г. на Общински съвет- Антоново.
ОСЪЖДА Общински съвет - Антоново да заплати на  Окръжна  прокуратура- Търговище  разноски по делото в размер на 20/двадесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото съобщаване.
Решението да се обнародва по реда на чл.194 от АПК, при неподаване на касационни жалби или протест или при тяхното отхвърляне от ВАС.
Препис от настоящото решение да се изпрати на страните.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.        2.

Решението не е влязло в законна сила.