Р Е Ш Е Н И Е

№ 37 06.03.2018 г. град Търговище

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- гр.Търговище
на шести февруари две хиляди и осемнадесета година
в публично съдебно заседание, в следния касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ – Росица Цветкова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Стефанова
Иванка Иванова
Секретар- Янка Ганчева
Прокурор- Диляна Стоянова
като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова КНАХД № 3 по описа за 2018 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК на основанията, предвидени в чл. 348 от НПК, съгласно чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на заместник-директора на ТД на НАП-Варна – гл. юрисконсулт М.Й. при ТД на НАП-Варна, офис-Търговище против Решение № 325/13.12.2017 г. на Районен съд гр. Търговище, постановено по НАХД № 1011/2017г., с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 293877-F352791/30.10.2017 г. на заместник-директора на ТД на НАП-Варна. С посоченото НП на В.Д.В., ЕГН-********** ***, в качеството и на управител и представляващ „ИПСМП д-р В. 2002“ ЕООД, ЕИК:202334367, гр.Търговище за нарушение на чл.38, ал.1, във връзка с чл.16, ал.1,т.2 от Закона за счетоводството /ЗСч/ на основание чл.74, ал.1, предложение първо от ЗС е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.
В касационната жалба като основание се навежда неправилно приложение на материалния закон. Излага се становище, че при издаване на НП не е допуснато съществено процесуално нарушение. Навеждат се доводи, обосноваващи липсата на основания за приложение на чл.28 б. „а“ от ЗАНН. Моли се оспореното решение да бъде отменено и да се постанови ново, с което НП да се потвърди.
В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалният си представител гл. юрисконсулт М.Й. поддържа жалбата на наведените в нея основания и доводи.
Ответникът по касационната жалба – В.Д.В. *** в съдебно заседание се представлява от адвокат В.. От последната е постъпила писмена молба, в която се излага становище за неоснователност на жалбата и се моли оспореното решение да бъде оставено в сила като законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира преценката на въззивния съд относно приложението на чл.28 б.“а“ от ЗАНН за правилна и счита въззивното решение за постановено при правилно приложение на материалния закон. Дава заключение, че оспореното решение следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол приема същата за допустима.
След проверка на делото настоящата инстанция констатира, че Районният съд е приел следната фактическа обстановка: При извършена проверка на 21.08.2017 г. в база данни на НАП и в ТР на Агенцията по вписванията е установено, че В.Д.В., в качеството си на управител, не е изпълнила задължението си да публикува годишния финансов отчет на дружеството за 2016 година в Търговския регистър в срок до 30.06.2017 г., с което е нарушен чл.16, ал.1,т.4 от ЗСч. Било констатирано, че ГФО на дружеството е заявен за публикуване на 07.07.2017г. под №20170707152342. В годишната данъчна декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО за 2016г. подадена на 14.02.2017г.. от дружеството били декларирани- 42700.52 лв. нетни приходи от продажби. За констатираното на В.Д.В. на 11.10.2017г. бил съставен АУАН № F 352791, за нарушение на чл.38, ал.1, във връзка с чл.16, ал.1,т.2 от ЗСч. Въз основа на така съставения АУАН Заместник-директорът на ТД на НАП-Варна издал процесното НП № 293877-F352791/30.10.2017 г., с което на В.Д.В. за нарушение на чл.38, ал.1, във връзка с чл.16, ал.1,т.2 от /ЗСч/ на основание чл.74, ал.1, ЗСч е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд е приел, че НП е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът е извел извод, че правната квалификация на описаното в НП нарушение не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1т.6 от ЗАНН поради неяснота - коя от посочените точки на чл.16 ал.1 от ЗСч е нарушена от В.. Съдът е приел, че от съдържанието на НП не е ясно защо като нарушена норма наказващият орган е посочил тази на чл.16,ал.1,т.2 от ЗСч и е изключил тази на т.4 на същия член. Съдът е приел също така, че разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗСч съдържа три отделни точки като наказващият орган в НП не е конкретизирал коя от тях прилага, с което изискването на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН отново се явява неспазено.
Едновременно с горното въззивният съд, след като е отчел, че закъснението при публикуването на ГФО е само от 7 дни и че по делото не са налице данни санкционираното лице да е било наказвано преди това с влязло в сила НП за друго нарушение на ЗСч е приел, че обществената опасност на деянието и дееца обосновават приложение на чл.28 б „а” от ЗАНН. Съдът е извел извод, че процедурата по чл.28 б „а” от ЗАНН в пълна степен би изпълнила целите на закона и наказващият орган като не я е приложил е издал НП при неправилно приложение на закона.
На основание така направените фактически констатации и правни изводи въззивният съд е отменил обжалваното НП като незаконосъобразно
Настоящият съд, в рамките на касационната проверка, съгласно чл.218 от АПК, намира следното:
Въззивното решение е постановено при правилно приложение на закона.
И в АУАН и в НП деянието неправилно е квалифицирано като нарушение на чл.16, ал.1,т.2 от ЗСч. Налице е противоречие между описаното от фактическа страна деяние и посочената като нарушена норма на чл.16, ал.1,т.2 от ЗСч. Едновременно с това разпоредбата на чл.38 ал.1 от ЗСч регламентира три точки, уреждащи различни хипотези. В НП липсва конкретизиране от страна на наказващия орган коя от трите изброени точки в чл.38 ал.1 от ЗСч същият прилага. Недопустимо е волята на наказващия орган да се предполага от съда и да се допълва с констатациите на въззивния съд, с оглед на което настоящата инстанция също намира, че НП се явява издадено при съществено нарушение на процесуалните правила.
Независимо от гореизложеното дори и в административнонаказателното производство да не бяха допуснати съществени процесуални нарушения изводите на въззивния съд, че в конкретния случай са били налице предпоставки за приложение на процедурата по чл.28 „а” от ЗАНН изцяло се споделят от настоящата инстанция. Касационният съд приема въззивното решение за постановено при правилно приложение на закона.
При извършената служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК не се констатираха такива нарушения в съдебното производство пред въззивния съд, които да водят до невалидност или до недопустимост на решението.
По изложените съображения касационният съд счита, че не е налице касационно основание по чл. 348 от НПК за отмяна на оспореното решение и следва същото да бъде оставено в сила като законосъобразно.
Воден от горното, касационният съд, на основание чл.221 ал.2, пр.1 от АПК,

Р Е Ш И :


ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 325/13.12.2017г. на Районен съд-гр.Търговище, постановено по НАХД № 1011/2017 г. по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл.223 от АПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Решението е влязло в законна сила.