Р Е Ш Е Н И Е

Номер 73 16. 05. 2018 година град Търговище

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд град Търговище
на осми май две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА
ИВАНКА ИВАНОВА
Секретар:ЯНКА ГАНЧЕВА
Прокурор: ВАСИЛ АНГЕЛОВ
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
КНАХД № 71 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63, ал.2 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Началника на РДНСК –Североизточен район, против Решение № 67 от 21.03.2018г. по НАХД № 1160/ 2017г. на Търговищкия районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № Т-14-СИР-17/25.05.2017г. на Началника на РДНСК –Североизточен район, с което на Д. Р. Д. на основание чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ е наложено наказание “Глоба” в размер на 1000 лв., като незаконосъобразно.
В касационната жалбата се излагат отменителни основания за нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Моли се въззивното решение да бъде отменено. В с.з. не се представлява.
Ответникът, взема становище, като счита жалбата за неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Търговище, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
След като обсъди законосъобразността на решението по наведените касационни оплаквания в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на касационната проверка,извършена съгласно чл.218 АПК, административен съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от легитимна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Районният съд е установил от фактическа страна, че на 25.10.2016г. служители на РО „НСК“ -Търговище при РДНСК – Североизточен район извършили служебна проверка в Община Търговище по реда на чл.156 от ЗУТ. В хода на проверката било констатирано, че Главен архитект на Община Търговище е издал Разрешение за строеж № РС -01-74/ 06.10.2016г. за строеж: „Плътна ограда с височина до 2,20м. към улици с О.Т. 146 -151 и О.Т. 145- 153, кв.Въбел, гр.Търговище“, находящ се в УПИ II – за бензиностанция и газстанция, кв.60, ПИ 73626.502.407, кв.Въбел, гр.Търговище, в нарушение на чл.48, ал.7 от ЗУТ, според който към улицата височината на плътната част на оградата трябвало да бъде до 0,6м. Констатациите от проверката били отразени в констативен протокол от 25.10.2016г. На база същите, в.и.д. Началник на РО „НСК“ –Търговище към РДНСК - Североизточен район приел, че посоченото разрешение за строеж е издадено в нарушение на чл.48, ал.7 от ЗУТ, като разрешеният строеж не попада сред изключенията, предвидени в ал.9 на същата разпоредба. Предвид това, издал Заповед № ДК -11- Т – 01 /25.10.2016г., с която отменил издаденото разрешение за строеж и съгласувания и одобрен на 06.10.2016г. от Главния архитект на Община Търговище индивидуален архитектурен проект за строежа. Заповедта влязла в сила на 23.11.2016г. На на ответната по касация страна в качеството на Главен архитект на Община Търговище бил съставен АУАН № Т- 14/30.11.2016г. за нарушение на чл.148, ал.2 във вр. с чл.48, ал.7 от ЗУТ . В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН Д. депозирала писмено възражение срещу акта. Приемайки същото за неоснователно, въз основа на акта, и.д. Началник на РДНСК – Североизточен район издал Наказателно постановление № Т – 14 – СИР -17 от 25.05.2017г., с което за нарушение на чл.48, ал.7 от ЗУТ и на основание чл. 232, ал.1, т.2 от ЗУТ наложил на ответната по касация страна административно наказание глоба в размер на 1000лв.
Въззивната инстанция е приела за безспорно установено, че с издадено на 06.10.2016г. от Главния архитект на Община Търговище Разрешение за строеж № РС -01-74 на възложителя е разрешено да извърши строеж „Плътна ограда с височина до 2,20м. към улици с О.Т. 146 -151 и О.Т. 145- 153, кв.Въбел, гр.Търговище“, находящ се в УПИ II -за бензиностанция и газстанция, кв.60 по плана на гр.Търговище, ПИ 73626.502.407, кв.Въбел, гр.Търговище - при условията на чл.48, ал.7 и ал.9 от ЗУТ. Разрешението за строеж е издадено от Главния архитект на Община Търговище въз основа на индивидуален архитектурен проект.
Установено е също, че с влязла в сила на 23.11.2016г. Заповед № ДК -11- Т – 01/25.10.2016г. на в.и.д. Началник на РО „НСК“ –Търговище към РДНСК - Североизточен район така издаденото разрешение за строеж е отменено.
При тази фактическа обстановка е прието, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да са довели до цялостното му опорочаване. АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им, съдържат изискуемите от ЗАНН задължителни реквизити. При съставянето на АУАН не са допуснати процесуални нарушения, непреодолими по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. АУАН е предявен и връчен лично на Д. срещу подпис и следователно същата е могла да се запознае със съдържанието му и да организира защитата си.
За да формира правните си изводи въззивната инстанция е приела, че вещо лице е установило, че в отредения УПИ II – за бензиностанция и газстанция, кв.60 по ПУП на гр.Търговище е изградена бензиностанция със съответната сграда и техническа инфраструктура. Констатирало е, че има изградена висока подпорна стена с височина около 2,50м., която е и ограда между УПИ II и УПИ I /за цех за безалкохолни напитки/, поради голямата денивелация между двата имота. Установено било, че съседният имот през ул.“Н.Й.Вапцаров“ с о.т. 145- 151 от източната страна е ограден с плътна ограда, изпълнена от бетонови блокчета, както и че по ул. „Ал.Стамболийски“ в близост има два съседни имота с изградени плътни огради към главната улица. Вещото лице е заключило, че от „наличието на плътни огради в имоти през улицата с о.т. 145- 156 и изградена плътна подпорна стена – ограда между УПИ II и УПИ I следва, че изискването на чл.48, ал.9 от ЗУТ за архитектурно единство може да се счита за изпълнено с наличието на плътни огради в близост“.
Прието е, че вещото лице е посочило в заключението си, че предназначението на имота по ПУП на гр.Търговище е за бензиностанция и газстанция, където се съхраняват лесно запалими вещества. Отбелязало е, че съгласно действалата към момента на издаване на разрешението за строеж Наредба № 7/1998г. за системите на физическа защита на строежите /ДВ бр.70/1998г., отм./ обекта попада във втора категория от общо три категории. Съгласно действащата към настоящия момент Наредба № РД - 02-20 -6/19.12.2016г. за техническите изисквания за физическа защита на строежите /обн. ДВ бр.1/17г./, технологичната дейност, свързана с леснозапалими и взривоопасни материали се класифицира трети клас от общо пет класа /ал.4 на чл.16 от гл. IV и раздел I за Огради и оградни съоръжения/. Т.е. обекта по класификация подлежи на по- висока физическа сигурност, различна от изискванията за ограждане на индивидуални жилищни имоти, разположени в зони за ниско етажно жилищно застрояване. Вещото лице е отбелязало, че посочените по -горе изисквания се изпълняват с разрешаването на плътна ограда и в двата случая, към момента на издаване на разрешението за строеж и към настоящия момент.
Съдът е приел даденото заключение за обосновано и компетентно изготвено. Същото не е било оспорено и от страните в с.з. Правилно е кредитирано заключението на вещото лице като обосновано и мотивирано, и е прието, че в случая разрешеният строеж попада сред изключенията по чл.48, ал.9 от ЗУТ /ред.ДВ бр.61/2007г./ - предвид предназначението на урегулирания поземлен имот /за бензиностанция и газстанция, който обект подлежи на по - висока физическа сигурност/ и осигуряване на архитектурно единство. Обоснован е правилен извод, че нарушението на чл.48, ал.7 от ЗУТ е недоказано, поради което и обжалваното НП се явява незаконосъобразно .
Касационният съд възприема установената от първа съдебна инстанция фактическа обстановка, като съответна изцяло на събраните по делото доказателства. Аргументи на фона на задълбочения правен анализ, направен при правилно интерпретирана фактическа обстановка от страна на въззивната инстанция и против изложените такива в касационната жалба - не се намират.
Касационното производство е средство за отстраняване на грешките на съда при прилагане на закона. Нарушение на материалния закон е налице, ако той е приложен неправилно, т.е. не е приложена съответната правна норма на закона, допусната е неправилна квалификация на деянието или не е приложен законът, който е трябвало да бъде приложен. В настоящето производство не са налице доказателства районният районен съд да е допуснал такива нарушения.
Споделят се изводите на районния съд. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.
При извършената служебна проверка, съгласно чл.218 ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати от съда нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на атакуваното решение.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът



Р Е Ш И :


ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 67 от 21.03.2018г. по НАХД № 1160/ 2017г. на Търговищкия районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.2.

Решението е влязло в законна сила.