Р Е Ш Е Н И Е
 
№ 130   07.11.2019 г.  град Търговище
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
Административен съд гр.Търговище
на осми октомври две хиляди и деветнадесета година
в публично съдебно заседание, в следния касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ – Росица Цветкова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Стефанова
Иванка Иванова      
Секретар- Стоянка Иванова
Прокурор- Васил Ангелов
като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова КНАХД № 92 по описа за 2019 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК на основанията, предвидени в чл. 348 от НПК, съгласно чл.63  ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на  Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация” (ОО”АА”) гр. Търговище против Решение № 134/25.06.2019 год., на Районен съд гр.Търговище по НАХД № 424/2019 год., с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 44-0000220/02.05.2019г. на началник ОО „АА“ гр. Търговище. С посоченото НП на Е.М.Я., ЕГН-********** *** по т.1 от НП за нарушение на чл.8,ал.4 от Наредба №36/15.05.2006г.  на МТ на основание чл.178в, ал.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева и по т.2 от НП за нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1,т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева.
 В касационната жалба се излагат доводи, обосноваващи липса на валидно удостоверение за психологическа годност към датата на извършване на справката-04.04.2019г. Излага се становище за ясно посочване в НП на датата на извършване на нарушението по т.1 от НП-17.08.2018г. Моли се оспореното решение да бъде отменено като незаконосъобразно и да се постанови друго, с което НП да се потвърди.
 В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба – Е.М.Я., в съдебно заседание не се явява  и не изпраща представител.
 Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата. Намира за установени по делото датата и мястото на извършване на нарушението по т.1 от НП, както и качеството на водач на МПС на лицето Е.М.Я.. Счита за установено по делото, че след 04.10.2016г. Я. няма валидно удостоверение за психологическа годност. Дава заключение, че въззивното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно и  вместо него да се постанови ново, с което НП  да се потвърди.
Касационният състав на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол приема същата за допустима.
След проверка на делото настоящата инстанция констатира, че Районният съд е приел следната фактическа обстановка:  На 17.08.2018 г.  около  23.51 часа  в гр. Базел, Швейцария,  Е.М.Я. като водач на товарен автомобил- влекач от категория №3 с рег. № … е извършил международен превоз на товари от гр. Базел, Швейцария до гр. Париж, Франция , видно от  CMR148396, без валидно удостоверение за психологическа годност. Нарушението е било констатирано при извършена комплексна проверка на фирма „ЕФО ЛИНИЯ“ ЕООД и от направена разпечатка от информационната система на ИА „АА“. Като второ административно нарушение е отразено, че Е.М.Я. не представя контролен талон към СУМПС № 28153624. За констатираните административни нарушения на Е.М.Я.  е съставен АУАН № 263301/14.04.2019 г., подписан от Я. без възражения.  На основание  така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП №44-0000220/02.05.2019г. на Началник ОО „АА“ гр. Търговище, с което на Е.М.Я., ЕГН-********** *** по т.1 от НП за нарушение на чл.8, ал.4 от Наредба №36/15.05.2006г.  на МТ на основание чл.178в, ал.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева и по т.2 от НП за нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1,т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева
При така приетото за установено въззивният съд е намерил, че НП е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила. Районният съд е приел, че в АУАН и НП липсва част от фактическия състав на нарушенията, за които са наложени санкциите. Съдът е извел извод, че по отношение на описаното по т.1 от НП административно нарушение не е посочена датата, която административният орган приема за валидност на последното удостоверение за психологическа годност на водача  Я., както и датата на издаване на това удостоверение,  с оглед изчисляването на срока  по  чл.8,ал.4 от Наредба №36/15.05.2006г.  на МТ и извеждането на правния извод за неспазване на посочената разпоредба. Съдът е приел, че водачът Я. е следвало да бъде подведен под административно-наказателна отговорност за нарушение на чл.8, ал.2, а не за такова по чл.8, ал.4 от Наредба №36/15.05.2006г. на МТ. По отношение на административното нарушение, описано по т.2 от НП Районният съд е приел, че в АУАН и НП не са посочени датата и мястото на установяване на посоченото административно нарушение, с което е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
 На основание така направените фактически констатации и правни изводи Районният съд е отменил изцяло обжалваното НП като незаконосъобразно.
Настоящият съд, в рамките на касационната проверка съгласно чл.218 от АПК намира следното:
Съгласно приложената от наказващият орган разпоредба на чл.8,ал.4, във връзка с ал.1 от Наредба №36/15.05.2006г.  на МТ –водачите на таксиметрови автомобили или на автомобили за обществен превоз на пътници или товари подлежат на психологическо изследване на всеки три години след датата на издаване на предходното удостоверение за психологическа годност.
В АУАН и в НП не се сочи датата, на която е било издадено последното удостоверение на водача Я. за психологическа годност, което е от съществено значение за изчисляването на срока по  чл.8,ал.4 от Наредба №36/15.05.2006г.  на МТ, както и за правилното приложение на посочената разпоредба.
Съгласно приетата по делото справка от регистъра на психологични изследвания на водачите, за водача Е.М.Я., последното издадено удостоверение е с дата 04.10.2015г. В НП от обективна страна нарушението е описано само като управление на МПС от водача Е.М.Я. без валидно удостоверение за психологическа годност, без да се сочи, какъв срок наказващият  орган приема за неспазен  по отношение на валидността на удостоверението. В НП няма фактически констатации на органа относно срока на годност на удостоверението, относно датата на неговото издаване, както и за срока на неговата валидност. Като нарушена се сочи само чл.8,ал.4 от Наредба №36/15.05.2006г.  на МТ. В конкретният случай датата на издаване на последното удостоверение за психологическа годност за водача Я. е на 04.10.2015г. При тези данни по делото, след приложението на  чл.8,ал.4 от Наредба №36/15.05.2006г.  на МТ срокът по посочената разпоредба изтича на 04.10.2018г., което  се явява след приетата от органа дата на нарушението-17.08.2018г. С оглед на изложеното така описаното в НП деяние от обективна страна се явява несъставомерно като нарушение на чл.8,ал.4 от Наредба №36/15.05.2006г.  на МТ.
В същото време от гореописаната справка по делото се установява, че срокът на валидност на последното издадено удостоверение за психологическа годност  на Я. е не 3-години,а 1-година - до 04.10.2016г.
При тези данни по делото, съдът намира, че така, както е описано деянието на водача Я. в НП, налице е неяснота от фактическа страна относно административното нарушение, което наказващият орган вменява с НП на Я..
Едновременно с горното по делото е установено, че водачът Я. на 17.08.2018г. е осъществил международен превоз на товари, а не таксиметров или обществен превоз на пътници или товари. Така както е описано от обективна страна в НП, както и при така събраните по делото доказателства, деянието на водача Я. покрива признаците на нарушение на чл.58, ал.1 т.3 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТ за международен автомобилен превоз на пътници и товари, а не на чл.8,ал.4 от Наредба №36/15.05.2006г.  на МТ.
Съгласно разпоредбата  чл.58, ал.1 т.3 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТ  на МТ-водачът на превозно средство, извършващо международни превози на пътници и товари, трябва да притежава валидно удостоверение за психологическа годност….“.  Неспазването на посочената разпоредба на чл.58, ал.1 т.3 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТ, съгл.пар.5 от ПЗР на Наредбата съставлява неспазване на подзаконов нормативен акт по прилагането  на Закона за автомобилните превози, а не на ЗДвП.
По изложените съображения съдът намира, че е налице не само  неяснота и непълнота по отношение на фактическите обстоятелства по повдигнатато административнонаказателно обвинение с АУАН и НП на  Я., но и че е налице и неправилна квалификация на деянието му като нарушение на чл.8,ал.4 от Наредба №36/15.05.2006г.  на МТ.
По отношение на административното нарушение по т.2 от НП, изцяло се споделят изводите на въззивния съд за допуснато съществено процесуално нарушение в АУАН и НП, поради неспазване на чл.42,т.3 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН. В НП се сочи само, че водачът Я. не представя контролен талон към СУМПС без да са налице посочени от органа данни от фактическа страна-къде и кога водачът е спрян за проверка за наличието на посочения документ. Съдът не е наказващ орган и е недопустимо вместо последния да попълва с факти административнонаказателното обвинение, въз основа на констатациите си изведени от събраните по делото доказателства или да предполага волята на наказващият орган. Неизписването на всички фактически  основания, въз основа на които наказващият орган е извел всички свои изводи относно наличието на елементите на посочените в НП административни нарушения е съществено процесуално нарушение, което засяга освен правото на защита на санкционираното лице, но и правомощието на съда да извърши проверка до колко действителната воля на органа е постановена в съответствие с материалния закон.
На основание гореизложеното касационният съд приема въззивното решение за постановено в съответствие със закона.
В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция са спазени  процесуалните правила при събирането на доказателствата и не са налице  допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на страните и да са съществени по смисъла на чл.348 ал.3 от НПК.
При извършената служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК не се констатираха такива нарушения в съдебното производство пред въззивния съд, които да водят до невалидност или до недопустимост на  решението.
По изложените съображения касационният съд счита, че не е налице касационно основание по чл. 348 от НПК за отмяна на оспореното решение  и следва същото да бъде оставено в сила като законосъобразно.
Воден от горното и на основание  чл.221 ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН  касационният съд,
 
Р Е Ш И :
 
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 134/25.06.2019 г. на Районен съд гр. Търговище, постановено по НАХД № 424/2019г., по описа на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване или протест на основание  чл.223 от АПК.
                                                                  
ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.

Решението е влязло в законна сила.