Р Е Ш Е Н И Е №91

гр. Търговище, 10.10.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Търговище, втори състав, в открито съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА

при секретаря Стоянка Иванова, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 108 по описа на АС – Търговище за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 40, ал.1 от ЗДОИ.
Производството по делото е образувано по жалба на М.Д.М. *** срещу решение с рег. № 363000 – 10387 от 11.06.2018г. на Директора на ОД на МВР – Търговище, постановено по заявление за достъп до обществена информация с вх. № 363004 – 4 от 28.05.2018г., с което е отказан достъп до исканата информация. Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй като е издадено в противоречие с материалния закон и с целта на закона. В съдебно заседание жалбата се поддържа.
Ответникът по делото – Директор на ОД на МВР – Търговище, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Обоснова се, че исканата информация не представлява обществена такава, че са спазени всички изисквания за законосъобразност при постановяване на решението.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:
Със заповед № 81213 – 73 от 28.01.2016г. на Министъра на вътрешните работи са утвърдени Вътрешни правила за организацията на работата в Министерство на вътрешните работи по постъпили заявления по ЗДОИ. Съгласно утвърдените правила, по заявление за достъп до обществена информация, която се създава и съхранява в Областна дирекция на МВР се произнася съответният директор (чл.5, ал.2).
Със заявление за достъп до обществена информация с вх. № 363004 – 4 от 28.05.2018г., адресирано до ОД на МВР – Търговище и подадено по електронен път, жалбоподателят е поскал да му се отговори на следното: 1) бил ли е на работа полицейският служител М. Ст. на дати 28.05.2018г., 17.01.2018г., 01.12.2017г. и 17.11.2017г.; ако не е бил, по какви причини. 2) бил ли е на работа полицейският служител А. Св. А. на дати 01.12.2017г. и 17.11.2017г.; ако не бил, по какви причини. 3) бил ли е на работа полицейският служител М. Хр. П. на дати 01.12.2017г. и 17.11.2017г.; ако не е бил – по какви причини. Искането е мотивирано с обстоятелството, че се настоява да се знае дали държавни служители спазват законодателството на Република България и конкретно с искането да се узнае дали служителите са били освободени от работа.
С оспореното решение е постановен отказ да се предостави исканата информация, с аргумента, че поисканата информация не е обществена, тъй като не попада в обхвата на чл. 2, ал.1 от закона, доколкото видно от предмета на исканата информация тя не би могла да формира мнение относно дейността на ОД на МВР – Търговище, а цели да събере сведения относно конкретни служители. В условията на евентуалност са развити съображения, че дори да се приеме, че исканата информация е обществена, е налице основание за отказ за предоставяне на достъп по чл. 37, ал.1, т. 2 от закона, тъй като не е налице надделяващ обществен интерес, достъпът засяга интересите на трети лица и те изрично са отказали предоставяне на исканата информация с нарочни декларации (декларациите са представени като част от административната преписка). Развити са и аргументи, че чрез искането се преследват единствено лични цели, като в тази връзка е проследена „предисторията“ на направеното искане. Последната, видно от представените по делото писмени доказателства, най-общо се свежда до следното: заявителят е страна по гражданско и наказателно дело от частен характер срещу един от посочените служители, а другите двама са се явявали като свидетели по делата. По повод на участието на полицейските служители в съдебно заседание на 01.12.2017г. М.М. е подал сигнал до Инспектората на МВР с искане да му се отговори дали тези лица са ползвали платен или друг отпуск или са се отклонили от работното си място. В тази връзка е поискана проверка и започване на дисциплинарно производство. Сигналът е препратен до ОД на МВР. По повод на сигнала на 02.02.2018г. М. е уведомен от Директора на ОД на МВР, че е извършена проверка и не е установено служителите да се допуснали виновно нарушение на служебната дисциплина. В отговор М. е поискал копия от документите, с които полицаите са били командировани или изпратени по служба в РС – Попово. Искането му е отхвърлено с писмо от 21.03.2018г. на Директора на ОД на МВР – Търговище. На 23.03.2018г. М. повторно иска тези документи, като се позовава на ЗДОИ. Искането му е разгледано по реда на Закона за достъп до обществена информация и с решение от 05.04.2018г. Директорът на ОД на МВР – Търговище му отказва достъп до исканата информация. Решението не е било обжалвано и е влязло в сила.
Оспореното решение е съобщено на 18.06.2018г. и е оспорено на 28.06.2018г., т.е. в законоустановения срок.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Жалбата срещу отказа за предоставяне на достъп до обществена информация е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл. 149, ал.2 от АПК във връзка с чл. 28, ал.1 от ЗДОИ, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, тъй като решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон. Няма основание да се приеме, че решението е постановено при превратно упражняване на власт. Основанията за тези изводи са следните:
ОД на МВР – Търговище безспорно е задължен субект за предоставяне на обществена информация по чл. 3, ал.1 от Закона за достъп до обществената информация и компетентен да се произнесе по направените искания за достъп до обществена информация е Директорът на ОД на МВР.
Разпоредбата на чл. 4, ал.1 от ЗДОИ предвижда, че всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при ограниченията на закона. Съгласно легалната дефиниция на чл. 2, ал.1 от ЗДОИ Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.
Исканата информация от М.М., така както е формулирана в заявлението, безспорно не е от такова естество, че да се явява свързана с обществения живот в Република България и да би дала възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените субекти. Жалбоподателят е поискал да получи конкретна лична информация, до която няма гарантиран от закона достъп. Дори да се приеме, че исканата от него информация попада в обхвата на чл.2, ал.1 от ЗДОИ, то тя несъмнено засяга интересите на трети лица – конкретните полицейски служители, визирани в искането. На основание чл. 37, ал. ал.1, т. 2 от закона, предвид изричния отказ на тримата служители да се предостави исканата информация и липсата на надделяващ обществен интерес (дефиниран в § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ като наличен, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3), е било налице основание за постановяване на отказ за предоставяне на достъп до исканата от жалбоподателя информация.
По изложените съображения съдът намира, че постановеният отказ е законосъобразен и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал.1 от АПК, Административен съд – Търговище, втори състав

РЕШИ:


ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Д.М. *** срещу решение с рег. № 363000 – 10387 от 11.06.2018г. на Директора на ОД на МВР – Търговище, постановено по заявление за достъп до обществена информация с вх. № 363004 – 4 от 28.05.2018г., с което е отказан достъп до исканата информация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 –дневен срок от съобщаването на страните, че решението е изготвено.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:

Решението не е влязло в законна сила.