Р Е Ш Е Н И Е
 
№ 89   12.06.2019 г. град Търговище
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
Административен съд - Търговище пети състав            
На четвърти юни година 2019
В публично заседание в следния състав:
Председател: Иванка Иванова
Секретар: Янка Ганчева
Като разгледа докладваното от председателя Иванка Иванова
АД № 108 по описа за 2019 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 27, ал. 6 и чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДетето.
Делото е образувано по жалбата на Б.М.Н. ***, чрез а.. П.Н. *** с адрес за призоваване: гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 44, ет. 4, кантора № 6, против Заповед № ЗД/Д-Т-032 от 08.04.2019 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) гр. Търговище, с която е разпоредено настаняване на детето Л. Б. М. ЕГН ********** с майка жалбоподателя в професионалното приемно семейство на Ф. Ми С. М.с постоянен адрес:*** за упражняване на краткосрочна приемна грижа и предоставяне на услугата „Заместваща приемна грижа“ до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДетето.
Жалбоподателят оспорва процесната заповед като неправилна  и незаконосъобразна, и алтернативно иска обявяване на нейната нищожност поради противоречие с целта на закона, морала и добрите нрави, тъй като в същата не са посочени конкретни мотиви и основания, кое налага прилагането на тази най-крайна мярка, предвидена в закона. Заповедта е немотивирана по същество и нарушава правото на жалбоподателя да разбере какво налага тази санкция спрямо него и опорочава изцяло издадения адм.акт (АА). Оспорващият сочи, че е лишен от правото на ефективна защита с всички допустими от закона средства, тъй като не може да оспори конкретно доводите и аргументите на адм. орган (АО) прибягнал до тази мярка. Жалбоподателят има необходимото желание и капацитет да отглежда детето си и с поведението си не поставя в риск неговите живот и здраве, не съществува реална опасност за детето.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а се представлява от а..***, редовно преупълномощена от а.. Н. ***, която поддържа жалбата изразява становище за незаконосъобразност на издадения адм. акт.
Ответникът по оспорването – директорът на дирекция „Социално подпомагане” Търговище, редовно призован се представлява от ст. юрк. К.М., която изразява становище за неоснователност на жалбата. Представя подробни писмени бележки в този смисъл.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, констатира следното:
Жалбата е подадена в срок, налице е правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:   
От фактическа страна съдът приема за установено, че жалбоподателят Б.М.Н. е майка на детето Л. Б. М. ЕГН ********** според представеното удостоверение за раждане (преписката).
От изготвените по делото социални доклади и материалите по делото се установява, че административното производство е инициирано по подаден на 08.04.2019 г. сигнал от Родилно отделение на „МБАЛ-Търговище“ АД гр. Търговище, за съществуващ риск от изоставяне на детето Б. Б. М., родено на *** г.
Във връзка с този сигнал в Отдела за закрила на детето (ОЗД) гр. Търговище е посетен домът на жалбоподателя Н., която има родени още четири деца Д. на 13 г., М. на 9г., Н. на 4 г. и 3 м. и Л. на година и половина. При посещение за трети път в дома на жалбоподателя в гр. Търговище, кв. ……. е установено, че двете деца Н. и Л. са оставени отново сами в жилището. След проведен разговор за пореден път със съседи, които информират, че бабата на децата Л. отглежда четирите деца сама. Жалбоподателят Н. не живее на посочения адрес, (който е постоянен за нея). Тя с новороденото дете – Б., също към момента не живее на посочения адрес. След разговор със социалните работници жалбоподателят Н. след първото установяване на децата, че са сами в дома си дава сведение, че живее в гр. Търговище, ул. „Опълченска“ № 3 и предстои в кратки срокове да ги вземе и да се грижи за тях. Съседи на семейството са споделили, че майката на жалбоподателя – Л. се грижи за възрастна жена на територията на квартала. Същата сутрин напуска дома си около 9, 30 ч. и се прибира около 16, 30 ч. През целия ден двете малки деца Н. и Л. са сами в дома си, а Д. и М. са на училище.
Със семейството на жалбоподателя Б.Н. *** е работил и преди години. Социален работник периодично през годините е посещавал семейството и е консултирал жалбоподателя в моментите, в които е отсядал при майка си Л.. Да не бъдат оставяни сами и да бъде подобрена хигиената в къщата. Децата Д. и М. редовно посещават училище. През м. февруари екип от Механизма за съвместна работа на институциите за обхващане и включване в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст е посетил дома на семейството във връзка с племенник на жалбоподателя, който не посещавал училище. Децата Н. и Л. отново са били сами в жилището. Екипът е потърсил бабата Л. в дома на възрастната жена, за която се грижи. Същата е отговорила, че има ангажимент към възрастната жена и не е в състояние да отдели време за двете малки деца.  
На 08.04.2019 г. след множество провеждани разговори с жалбоподателя Н. и майка и Л., същите ги оставят отново сами. Хигиената в дома е лоша. Децата са нямали оставена храна. Стаята е била неотоплена. По-голямото дете Н. е обгрижвало Л. като и давало шишето с киселото мляко, а Л. се е сгушила в ъгъла на детската кушетка. Уведомен е кметският наместник за извеждане на двете деца от дома им и същият да информира баба им Л.. След като е информирана баба им, тя е съобщила на жалбоподателя за извеждането на Л. и Н.. В ранния следобед жалбоподателят Н., племенникът и и бабата Л. са посетили ОДЗ гр.Търговище. Жалбоподателят е консултиран и запознат с процедурата по реинтеграция на децата. Той е заявил, че отказва да подава каквито и заявления и желае момичетата веднага да се върнат и той да поеме грижите за тях. Още същия ден децата Н. и Л. са изведени от дома си и са настанени спешно в приемно семейство.  
По отношение на здравето на детето в социалния доклад е отбелязано, че детето Л. от м.юни 2018 г. не е посещавало личния си лекар и няма необходимите за възрастта си имунизации. Консултирано е с личния си лекар в присъствието на социален работник и приемен родител на 09.04.2019 г. като се установява, че детето е нахапано от бълхи, пълно с въшки и не е спазвана личната хигиена – подсечено и зачервена кожа по крачетата около интимните части.
За емоционалното и поведенческо развитие на детето Л. е отбелязано в социалния доклад, че след консулт с личния лекар на детето се наблюдава леко изоставане между календарната и психологическата му  възраст, вследствие на неглижирането му в биологичното семейство, което при добри грижи ще бъде компенсирано. Наблюдава се автоагресия у детето. Скубе си косата, удря си шамари, блъска си главата в твърда повърхност. Първоначално след настаняването на детето, то издавало нечленоразделни звуци и ръмжало като кученце. Към момента се е научило да казва „како“. Детето не е знаело да подаде ръка и да ходи хванато за ръка. Ходело е нестабилно, прегърбено напред с пуснати ръце между краката. Към момента е по-стабилно и изправи раменете.
 Показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели по искане на жалбоподателя Н. – св. Л. Д. Н. (майка на жалбоподателя, която желае да свидетелства) и св. Е. Б. Е. (лице съжителстващо към момента с жалбоподателя, което желае да свидетелства), не опровергават установените при проверката и с приложените писмени доказателства факти и обстоятелства. Показанията не съдържат противоречия за посещението на социалните работници на 08.04.2019 г. в дома на св. Л. Д.. От показанията на последната се установява, че същата не е била към момента на проверката в дома си, а да си вземе пенсията. Св. Д. дава сведение, че дъщеря и – жалбоподателят Н. е родила на 27.03.2019 г. със секцио и не можела да се грижи за децата, затова и тя се грижи за тях на адреса в кв. Въбел. Жалбоподателят живее в гр. Търговище на ул.“Опълченска“ № 3 с Е. и последното и детенце е от него, казва се Б. Те живеят в общинско жилище от три стаи и кухня. Кухнята е по-малка, но стаите са големи и хубави. Б. сега не работела. Била по майчинство. Тя имала пенсия, понеже имала гръбначно изкривяване и имала ТЕЛК – 50%, някъде. В момента получавала пенсия, майчинство и детски. Децата, само за времето, когато Б. е раждала са били при св. Д.. Обикновено те са при Б. *** в общинското жилище. Служителите на ОЗД са влезли през вратата, която е била отключена и са взели децата. Внукът на св.Д. е бил в съседната стая, не е чул че са чукали, защото му било паднало кръвното. Не са отворили вратата, тъй като той е бил сложил райбера. Вратата, където се влиза от улицата е била отворена и входната врата на къщата е била отворена.
Според показанията на св. Е. на 08.04.2019 г. когато са били отведени децата, те са били (с жалбоподателя Б.Н.)*** в общинското жилище.Те с Б. ***, а не на Въбел, защото правели ремонт. Общинското жилище имало три стаи, кухня и маза. Когато вали, капело в стаите и затова правели ремонт, за да може децата да живеят хубаво. Бабата Л. работела, но не знаел точно какво.  
Съдът кредитира частично показанията на св. Д., тъй като същата се намира в близки родствени отношения в жалбоподателя (нейна майка е). Не кредитира показанията на свидетелката за факта, че децата се отглеждат от жалбоподателя в гр. Търговище в общинското жилище, тъй като видно от показанията на втория свидетел, там се извършва ремонт.
Съдът кредитира частично и показанията на втория свидетел, тъй като не са подкрепени с останалите доказателства по делото.
По инициатива на АО по делото са разпитани в качеството им на свидетели социални работници от ОЗД – Търговище - св. Мария В. и св. Владимир Вл., които са работили по случая с извеждане на децата Н. и Л. от жилището на баба им Л. Д.. Социалните работници В. и Вл. дават сведения за извеждането на детето Л. и сестра му Н. от жилището в кв. „Въбел“, за срещите си с жалбоподателя Б.Н., за дадените препоръки по отглеждането на децата и поддържането на хигиената в къщата, за неоставяне на децата сами в жилището, че адресът в кв. Въбел“ е постоянен за жалбоподателя. Св. Вл. дава сведение, че при посещението на 08.04.2019 г. са взели децата със себе си, тъй като същите са били сами.Хигиената в къщата е била лоша. В коридора е имало разхвърляни торби и парцали. В мивката – неизмити чинии. Пердето е било много мръсно, цокалото е било пълно до горе. Поради това е съществувал евентуален риск за децата, защото по-голямото е на четири години, а по-малкото на година и няколко месеца. Рискът е за здравето и живота на децата, тъй като ако се задави по-малкото дете, по-голямото няма как да му помогне.
Съдът кредитира показанията на социалните работници, като непротиворечиви и достоверни.
С оглед изложеното се налага изводът, че към момента на проверката и издаването на заповедта правилно е преценено, че за детето Л. трайно не се полагат нужните родителски грижи и е застрашено здравето му. Детето Л. Богданова М. е дете в риск по смисъла на § 11 б. "а" и "в"от ДР на ЗЗДетето, тъй като е останало без родителска грижа, поради отсъствие на майката и липсата на друго пълнолетно лице, което е в състояние да полага адекватни грижи с оглед възрастта и нуждите на детето, и за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, интелектуално и социално развитие. Установено е от изготвените по случая социални доклади, че оставено без необходимата адекватна родителска грижа, детето изостава във физическото и емоционалното си развитие.
Правилно е преценено, че най-добрия интерес на детето в случая изисква прилагането на временна мярка за закрила по  чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗЗДететопо административен ред – настаняване на детето в професионално приемно семейство на осн. чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗЗДетето и чл. 27, ал. 1 от ЗЗДетето, поради трайна невъзможност на майката да го отглежда и опасност за неговото здраве и развитие с оглед ниската възраст, и при липса на възможност за настаняването му в семейство на близки и роднини, които са в състояние да полагат необходимите грижи, което е наложило спешно настаняване извън семейството, предвид опасността за здравето на детето по смисъла на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ППЗЗДетето.
Настаняването е извършено с административна заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" – Търговище по постоянния адрес на детето съгласно разпоредбите на чл. 27, ал. 1 ЗЗДетето.
Заповедта е издадена от съответния материално и териториално компетентен орган, в необходимата писмена форма, съдържаща фактическите и правни основания, които я мотивират. Подробни мотиви за издаване на процесната заповед се съдържат и в адм. преписка, поради което са неоснователни възраженията на жалбоподателя в тази връзка. В хода на производството са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая и правилно е приложена спешна мярка за закрила - настаняване в приемно семейство, която е законосъобразна с оглед конкретиката на случая, както и съразмерна и съответна на целите на закона.
Мярката по чл. 27, ал. 1 ЗЗДетето е временна мярка за закрила на детето и се прилага по административен ред при спешни случаи. Разпоредбата предвижда в едномесечен срок ДСП да отправи искане до районния съд, който да се произнесе за настаняването с решение и да определи срокът на настаняването. Потвърдената от районния съд мярка може впоследствие да бъде променена с оглед интересите на детето.
Съдът приема за неоснователни възраженията в подадената жалба, че не е налице нищожност на процесната заповед, поради противоречие с целта на закона, морала и добрите нрави. Мярката настаняване в приемно семейство е най-подходяща за детето Л. към настоящия момент. Мярката се налага в изключителен интерес на детето, за запазване на неговия живот и здраве. Заповедта за временно настаняване по административен ред има само временен характер до произнасянето на районния съд с решение по чл. 28 от ЗЗДетето, а постановената по съдебен ред мярка може да бъде променяна впоследствие при изменение на обстоятелствата, при които е взета.
Предвид изложеното жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
 
Р Е Ш И:
 
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.М.Н. ***, чрез а.. П.Н. *** с адрес за призоваване: гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 44, ет. 4, кантора № 6 против Заповед № ЗД/Д-Т-032 от 08.04.2019 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) гр. Търговище, с която е разпоредено настаняване на детето Л. Богданова М. ЕГН ********** с майка жалбоподателя в професионалното приемно семейство на Ф. Ми С.М. с постоянен адрес:*** за упражняване на краткосрочна приемна грижа и предоставяне на услугата „Заместваща приемна грижа“ до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДетето.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Търговище в 14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
       
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Решението не е влязло в законна сила.