ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
 
гр. Търговище, 03.06.2019г.
 
Административен съд - Търговище, втори състав, в закрито съдебно заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА 
            като разгледа докладваното от председателя адм. д. № 117 по описа на АС – Търговище за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
            Производството е по реда на чл. 197 и сл. от АПК във връзка с чл. 56, ал. 2 от АПК.
            Образувано е по жалба на В.Ж., гражданин на Руската федерация, живущ *** срещу решение с рег. № 363р – 8542 от 18.04.2019г. на директора на ОД на МВР – Търговище за прекратяване на административното производство за предоставяне право на продължително пребиваване в Република България на чужденец. Жалбоподателят чрез процесуален представител оспорва материалната законосъобразност на акта и прави искане съдът да го отмени. Претендира направените по делото разноски.
Ответник по жалбата, на основание чл. 153, ал.1 от АПК, е органът издал оспорения административен акт – директорът на ОД на МВР – Търговище. Същият не е изразил становище по повод на подадената жалба при изпращане на преписката в съда.
            От материалите по административната преписка се установява, следното:
            Жалбоподателят В.Ж. е гражданин на Руската федерация, роден на ***г., притежаващ валиден национален документ  51№6130078 от 19.11.2014г., валиден до 19.11.2019г. Последното му влизане на територията на страната е през ГКПП Дуранкулак на 30.09.2018г. с виза тип С за краткосрочно пребиваване – до 90 дни в рамките на всеки 180 дневен период от датата на влизане в страната, валидна до 20.03.2019г.
На 13.03.2019г. Ж. подава заявление с рег. № 97 от 13.03.2019г. до Директора на ОД на МВР  - Търговище, група „Миграция“, по образец, с което иска да му бъде предоставено право на продължително пребиваване в страната за една година, по следните причини: събиране на семейство, да подпомага сина си и дъщеря си, които са български граждани, на основание чл. 24, ал.1, т. 10 от ЗЧРБ. Към заявлението са приложени следните документи: копие от национален документ за идентичност, документ за платена държавна такса, доказателства за осигурено жилище, а именно нотариален акт за собственост на имот, свидетелство за съдимост, доказателства за средства за издръжка.
От изложеното е видно, че господин Ж. е чужденец по смисъла на чл. 2, ал.1 от ЗЧРБ, който към момента на подаване на заявлението 17.03.2019г. е пребивавал незаконно в страната (престоял е повече от 90 дни в рамките на всеки 180 дневен период от датата на влизане в страната, която е 30.09.2018г.). От 20.03.2019г. валидността на краткосрочната виза е изтекла. Същият е пожелал да получи право на продължително пребиваване на основание чл. 24 от ЗЧРБ.
Със съобщение рег. №  363000 – 5371 от 25.03.2019г. жалбоподателят е уведомен, че във връзка с подаденото заявление следва да представи следните изискуеми документи: задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България, когато лицето не е осигурено по ЗЗО и виза за дългосрочно пребиваване на чужденец, който желае да получи разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване на едно от основанията, посочени в ЗЧРБ. Съобщението е връчено на 26.03.2019г. В указания срок жалбоподателят не е представил исканите документи.
На 18.04.2019г. е издаден оспореният акт. С него е прекратено административното производство, образувано по заявление рег. № 97 от 13.03.2019г., подадено от жалбоподателя, за предоставяне право на продължително пребиваване по чл. 24, ал.1, т. 10 от ЗЧРБ. Оспореният акт е издаден от Директора на ОД на МВР – Търговище на посочено в него правно основание чл. 56, ал.2 във връзка с чл. 30, ал.2 от АПК, чл. 14, ал.2 от ППЧРБ, 18, ал.1, т. 11 от Правилника за устройството и дейността на МВР и поради непредставяне на виза по чл. 15, ал.1 от ЗЧРБ за дългосрочно пребиваване и задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България.
Решението е връчено на 22.04.2019г., а жалбата е подадена на 25.04.2019г.
Въз основа тези факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което производството по делото е допустимо. 
За да прецени основателността на жалбата съдът съобрази следното: Нормата на чл. 24, ал.1 от Закона за чужденците в Република България предвижда, че разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които наред с другите документи, в зависимост от основанието на което кандидатстват, притежават виза по чл. 15, ал.1 от същия закон. Такава жалбоподателят не е представил, нито твърди да притежава. Напротив, признава, че няма и оспорва целесъобразността на необходимостта за излизане от страна, за да кандидатства за такава виза.
Съгласно правилата на чл. 14, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗЧРБ, за получаване право на продължително пребиваване, независимо от основанието, на което то се търси, чужденецът лично представя в дирекция „Миграция“ или в ОДМВР заявление по образец, към което прилага в частност и медицинска застраховка, валидна на територията на Република България, когато лицето не е осигурено по ЗЗО.  
            Ал. 2 на чл. 14 от ЗЧРБ регламентира, че заявлението по ал. 1 се подава не по-късно от 14 дни преди изтичане на разрешения срок на пребиваване на чужденеца на територията на Република България. То се разглежда и решава в срок до 14 дни, като при необходимост от представяне на документи чужденецът се уведомява писмено, като му се указва, че необходимите документи следва да бъдат представени в 14-дневен срок, а при непредставяне на документите в указания срок производството се прекратява и заявлението не подлежи на повторно преразглеждане.
            Освен специалния закон, АПК в чл. 56, ал.2 също предвижда възможност административното производство да бъде прекратено, когато искането за издаване на административен акт не удовлетворява определени изисквания на закона и заявителят не поправи констатираните нередовности в определения срок.
            При тази правна рамка съдът приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на процесуални нарушения. Актът е съобразен изцяло с материалния закон, доколкото изисканите документи са съобразени с установените от закона правила. Няма основание да се приеме, че същият е издаден при превратно упражняване на власт. Държавата има суверенно право да определи при какви условия ще предоставя право на продължително пребиваване на чужденци. Органът изрично е уведомил жалбоподателя за липсващите документи и последиците от непредставянето им в срок.
Оспореният акт е законосъобразен и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 200, ал.1 и ал.2 от АПК,  съдът
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Ж., гражданин на Руската федерация, живущ *** срещу решение с рег. № 363р – 8542 от 18.04.2019г. на директора на ОД на МВР – Търговище за прекратяване на административното производство за предоставяне право на продължително пребиваване в Република България на чужденец.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването му на страните, участващи в административното производство – жалбоподателят и директорът на ОД на МВР – Търговище.
Препис от определението да се изпрати на страните.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Определението не е влязло в законна сила.