Р Е Ш Е Н И Е
 
123   20.08.2019 г.  град Търговище
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
Административен съд гр.Търговище,                   
на тридесети юли         две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание, в следния  състав:
Председател -  Албена Стефанова
Секретар- Янка Ганчева
Прокурор- Диляна Стоянова
 
като разгледа докладваното от председателя административно дело № 120 по описа за 2019 г. на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
 Производството е по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на П.Ц.П., ЕГН-********** ***, подадена чрез адвокат О.Н. *** с посочен по делото съдебен адрес:***, офис №5 против Регионална дирекция по горите /РДГ/ гр.Шумен.
С исковата молба на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се претендира обезщетение в размер от 400 лв. за претърпени имуществени вреди, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение в производство по обжалване на Наказателно постановление № 1811600326/31.08.2018г., на Директора на РДГ-Шумен отменено като незаконосъобразно с Решение № 10/14.02.2019г. на Районен съд-Попово по НАНД № 229/2018г., по описа на същия съд, оставено в сила с Решение № 59/23.05.2019г по КАХД № 31/2019г. на Административен съд –Търговище. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по исковата молба – Регионална дирекция по горите /РДГ/ гр.Шумен се представлява от гл.юрисконсулт П. Д. По исковата молба е постъпил писмен отговор от РДГ гр.Шумен, в който се излагат подробни доводи за недоказаност на предпоставките по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В съдебно заседание процесуалният представител на РДГ гр.Шумен гл.юрисконсулт П. Д. изразява становище за неоснователност на исковата молба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура намира исковата молба за недоказана, поради неангажиране на доказателства, че претендираната имуществена вреда е реално причинена. Дава заключение, че исковата молба следва да се отхвърли като неоснователна.
  Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
         С НП № 1811600326/31.08.2018г., на Директора на РДГ-Шумен на ищеца П.Ц.П., ЕГН-********** ***, за нарушение и на основание чл.257, ал.1,т.2 от ЗГ е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.
Гореописаното НП е обжалвано от ищеца и отменено като незаконосъобразно от Районен съд гр.Попово с Решение № 10/14.02.2019г по НАХД № 229/2018г. по описа на същия съд. Решението на Районния съд е обжалвано и оставено в сила като законосъобразно с Решение № 59/23.05.2019г. по КАХД № 31/2019г. на Административен съд –Търговище. Решението на административния съд е окончателно.
 В приложените по НАХД № 229/2018г. на Районен съд-Попово /стр.8 от АН преписка/, пълномощно  и договор за правна защита и съдействие серия Т № 0000029239 от 18.07.2018г. не се съдържат данни, относно делото, за което е упълномощена адвокат А. Н. Не се сочат нито номера на НП, нито Районния съд, пред който ще се осъществи процесуалното представителство. В договора за правна защита и съдействие е вписано единствено“…оказване на правна защита и съдействие пред РДГ-Шумен и по административно дело пред ТАС…“. В договора не се сочи-оказване на  правна защита и съдействие по НАХД № 229/2018г. пред Районен съд –Попово или индивидуализация на НП. Така приложения по делото договор за правна защита и съдействие серия Т № 0000029239 от 18.07.2018г. не е  и подписан от адвокат Н.
Така установената от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото  писмени  доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира исковата молба за допустима по следните съображения:
Исковата молба е подадена срещу ответник, които има надлежна пасивна процесулна  легитимация, от надлежна страна и  при наличие на правен интерес.
По основателността на исковата молба съдът намира следното:
Основателността на иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ  изисква установяване на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1-незаконосъобразен административен акт, постановен при или по повод изпълнение на административна дейност, който да е отменен по съответния ред; 2-причинена реална и непосредствена вреда; 3- причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилата вреда. Липсата на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на исковата претенция.
В конкретния случай представения по делото договор за правна защита и съдействие серия Т № 0000029239 от 18.07.2018г. е неподписан от една от страните, а именно от адвокат Н. От съдържанието  както на пълномощното, така и на договора не може да се изведе извод, че същите са изготвени именно за осъществяване на процесуално представителство на ищеца от адвокат Н. по НАХД № 229/2018г. пред Районен съд –Попово. По делото не са ангажирани от страна на ищеца други доказателства, от които да се установява реално извършено плащане  на а..Н. за процесуално представителство по НАХД № 229/2018г. на РС гр.Попово. По изложените съображения съдът приема за недоказано по делото наличието на реално плащане на сумата от  400 лв., на адвокат Н. за адвокатско възнаграждение по НАХД № 229/2018г. на РС гр.Попово, с което по делото не се доказаха предпоставките-причинена реална и непосредствена вреда причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилата вреда.
По изложените съображения, съдът намира, че по отношение на ищеца не са налице всички предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и исковата молба на  П.Ц.П. против Регионална дирекция по горите  гр.Шумен следва да бъде изцяло отхвърлена като неоснователна.
 При този резултат на съдебния спор, предвид на това, че искът се отхвърля изцяло, на основание чл.10, ал.2 от ЗОДОВ и Тълкувателно решение № 3/13.05.2010г. на ВАС по т.д.№5/2009г. съдът намира, че следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на РДГ гр.Шумен за присъждане на разноски. Следва на ответника по иска да бъдат присъдени разноски за юрконсултско  възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП във и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
  Воден от горното, съдът
 
Р Е Ш И :
 
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на П.Ц.П., ЕГН-********** ***, подадена чрез адвокат О.Н. *** с посочен по делото съдебен адрес:***, офис №5 против Регионална дирекция по горите  гр.Шумен, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се претендира обезщетение в размер от 400 лв. за претърпени имуществени вреди, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение в производство по обжалване на Наказателно постановление № 1811600326/31.08.2018г., на Директора на РДГ-Шумен отменено като незаконосъобразно с Решение № 10/14.02.2019г. на Районен съд-Попово по НАХД № 229/2018г., по описа на същия съд, оставено в сила с Решение № 59/23.05.2019г по КАХД № 31/2019г. на Административен съд –Търговище.
ОСЪЖДА П.Ц.П., ЕГН-********** *** да заплати на Регионална дирекция по горите  гр.Шумен разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото съобщаване.
Препис от решението да се изпрати на страните.
    
Председател:

Решението не е влязло в законна сила.