Р Е Ш Е Н И Е
 
№ 126   21.08.2019 г.   град Търговище
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
Административен съд- гр.Търговище,                   
На тридесети юли               две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание, в следния  състав:
Председател: Албена Стефанова
Секретар- Янка Ганчева,
като разгледа докладваното от председателя административно дело № 123 по описа за 2019 година на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
 Производството е по Раздел I, Глава десета от АПК, във връзка с чл.118 от КСО.
Образувано е по жалба на К.К.Ю., ЕГН-********** ***, подадена чрез адвокат С.М. *** против  Решение № 1040-25-6/16.05.2019г. на Директора на ТП на НОИ-гр.Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 253-00-553-3/16.04.2019г., издадено от И. Д. – главен експерт по осигуряването в ТП на НОИ-Търговище, с което на основание чл.54ж, ал.1 от КСО, във връзка с чл.11, пар.3, б. „а“ и чл.65, пар.2 от Регламент /ЕО/ №883/2004г. на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност от 29.04.2004г., на К.К.Ю. е отказано парично обезщетение за безработица.
В жалбата като основание се навежда неправилно приложение на материалния закон, несъответствие с целта на закона и необоснованост. В жалбата се излага твърдение, че след прекратяването на правоотношението и по заетост в Германия оспорващата се завръща окончателно в Р.България, където живеят по-голямата част от роднините и, а именно сестра и Дж. К. Б., която е семейна и има две деца и живее в същия град-гр.Опака. Навежда се, че Ю. има дядо и баба, които също живеят в гр.Опака, както и че е студентка в IV-курс и че ще продължи редовното си обучение в Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ през учебната 2018г-2019г. Излага се твърдение, че Декларациятаq относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65, пар.2 от Регламент /ЕО/ №883/2004г. по т.4, е попълнена от Ю. по указание на служителя, обработващ заявленията в ТП на НОИ-Търговище. Навежда се, че пребиваването на оспорващата в Германия е само по причина трудова заетост, а не с цел емиграция и трайно установяване, като същата е с намерение да продължи образованието си в Р.България при редовна форма на обучение. Излагат се становище за неправилна преценка на административния орган, че „обичайното пребиваване“ на оспорващата е на територията на Германия. Излагат се подробни доводи, обосноваващи, че оспореният акт е постановен при неправилно тълкуване и прилагане на приложимите материално-правни разпоредби. Моли се оспореното Решение да бъде отменено като незаконосъобразно и преписката да се върне на компетентния административен орган за ново произнасяне. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващата се явява лично и с  адвокат С.М. ***, която поддържа жалбата на наведените в нея основания и доводи. Допълнително в съдебно заседание излага доводи, обосноваващи, че по отношение на оспорващата са налице материалните законови предпоставки за отпускане на исканото от нея  обезщетение за безработица. Представя писмена защита, в която излага подробни доводи, обосноваващи издаването на оспореното Решение и потвърденото с него Разпореждане при неправилно приложение на материалния закон.
Ответникът по оспорването – Директор на ТП на НОИ РУ „СО” гр.Търговище  в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Постъпила е писмена защита от процесуалния му представител- гл.юрисконсулт Б. К., в която се излагат подробни доводи, обосноваващи че оспореното Решение и потвърденото с него Разпореждане, с които на К. К.Ю. се отказва отпускане на обезщетение за безработица са издадени при правилно прилагане на приложимите материално-правни разпоредби. Моли се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът, след като установи, че жалбата е подадена в срок от надлежна страна и при наличие на правен интерес, намира същата за допустима.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление  за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/№ 253-00-553/26.01.2018г. К.К.Ю. е поискала да и бъде отпуснато парично обезщетение за безработица.
Съгласно представения по делото в превод на български език- документ U1 последния период на заетост на оспорващата  в Германия е от 01.11.2016 до 30.04.2018г. Не се спори, че договорното и правоотношение  с работодателят и там е прекратено, считано от 01.05.2018г., по чл.328, ал.1 от КТ.
Към заявлението К.К.Ю. е приложила документ U1, издаден от КИ на ДЧ-Германия. В хода на административното производство служебно е отправено  искане за СЕД Н006 до Дирекция ЕРМД при ЦУ на НОИ. В отговор е получено писмо от КИ на Германия с данни, че за периода 27.06.2017г.-27.04.2018г. лицето К.К.Ю. е живяло на адрес в гр.Берлин, Германия. Към заявлението си оспорващата Ю. е попълнила декларация от 26.07.2018г. относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65, пар.2 от Регламент /ЕО/ №883/2004г.
По подаденото заявление е постановено Разпореждане № 253-00-553-3/16.04.2019г., издадено от И. Д. – главен експерт по осигуряването в ТП на НОИ-Търговище, с което на основание чл.54ж, ал.1 от КСО, във връзка с чл.11, пар.3, б. „а“ и чл.65, пар.2 от Регламент /ЕО/ №883/2004г. на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност от 29.04.2004г., на К.К.Ю. е отказано парично обезщетение за безработица.
Съгласно Заповед №1015-25-44/27.05.2016г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище,  И. Д. – главен експерт по осигуряването в ТП на НОИ-Търговище е надлежно упълномощено лице да подписва разпореждания по КСО.
Разпореждане №253-00-553-3/16.04.2019г. е връчено на Ю. на 16.04.2019 и обжалвано от нея по административен ред пред Директора на ТП на НОИ-Търговище  на 22.04.2019г. с жалба с вх.1012-25-25. По подадената жалба е постановено Решение № 1040-25-6/16.05.2019г на Директора на ТП на НОИ-гр.Търговище, с което Разпореждане №253-00-553-3/16.04.2019г на  И. Д. – главен експерт по осигуряването в ТП на НОИ-Търговище е потвърдено като законосъобразно.  Решение №1040-25-6/16.05.2019г. на Директора на ТП на НОИ-гр.Търговище е съобщено на оспорващата  на 20.05.2019г., съгласно приложената по делото обратна разписка. Жалбата на оспорващата Ю. срещу посоченото решение до Административен съд Търговище е подадена на 30.05.2019г.
В Решение № 1040-25-6/16.05.2019г на Директора на ТП на НОИ-гр.Търговище  като мотиви органът  е изложил, че критериите по чл.11, пар.1 от Регламент /ЕО/ №987/2009 не водят до определяне на мястото на пребиваване. Органът е приложил чл.11, пар.2 от Регламент /ЕО/ №987/2009 и като се е позовал на данните отразени от заявителката Ю. в попълнената от нея декларация /стр.27 от преписката/ в т.4от нея, а именно че лицето е отбелязало че възнамерява да се установи/установена е трайно в държавата по последната заетост е извело извод, че по отношение на К.К.Ю., Р.България не може да се квалифицира като държава по пребиваване, при последната и заетост в Германия, с оглед на което българската институция-НОИ, не е компетентна институция за предоставяне на обезщетение за безработица за осъществената от нея дейност в Германия и съответно редът по чл.65, ал.2 от Регламент /ЕО/ №883/2004г. е неприложим.
От приложеното по делото Удостоверение за прекратяване на адресна регистрация, издадено от служител в отдела Адресна регистрация, гр.Берлин, Германия  лицето  К.  Ю. е с прекратена адресна регистрация, считано от 27.04.2018г. и със същата дата на изнасяне.
От приложените по делото Удостоверения с изх.№16/19.04.2019г. и изх.№49/19.04.2019г. е видно, че К.К.Ю. е с настоящ и постоянен адрес:***.
От приложената по делото Регистрационна карта №20005429/03.05.2018г. на Дирекция „БТ“ е видно, че на 03.05.2018г. Ю. се е регистрирала в Дирекция „БТ“ гр.Попово като безработна, като при всяко от посещенията си е полагала подписи при трудовия си посредник от м.юни 2018 до м.декември 2018г.
От представеното по делото Уверение №20832/19.04.2019г. на Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ е видно, че К.К.Ю. учи в същия университет през 2018г/2019г учебна година, летен семестър,четвърти курс, редовно обучение за висше образование, квалификационна степен „Бакалавър“ по специалност-предучилищна педагогика /ПУП/.
От представеното по делото Уверение № 21438/30.07.2019г. на Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ по делото се установява, че оспорваща К.К.Ю. е дипломирана с Протокол № СК-03-22808 от 10.07.2019г.
От показанията на разпитаните като свидетели Ю. Ю. А., Е. Ю. А. и Ф. Ю. А. по делото се установи, че причината К.К.Ю. да се завърне в България е желанието и да завърши образованието си и да започне да работи като учител в гр.Опака. Установи се, че Ю. *** в дома на баба си и дядо си по бащина линия, като семейството на сестра и също живее в гр.Опака. От показанията и на тримата свидетели се установява, че Ю. няма намерение да се връща в Германия, че същата има намерение да се установи трайно в Р.България, за да завърши образованието си по специалност ПУП,редовно обучение в Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, както и  да работи като детски учител  и да живее в гр.Опака. Установи се също така, че при подаване на заявлението и попълването на декларацията към него Ю. е следвала указанията на приемащият ги служител в НОИ гр.Попово, без да съзнава значението на попълнената от нея информация по т.4 от декларацията.
Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото  писмени и гласни доказателства.
При така установеното от фактическа страна съдът след като извърши служебна проверка съгласно чл.168 от АПК, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес, срещу административен акт, който подлежи на съдебно оспорване  и при спазване на законния 14-дневен срок за обжалване.
Оспореното Решение № 1040-25-6/16.05.2019г. на Директора на ТП на НОИ-гр.Търговище и Разпореждане №253-00-553-3/16.04.2019г., издадено от И. Д. – главен експерт по осигуряването в ТП на НОИ-Търговище са издадени от материално и териториално компетентни органи, при спазване на законовите изисквания за форма и при спазване на процесуалните правила.
По отношение на съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът намира следното:
Съгласно Решение № U3 от 12.06.2009г. относно обхвата на понятието „частична безработица“, приложимо по отношение на безработните лица, упоменати в чл.65, пар.1 от Регламент /ЕО/ №883/2004г. на Европейския парламент и на Съвета, на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност в т.3 от Решението „… Ако при отсъствието на каквото и да е трудовоправно договорно отношение дадено лице вече не поддържа никаква връзка с държавата – членка на заетост /например понеже трудовоправното договорно отношение вече е прекратено или срокът му е изтекъл/, то се разглежда като напълно безработно в съответствие чл.65,пар.2 от посочения регламент, а обезщетенията се предоставят от институцията по местопребиваване. С цел определяне пребиваването на лицето се съобразяват критериите, заложени в разпоредбите на чл.11,пар.1 и пар.2 от Регламент №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата по прилагане на Регламент /ЕО/ №883/2004г.
В конкретният случай, органът е приложил чл.11,пар. 2 от Регламент №987/2009, като е приел за решаващо за определянето на действителното място на пребиваване на лицето К.К.Ю. - намерението на лицето, съобразно с данните, отразени от него в т.4 от попълнената от същото декларация от 26.07.2018г., относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65, пар.2 от Регламент /ЕО/ №883/2004г.
Така попълнената от оспорващата декларация е частен свидетелстващ документ, с  доказателствената сила на който съдът не е обвързан. Същата се преценява от съда съобразно всички данни и събрани доказателства по делото.
Съгласно приложената от органа разпоредба на чл.11, пар. 2 от Регламент №987/2009 решаващи при определянето на действителното място на пребиваване на лицето е намерението на лицето, произтичащо от всички факти и обстоятелства, посочени в параграф 1 и особенно причините за преместването на лицето.
От всички събрани по делото доказателства, съдът приема за доказано по делото, че причината  лицето К.К.Ю.  да се върне в Р.България, за да продължи и завърши образованието си в Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ по специалност ПУП,редовно обучение, като намерението на лицето е трайно  да се установи в Р.България, за да работи като учител и да живее в гр.Опака, където са установени и жилищно уредени, както баба и и дядо и по бащина линия, така и сестра и  нейното семейство. Последните обстоятелства покриват елементите по чл.11, пар.1,“б“,“ii“, „v“ от Регламент №987/2009.
Безспорно по делото е доказано, че съществувалото в Германия трудовоправното договорно отношение на К.К.Ю. е прекратено, че адресната и регистрация в гр.Берлин, Германия е прекратена и че към деня на подаване на заявлението същото няма връзка с държавата-членка на заетост и има качеството на безработно лице, установено на постоянен и настоящ адрес ***.
По изложените съображения съдът намира, че при прилагане на критериите по чл.11,пар. 2 от Регламент №987/2009 по делото се доказа, че действителното място на пребиваване на лицето К.К.Ю.  е Р.България и след прилагане на реда по чл.65, пар.2 и пар.5 от Регламент /ЕО/ №883/2004г., предвид  т.3 от Решение № U3 от 12.062009г. Р.България следва да се определи като държава на пребиваване на оспорващата, при последна нейна заетост в Германия, поради което българската институция-НОИ е компетентната институция за предоставяне на обезщетение за безработица на Ю. за осъществяваната от нея дейност в Германия.
По изложените съображения, съдът приема оспореното Решение № 1040-25-6/16.05.2019г на Директора на ТП на НОИ-гр.Търговище и потвърденото с него Разпореждане №253-00-553-3/16.04.2019г на  И. Д. – главен експерт по осигуряването в ТП на НОИ-Търговище за постановени при неправилно приложение на материалния закон и като такива следва същите да бъдат отменени.
Предвид на това, че естеството на въпроса не позволява решаването му по същество, следва преписката да бъде изпратена на съответния компетентен орган за произнасяне по заявлението на Ю., съобразно указанията дадени в настоящото решение по тълкуването и прилагането на закона.
При  този изход на правния спор, следва искането на оспорващата за присъждане на разноски да бъде уважено. Следва на основание чл.143,ал.1 от АПК на оспорващата да бъдат присъдени разноски в общ размер на 400 лева, платено възнаграждение за един адвокат.
 Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.2, чл.173 ал.2, пр.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ  Решение № 1040-25-6/16.05.2019г. на Директора на ТП на НОИ-гр.Търговище и Разпореждане № 253-00-553-3/16.04.2019г., издадено от И. Д. – главен експерт по осигуряването в ТП на НОИ-Търговище, с което на основание чл.54ж, ал.1 от КСО, във връзка с чл.11, пар.3, б. „а“ и чл.65, пар.2 от Регламент /ЕО/ №883/2004г. на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност от 29.04.2004г., на К.К.Ю. е отказано парично обезщетение за безработица.
ИЗПРАЩА, като правно действие, административната преписка по Заявление №  253-00-553/26.01.2018г. на К.К.Ю. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Търговище за произнасяне по същество, в законния срок, от влизане в сила на настоящото решение, съобразно указанията дадени в мотивите на настоящото решение по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ-Търговище да заплати на  К.К.Ю., ЕГН-********** *** разноски по делото в размер на 400 /четиристотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен       съд в 14-дневен срок от неговото получаване.
Препис от решението да се изпрати на страните.
 
Председател:

Решението не е влязло в законна сила.