Р Е Ш Е Н И Е
 
124  20.08.2019 г.  град Търговище
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
Административен съд- гр.Търговище,                   
на  тридесети юли            две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание, в следния  състав:
Председател -  Албена Стефанова
Секретар- Янка Ганчева,
като разгледа докладваното от председателя административно дело № 124 по описа за 2019 г. на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
            Производството е по реда  Глава десета, Раздел І от АПК, във връзка с чл.83, ал.6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.
Образувано е по жалба на  М.Б.И., ЕГН-********** ***, подадена чрез адвокат  Н.С. *** срещу отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси с цел самоотбрана, обективиран  в писмо УРИ 1993р-10125/17.05.2019г. на Началник РУ-Търговище към ОД МВР-Търговище.
В жалбата като основание се навеждат нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и несъответствие с целта на закона. Излагат се подробни доводи, обосноваващи, че оспорващият като земеделски производител иска оръжието за самоотбрана  и защита на обработваните от него земи и произведената от тях продукция. Моли се оспореният отказ да бъде отменен като незаконосъобразен и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя.  
В съдебно заседание  оспорващият се явява лично и с адвокат Н.С., който поддържа жалбата на изложените в нея основания и доводи. Излага становище, че при така събраните по делото доказателства се доказва, че в землището на с.Пр. К. се извършват множество набези върху земеделската продукция, които засягат не само на оспорващия, но и на всички занимаващи се със земеделие лица. Намира за доказана по несъмнен начин нуждата на оспорващия да притежава късоцевно оръжие за самоотбрана. Излага становище, че оспореният отказ не е  съобразен с фактическата обстановка и не е достатъчно мотивиран. Навежда, че земеделските производители нямат финансова възможност да се кооперират във връзка с охрана на земеделската им продукция. Моли оспорения акт да бъде отменен като незаконосъобразен.
Ответникът по оспорването – Началник на  РУ – Търговище към ОД МВР-Търговище, чрез процесуалния си представител гл.юрисконсулт Л. Ж. оспорва изцяло жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Излага становище за недоказаност по делото на материалната предпоставка-реална опасност, която не  може да бъде преодоляна по друг начин. Излага подробни доводи, обосноваващи, че оспореният административен акт е издаден при правилно приложение на материалния закон, поради недоказаност на сочената от заявителя като основателна причина-самоотбрана, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение. Навежда, че след като проблемите по опазването на произведената земеделска продукция са общи за всички земеделски производители в землището на с.Пр. К. било е възможно последните да предприемат общи мерки за охрана на продукцията си.
Контролиращата страна-Окръжна прокуратура гр.Търговище се представлява от прокурор Д. Ст., която излага становище за неоснователност на жалбата. Счита оспорения акт за мотивиран и постановен при правилно прилагане на материалния закон. Излага доводи, обосноваващи, че при посегателство върху имуществото му жалбоподателят не следва да изземва функциите на държавен правоохранителен орган, какъвто е МВР, а да подаде сигнал по съответния ред. Дава заключение, че оспореният отказ се явява законосъобразен и жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
  Със заявление с вх.№ 2888/11.04.2019г. оспорващият М.Б.И. *** да му бъде издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие, с цел самоотбрана и на дългоцевно огнестрелно оръжие за ловни цели и боеприпаси за тях. Към заявлението са приложени изискуемите от закона документи.
С писмо № УРИ-199300-2939/12.04.2019г. на Началник РУ-Търговище заявителя И. е уведомен, че във връзка с подаденото от него заявление следва да изложи допълнително основателна причина, която по несъмнен начин да  обосновава издаването на исканото разрешение. На 07.05.2019 г. заявителят И. е депозирал мотивация за удължаване на разрешително за притежаване на лично огнестрелно оръжие с вх.№ УРИ-199300-3405, в което излага становище, че притежава разрешение за огнестрелно оръжие №20140045825/08.05.2014г., което моли да му бъде подновено, поради изтичане на срокът му за валидност на 07.05.2019г. В молбата излага твърдения, че е бивш служител на МВР, няма налагани дисциплинарни наказания, редовно подава данъчните си декларации и плаща данъци.
По повод постъпилото заявление от И. е извършена проверка в масивите на МВР, за чиито резултати е изготвена докладна записка рег.№ 1993р-9967/15.05.2019 г. от И. И. - мл.експерт „КОС“ при РУ-Търговище.  При проверката е установено, че през последните три години от името на М.Б.И. няма постъпили жалби за извършени спрямо него посегателства или престъпления против личността, няма доказателства за реална заплаха за живота, здравето и имуществото - неговото или на негови близки.
По подаденото заявление от М.Б.И. на 17.05.2019г. на основание чл.58 ал.1,т.10 и чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ е постановен оспорения писмен отказ с УРИ 1993р-10125/17.05.2019г., с който на  М.Б.И.  изрично е отказано издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси с цел самоотбрана. В акта като мотиви е отразено, че в административното производство не са установени доказателства за реална заплаха за живота, здравето и имуществото на заявителя. Прието е, че в изложените от молителя мотиви не се съдържат обстоятелства, които да обосновават нуждата същият да разполага с огнестрелно оръжие с цел самоотбрана.  Отказът е съобщен лично на И. на 25.05.2019г.
Жалбата на И. срещу писмен отказ с УРИ1993р-10125/17.05.2019г. е подадена до Административен съд –Търговище на 03.06.2019г.
От показанията на разпитания като свидетел Ст. Ст. по делото се установи, че същият арендува земя в землището на с.Пр. К. Установява се, че същият е заварвал хора да косят неговата нива, но за нивите на оспорващия М. само е чувал, че му се краде продукцията. Установява се, че за проблемите свързани с кражбата на продукцията им те като земеделски производители не са се обръщали към органите на реда, сами охраняват продукцията си и нямат организирана охрана.
От показанията на разпитания като свидетел Ст. Ст по делото се установи, че същият също арендува земя в землището на с.Пр. К. Свидетелят излага твърдение, че не е бил с М., когато се е случвало да му крадат продукцията, но че с негова продукция такова посегателство се е случвало.
 Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото  писмени и гласни доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема жалбата за допустима по следните съображения:
Жалбата е подадена от надлежна страна при наличие на правен интерес, срещу административен акт, който подлежи на съдебно оспорване и при спазване на законния 14-дневен срок за обжалване.
По отношение на заявлението с вх.№ 2888/11.04.2019г. на оспорващият М.Б.И., с което е поискано издаването на разрешение и за дългоцевно огнестрелно оръжие за ловни цели и боеприпаси за него не е налице произнасяне на органа в срока по чл.83 ал.5 от  ЗОБВВПИ. По отношение на заявлението на оспорващия в тази му част, след изтичането на срока по чл.83 ал.5 от  ЗОБВВПИ  е налице мълчалив отказ, който не е оспорен. Последния не е предмет на настоящото производство и съдът не дължи произнасяне по него.
По основателността на жалбата съдът, след като извърши проверка  по чл.168 от АПК, прави следните правни изводи:
Оспореният отказ е издаден от компетентен орган, съгласно чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ и в съответствие със законовите изисквания за форма и съдържание. В хода на административното производство по неговото издаване не са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени.
Съгласно чл.58 ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, не се издава на лице, което няма основателна причина-самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение.
В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове и докаже искането си. Изцяло в тежест на заявителя е не само да посочи причината на която обосновава искането си, но и да представи и убедителни доказателства, от които по несъмнен начин да се обосновава нуждата от притежание на огнестрелно оръжие. Снабдяването с огнестрелно оръжие за гражданска цел в хипотезата на чл.6 ал.3, т.1  от ЗОБВВПИ, какъвто е случая, е крайна мярка за защита и нуждата от използването на тази мярка и за всеки отделен случай следва да бъде доказана по безспорен и несъмнен начин.
Обстоятелството, че заявителя М.Б.И. като земеделски производител не може сам да опази продукцията си, не е достатъчно, като единствено да покрие критериите за основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана. По делото не са налице данни за подавани от страна на оспорващия сигнали до правоохранителните органи за посегателства върху земеделската му продукция, както и доказателства за отправяни към оспорващия заплахи за живота и здравето му.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, се установява единствено посегателство върху тяхна земеделска продукция, но не и посегателство върху имущество на оспорващия или върху неговия живот,здраве или на негови близки.
Самоотбраната предполага реалното съществуване на опасност, която не може да бъде преодоляна или избегната по друг начин. Осъществяването на дейността на жалбоподателя като земеделски производител не предполага носенето на оръжие.  Опазването и съхранението на земеделската продукция, предмет на  дейността му е постижимо  и чрез други, способи като охранителна дейност. Притежаването на огнестрелно оръжие е една крайна мярка, която следва да бъде предхождана от други мерки за защита на имуществото. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквато не съставлява аргументът за осъществявана дейност на земеделски производител. В тази насока е Решение №3077/01.03.2019г. по ад.д. №13697/2017 на Върховен административен съд.
 При липсата на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на лицето и целостта на неговото имущество към момента на подаване на заявлението, необходимостта от носене на огнестрелно оръжие се явява недоказана. Наличието на предходно издадено разрешително не е основание ново такова да бъде издадено при облекчен режим. При всяко следващо издаване на разрешение, включително при подновяване на срока на издадено вече разрешение, заявителя следва отново да установи, че отговаря на всички изисквания на закона и не са налице пречки да му бъде издадено такова.
По изложените съображения съдът приема, че по отношение на оспорващия М.Б.И. не е налице материалната предпоставка по чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, която е задължителен елемент от фактическия състав по издаването на разрешение, за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и оспореният отказ се явява издаден при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.
На основание всичко гореизложено съдът намира оспорването по жалбата на М.Б.И. за неоснователно и като такова следва същото да бъде отхвърлено.
По делото не е предявявано искане от ответника по оспорването за присъждане на разноски, няма приложен списък, с оглед на което съдът намира, че не следва да се произнася по този въпрос.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.пето от АПК,  съдът
 
Р Е Ш И :
 
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на М.Б.И., ЕГН-********** ***, подадена чрез адвокат  Н.С. *** срещу отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси с цел самоотбрана, обективиран  в писмо УРИ 1993р-10125/17.05.2019г. на Началник РУ-Търговище към ОД МВР-Търговище.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото получаване.
Препис от решението да се изпрати на страните.
 
Председател:

Решението не е влязло в законна сила.