Р Е Ш Е Н И Е

Номер 93 11.10.2018 г град Търговище

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Административен съд - Търговище пети състав
На девети октомври 2018 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА
Прокурор: АНАСТАС МОЛЛОВ
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД № 126 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІ от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Делото е образувано по исковата молба на С.М.М. ЕГН ********** ***, чрез мл. адв. Р.Р. ***, съдебен адрес:*** против ОД на МВР – Търговище с адрес: гр. Търговище, ул. „Спиридон Грамадов“ №36 за причинени имуществени вреди в размер на 300 лв., съставляващи адв. хонорар по НАХД № 22/ 2018 г. по описа на РС – Омуртаг, по което е постановено решение, с което е отменено НП № 3/ 05.01.2018 г. на ВПД началника на РУ-Омуртаг при ОД на МВР - Търговище. В съдебно заседание по делото, ищецът редовно призован се представлява от мл.адв. Р. ***, който поддържа исковата молба и изразява становище за присъждане на разноски по делото в размер на държавна такса и адв.възнаграждение.
Искът е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като ищецът претендира да получи сумата в размер на 300 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - платени адвокатски възнаграждения за осъществено процесуално представителство по НАХД № 22/2018 г. на Районен съд - Омуртаг, с което е отменено като незаконосъобразно НП № 3 от 05.01.2018 г. на ВПД началника на РУ – Омуртаг при ОД на МВР - Търговище, което като необжалвано е влязло в законна сила.
Ответникът – ОД на МВР - Търговище, редовно призован, се представлява от гл.юрк. Ж., редовно упълномощена и приета от съда. Последната счита исковата молба за неоснователна. Счита, че следва да се приложи нормата на чл. 5, ал.2 от ЗОДОВ, тъй като е налице съпричиняване на резултата от ищеца, който е подал заблуждаващ сигнал на единен европейски номер за спешни повиквания – 112, с което е осъществено противоправно поведение, за което законът предвижда адм. санкция. Поради това обезщетението следва да се намали на основание чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ, още повече че издаденото НП е отменено на процесуално основание.
Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище намира иска за основателен и доказан. Касае се за отменено като незаконосъобразно НП, от което автоматично следва присъждане на обезщетение. Възражението, че в правния договор не е вписано по кое дело е процесуалното представителство е несъстоятелно, защото от приложеното дело се вижда, че адвокатът е участвал в това производство, а съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адв. възнаграждения, чл. 18 минималният хонорар по такива дела е 300 лв., така че автоматично следва, че тези 300 лв. се полагат на адвоката, който е спечелил делото, а дали НП е отменено на процесуално или на друго основание, налице е основание за заплащане на адв. хонорар.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С Наказателно постановление НП № 3 от 05.01.2018 г. на ВПД началника на РУ Омуртаг при ОД на МВР – Търговище на ищеца е било наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. за извършено нарушение на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН и на основание чл. 38, ал. 1 от ЗНССПЕЕН. Наказателното постановление е било обжалвано от ищеца пред Районен съд – Омуртаг, където е било образувано НАХД № 22/2018г. В производството пред Районен съд – Омуртаг ищецът е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител – мл. адв. Р. ***. По делото е представен Договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 07.02.2018г., от които е видно, че ищецът е заплатил за договорената адвокатска защита по това дело сумата от 300.00 лв. С Решение № 51/05.06.2018г., постановено по НАХД № 22/2018г. Районен съд – Омуртаг е отменил НП. Така постановения съдебен акт не е бил обжалван пред касационна инстанция и е влязъл в законна сила.
При така приетото за установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Изпълнено е условието на чл.204 ал.1 от АПК - искът е подаден от лице с надлежна процесуална легитимация и е насочен против ответник, притежаващ характеристиките по чл.205 от АПК.
Съгласно чл.204, ал.1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл.203 от АПК, във връзка с чл.1 от ЗОДОВ, е необходимо същият да е предявен след отмяна на административния акт по съответния ред. В процесния случай се претендират имуществени вреди от отменено наказателно постановление, издадено от ВПД началника на РУ-Омуртаг при ОД на МВР - Търговище. По отношение на характера на дейността по административното наказване е прието Тълкувателно постановление №2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, според което, независимо от правораздавателния й характер, тази дейност е административна, тъй като се осъществява от административни по своя вид органи, извършва се по административен ред и чрез упражняване на властнически метод, като определящо в случая е обстоятелството, че това е властнически акт, издаван от административен орган по повод възложени му от закона правомощия и по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
По изложените съображения и тъй като в случая се установява, че процесното Наказателно постановление (НП) е отменено от компетентния съд с влязло в сила съдебно решение, предявеният иск се явява допустим за разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Разгледана по същество исковата претенция е изцяло основателна, по следните съображения:
Предявеният иск за обезщетение е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ въвежда отговорност за държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, като е предвидено исковете да се разглеждат по реда на Административно-процесуалния кодекс.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Горните две разпоредби съответстват и доразвиват предвиденото в нормата на чл.7 от Конституцията на Р.България, според която Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.
За да възникне право на обезщетение, в настоящото производство е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменени по съответния ред; 2. вреда от този акт, действие или бездействие на администрацията; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата между имуществото на ищеца след засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото имущество.
Съобразявайки мотивите на т.1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на Върховен касационен съд на Република България, Общо събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съдът приема, че издаването на Наказателно постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл НП представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки, че поражда наказателно-правни последици, то е правен резултат от санкционираща административна дейност. По делото не се спори, че посоченото НП, с което е ангажирана административно-наказателната отговорността на ищеца, е отменено по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение по НАХД № 22/2018 на Районен съд – Омуртаг. С оглед изложеното, съдът намира за безспорно доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, издаден от административен орган – НП, отменено с влязло в сила съдебно решение.
Съдът намира, че е налице и причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт, както и причинна връзка между причинената вреда и незаконосъобразното НП. В случая, ищецът претендира имуществени вреди в размер на 300 лв., представляващи платен адвокатски хонорар за процесуално представителство и защита при обжалване на издаденото срещу него наказателно постановление.
Установява се по делото, че именно във връзка с оспорване на издаденото НП, ищецът в настоящото производство е упълномощавал адвокат, както и че е заплащал на същите адвокатски хонорар в размер на 300 лв., съобразно сключен договор за правна защита и съдействие. Ищецът не би ангажирал адвокат и не би заплатил разноски за такъв, ако не бе издадено незаконосъобразното НП, като намаляването на неговото имущество, поради което заплащането на адвокатско възнаграждение, е предизвикано и е резултат именно от издаване на НП. В този смисъл, постановеният от органа акт е необходимо условие за съществуване на договора за правна помощ и съдействие, сключен именно с цел защита срещу НП.
Съдът приема, че адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора и е израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – отмененото НП. Следва да се има предвид също, че в производствата по Закона за административните нарушения и наказания, субсидиарно намират приложение правилата на НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на направените в хода на производството разноски за правна помощ и съдействие. Тъй като в закона няма предвиден ред за присъждане на направените в тези производства разноски, извършените разходи за адвокатски хонорар, за осъществяване на правна помощ и съдействие в производство по оспорване на НП, приключило с неговата отмяна, представляват имуществена вреда, по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, която не е възстановена и за която ОД на МВР - Търговище дължи обезщетение на основание чл.4 от ЗОДОВ (в този смисъл и ТР № 1/15.03.2017г. по ТД №2/2016г., ОСС на ВАС, I и II колегия).
По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, на основание чл.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 300.00 лева, представляващи платен от него разноски за адвокат по НАХД № 22/2018 г. по описа на РС – Омуртаг, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Изложеното мотивира съдът да приеме, че се установяват и доказват предпоставки за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е изцяло основателна и доказана, и следва да се уважи, като ответникът се осъди да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 300.00 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение, в резултат на отмененото като незаконосъобразно с влязло в сила решение НП № 3 от 05.01.2018 г. на ВПД началника на РУ-Омуртаг при ОД на МВР – Търговище.
Не се споделят възраженията на процесуалния представител на ответника за съпричиняване на резултата (заплащане на адв. хонорар), тъй като се касае за имуществени вреди от разход за адв. възнаграждение за процесуално представителство и защита. Същото е определено на минимума на нормата на чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адв. възнаграждения.
На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, следва ответникът да заплати на ищеца и направените в настоящото дело разноски, надлежно поискани, общо в размер на 510 лева, от които: 10 лв. за дължимата и внесена от ищеца държавна такса и 500 лв. за изплатеното адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 25.06.2018г.
Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:


ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Търговище с адрес: гр. Търговище, ул. „Спиридон Грамадов“ №36 да заплати на С.М.М. ЕГН ********** *** сумата от 300 лв. за причинени имуществени вреди, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в производството по НАХД № 22/ 2018 г. по описа на РС – Омуртаг, по което е постановено решение, с което е отменено НП № 3/ 05.01.2018 г. на ВПД началника на РУ-Омуртаг при ОД на МВР - Търговище.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Търговище с адрес: гр. Търговище, ул. „Спиридон Грамадов“ №36 да заплати на С.М.М. ЕГН ********** ***, направените по настоящото дело разноски в размер на 510.00 лв., съставляващи внесена държавна такса и адв.възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Р. България, в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Решението не е влязло в законна сила.