Р Е Ш Е Н И Е № 104
 
гр. Търговище, 11.07.2019г.
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
  
Административен съд - Търговище, втори състав, в открито съдебно заседание на девети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
при секретаря Стоянка Иванова, като разгледа докладваното от председателя адм. д. № 131 по описа на АС – Търговище за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното: 
            Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 186, ал.4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба „Съни Рос“ ЕООД гр. Омуртаг, представлявано от процесуален представител адв. П. срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 163 – ФК от 08.05.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал.1 от ЗДДС:  запечатване на обект – магазин, находящ се на ул. „…..“ № .., гр. Омуртаг, стопанисван от дружеството, както и забрана на достъпа до него за срок от десет дни, на основание чл. 186, ал.1  от ЗДДС и чл. 187, ал.1 от ЗДДС. Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради противоречие с административно-производствените правила, несъобразяване с материалния закон и целта на закона, поради което иска от съда да я отмени. Обосновава, че наложената ПАМ не отговаря на нито една от целите, закрепени в закона и по специално в чл. 22 и чл. 6 от АПК. На следващо място изтъква, че в заповедта липсвали мотиви какви вредни последици от неиздаването на касова бележка в размер на 1.42лв. в санитарен полуден, на национален празник, респ. мярката нямала легитимен смисъл. Запечатването не би могло да доведе нито до предотвратяване, нито до преустановяване на нарушение, свързано с неиздаване на съответен документ за продажба, нито да предотврати или поправи вредните последици за фиска. На следващо място сочи, че срокът на мярката не е мотивиран. По подробно изложени съображения иска съдът да отмени заповедта, с която марката е наложено. Претендират се разноски по делото. В съдебно заседания жалбата се поддържа.
            Ответникът по жалбата – началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП чрез процесуален представител оспорва основателността на жалбата и моли съдът да я отхвърли. Претендира разноски по делото.
            Административен съд – Търговище, втори състав след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
            На 01.05.2019г. в 10 и 15 часа при проверка извършена от органите по приходите при отдел ЦУ на НАП – София в търговски обект магазин, находящ се на ул. „... “ № ., гр. Омуртаг, стопанисван от дружеството жалбоподател, в който се е извършвала продажба на закуски и безалкохолни напитки, е установено, че при извършване на контролна покупка на стойност 1.42лв., плащането на която е направено в брой, от продавача С. И. не е издаден фискален касов бон за покупката от въведеното в експлоатация и налично в обекта фискално устройство. Установено е още, че разчетената касова наличност от ФУ е нула лева, а фактическата наличност е 36.91лв. Резултатите от проверката са документирани в протокол – официален свидетелстващ документ, ползващ се с обвързваща съда доказателствена сила. Удостоверените обстоятелства в протокола се потвърждават и от показанията на разпитания по делото свидетели С. С. и И. И.. Представените писмени доказателства от страна на жалбоподателя не опровергават тези констатации. Те установяват дневен оборот за деня в магазина, който според отчетените продажби е 4.17лв., както и че операцията за служебно въвеждане на сумите в касовата наличност е направена в 11.18ч., т.е след проверката. Представената заповед на управителя на дружеството, с която определя на 01.05.2019г. да бъде проведен санитарен полуден, макар да е датирана към 30.04.2019г. е частен диспозитивен документ. Затова за съда достоверната дата на нейното съставяне е датата, на която съществуването ѝ е безспорно – това е представянето ѝ по делото на 09.07.2019г. Независимо от това следва отново да се посочи, че дори да се ползваше с достоверна дата тази заповед, както и останалите представени от жалбоподателя доказателства по никакъв начин не опровергават констатацията, че в обекта на 01.05.2019г. е извършена продажба, за която не е издаден касов бон. Факт е, че продавачът е осъществил продажба – независимо дали в рамките на официален празник или санитарен полуден, и за тази продажба не е издал касова бележка. Задължението за издаване на касови бележки не е валидно само през дните, които не са официални празници и не се изключва за времето, обявено от работодателя за санитарен полуден. Предвид горното, съдът намира, че в случая безспорно е осъществен състава на чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС, основанието на което е наложена процесната ПАМ.
По повод на установеното нарушение от органите на приходите е съставен акт за установяване на административно нарушение от 27.05.2019г.
            С обжалваната заповед № 163 – ФК от 08.05.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал.1 от ЗДДС:  запечатване на обект – магазин, находящ се на ул. „..“ № ., гр. Омуртаг, стопанисван от дружеството, както и забрана на достъпа до него за срок от десет дни, на основание чл. 186, ал.1 от ЗДДС и чл. 187, ал.1 от ЗДДС. Заповедта е мотивирана от фактическа страна с обстоятелството, че търговецът е осъществил състав на административно нарушение по чл. 25, ал.1, от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006г. и чл. 186, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДДС. Съображенията във връзка с продължителността на мярката, определена в среден размер, се свеждат до следното: местоположение на обекта  - възлово място, централна градска част, вида на продаваните стоки – закуски и безалкохолни напитки, предполагащ голям оборот и клиентопоток, както и с установената фактическа наличност на пари в касата без да е отчетена нито една продажба до този момент.  
            Предвид установеното от фактическа страна, като провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт и съобрази наведените оплаквания в жалбата, съдът прави следните правни изводи: 
            Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което е допустима.
            На основание чл. 186, ал.3 от ЗДДС принудителните административно мерки по чл. 186, ал.1 от същия закон се налагат с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Предвид тази правна уредба и представената заповед № ЗЦУ – ОПР – 16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП, съдът приема, е оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
            С оглед съдържанието на акта съдът приема, че е спазена установената от закона писмена форма – чл. 186, ал.3 от ЗДДС и чл. 59, ал.2 от АПК. В производството по издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Няма основание да се приеме, че заповедта е издадена при превратно упражняване на власт. Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати при издаване на оспорената заповед съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на мотиви и противоречие на изложените такива с констатациите от проверката. Заповедта безспорно съдържа мотиви, които са ясни и конкретни, отразяващи особеностите на процесния случай. Същите отговарят на изискването на чл.186, ал. 3 от ЗДДС за мотивиране на акта и са достатъчни, за да може да се извърши проверката за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл.146 от АПК, включително за съответствието на заповедта с целта на закона. Допълнително следва да се посочи, че доколкото органът изрично се е позовал и на протокола за проверка, респ. на   констатациите и установяванията в същия, последните следва да се приемат за част от мотивите на оспорения акт, съдържащи в подробност и конкретната фактическа обстановка – контролната покупка, лицето приело плащането и неиздало касов бон, установената разлика в касовата и фактическата наличност в обекта и др. Издадената ЗПАМ е подробно мотивирана и по отношение на срока. Посочено е, че с мярката се цели да се защитят особено важни държавни интереси – а именно интересът на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект, като безспорно в тази връзка е съобразена и голямата разлика между фактическа и касова наличност в обекта. Подробно е обоснован и срокът на наложената мярка. При извършената служебна проверка, съдът не констатира допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения, които да обуславят незаконосъобразност на заповедта на това основание.
            Неоснователно се твърди и нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/2006г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен при изрично предвидените в закона изключения. В случая административното производството е образувано за нарушение на ЗДДС свързано именно с регистриране и отчитане на продажбите и за този вид нарушения, разпоредбата на чл.185 ал.1 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно от това, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, нормата на чл.186 ал.1 т.1 б. „а“ от ЗДДС регламентира налагането на ПАМ запечатване на обект за срок до един месец, спрямо лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл.118 ал.3 от ЗДДС фискалната касова бележка е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство, от одобрен тип, в случая – фискално устройство с конкретизиран в атакуваната заповед модел и ИН. Издаването на такава фискална бележка е задължение на всяко лице, извършващо продажби на стоки или услуги в търговски обект по аргумент от чл.25 ал.1 т.1 вр. чл.3 от Наредба № Н-18/2006г. В случая, описаната по-горе фактическа обстановка относно неотчетена в обекта продажба чрез издаване на ФКБ се установява по безспорен начин от обсъдените във фактическата част на настоящото решение доказателства. Видно от същите продажба е извършена, цената е заплатена и не е издадена фискална касова бележка. Стойността на покупката в случая е без значение, преди всичко защото става дума за контролна покупка и защото самото естество на продаваните стоки предполага тази ниска стойност. Срокът на наложената мярка е адекватен на установените обстоятелства, при които е извършено нарушението.
Другите основни възражения се свеждат до несъответствие на мярката с целта на закона и до нарушаване принципа на съразмерност. Същите съдът намира за неоснователни: принудителните мерки имат преустановителни, възстановителни или превантивни функции. В случая процесната ПАМ има за цел да пресече и преустанови извършването на следващи нарушения. Същата се налага с оглед обективното извършване на посоченото нарушение свързано с нарушаване финансовата дисциплина на Държавата, респ. с нанасяне вреди на фиска и има за цел именно неговото преустановяване и превенцията срещу последващи неправомерни деяния, както изрично е посочено и в самата заповед. Освен това, с оглед установената в обекта разлика между касова и фактическа наличност, може да се направи извод, че се касае за едно трайно и тенденциозно поведение на търговеца, свързано с неспазване финансовата дисциплина в Държавата, поради което налагането на процесната принудителна мярка е напълно оправдано, с оглед изпълнение предвидените в закона цели. Наложената в случая ПАМ изцяло съответства на чл.22 от ЗАНН. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал.1 ЗДДС органът по приходите действа в условията на обвързана компетентност. При определяне на срока е спазен принципът за съразмерност по чл.6 от АПК. Както беше посочено, целта на мярката е да се преустанови и предотврати извършването на административни нарушения, и в случая правилно административният орган е приел, че запечатване на търговския обект за срок от 10 дни би постигнало тези цели.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна. Жалбата против нея се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора на основание чл.143 ал.4 от АПК, вр. чл.78 ал.8 от ГПК, в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на спора, и предприетите от представителя на ответника процесуални действия, размерът на възнаграждението следва да бъде определено в минималния такъв, установен в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно - 100 лв.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 186, ал.4 от ЗДДС, Административен съд – Търговище, втори състав
 
РЕШИ:
 
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Съни Рос“ ЕООД гр. Омуртаг, ул. „..“ № .., вх. .., ет…, със законен представител С. М. Я., срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 163 – ФК от 08.05.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Съни Рос“ ЕООД гр. Омуртаг, ул. „…“ № .., вх.., ет.., със законен представител С. М. Я., да заплати на НАП сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването на страните, че същото е изготвено.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Решението не е влязло в законна сила.