Р Е Ш Е Н И Е № 103
 
гр. Търговище, 11.07.2019г.
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
Административен съд - Търговище, втори състав, в открито съдебно заседание на девети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
при секретаря Стоянка Иванова, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 133 по описа на АС – Търговище за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното: 
            Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 186, ал.4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „Даси – 1“ ООД, Търговище, представлявано от Д. А. срещу отказа на началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, обективиран в писмо с изх. № 11366 – 7 от 04.06.2019г., да постанови прекратяване на изпълнението на принудителна административна мярка, наложена със заповед № 83 – ФК от 05.03.2019г. на същия орган. Жалбоподателят счита, че отказът не е съобразен с материалния закон, тъй като счита, че 187, ал.4 от ЗДДС следва да намира приложение само когато изпълнението на мярката е започнало, т.е в хипотезата на допуснато предварително изпълнение на мярката. Сочи, че отказът е незаконосъобразен и защото в чл. 187, ал.4 от ЗДДС е предвиден 30 дневен срок на запечатване, а в заповедта, с която му е наложена мярка е предвиден 10 дневен срок за запечатване. Отделно от това излага съображения, че с поведението си административният орган го е заблудил, защото му е указал, че при плащане на глобата мярката няма да бъде изпълнена, както и че правомощията на органа са осъществени при нарушение на принципите, уредени в чл. 4 и в чл. 6 от АПК и по специално в чл. 6, ал. 3 и ал. 4 от АПК. По изложените съображения се прави искане съдът да отмени отказа и да им присъди направените по делото разноски.
Ответникът - началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява, не се представлява.
            Административен съд – Търговище, втори състав, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
            Административното производство е започнало по повод подадена от жалбоподателя молба с вх. № 11366 – 4 от 16.05.2019г. до началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. С нея е поискано прекратяване изпълнението на наложената със заповед № 83 – ФК от 05.03.2019г. принудителна административна мярка на жалбоподателя, а именно „запечатване на търговски обект – кафе-бар „Оптика“, находящ се в гр. Търговище, ул. „…“ № .. и забрана за достъп до него за срок от 10 дни. Искането е мотивирано с обстоятелството, че наложената имуществена санкция с наказателно постановление № НП № 423483 – F475839 от 28.03.2019г.  е заплатена в пълен размер по сметка на ТД на НАП – Варна на 13.05.2019г., за което е представил доказателства.
            С оспорения отказ, постановен по повод на постъпилата молба, началникът отдел „Оперативни дейности“ - Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, е посочил, че молбата не може да бъде уважена, т.е отказал е да прекрати посочената мярка, по съображения, че нарушението, за което е издадена заповед № 83 – ФК от 05.03.2019г. е извършено на 28.02.2019г., два дни след влизане в сила на наказателно постановление НП № 387899 – F407096 от 07.12.2018г. Нарушението, извършено на 28.02.2019г. било установено с АУАН № F475839 от 08.03.2019г. и попадало в обхвата на легалната дефиниция за повторност на § 1, т. 35 от ДР на ЗДДС.
            Изнесените в обсъжданата кореспонденция между страните обстоятелства не са спорни между тях и се потвърждават от събрания по делото доказателствен материал:
            Със заповед № 83 – ФК от 05.03.2019г. на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект – кафе-бар „Оптика“, находящ се в гр. Търговище, ул. „…“ № .. и забрана за достъп до него за срок от 10 дни, по повод на установено на 28.02.2019г. административно нарушение, за което е било издадено наказателно постановление № 423483 – F475839 от 28.03.2019г. и респ. наложена санкция в размер на 2000лв. (на стр. 12 на гърба сл. от административната преписка и стр. 28 от адм. преписка). В заповедта за залагане на ПАМ е указано, че изпълнението на наложената мярка ще бъде прекратено на основание чл. 187, ал.4 от ЗДДС по молба на заинтересованото лице, придружена с доказателства, че санкцията е платена изцяло. В наказателното постановление № 423483 – F475839 от 28.03.2019г. е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност, предвид влязло в сила на 26.02.2019г. НП № 387899 – F407096 от 07.12.2018г. ( на стр. 46 от административната преписка). Санкцията е платена изцяло и са представени доказателства за това към момента на предявяване на искането за прекратяване на принудителната административна мярка.
             Предвид установеното от фактическа страна, като провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт и съобрази наведените оплаквания в жалбата, съдът прави следните правни изводи: 
            Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на общо основание на оспорване административен акт, поради което е допустима.
            Съдът намира, предвид разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма – писмена, с посочване на правните и фактически основания за издаването му, без в рамките на производството по издаването му да са допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение на съответствието с материалния закон, съдът взе предвид следното: Нормата на чл. 187, ал. 4 предвижда, че ПАМ се прекратява от органа, който я е наложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло. Отпечатването се извършва при задължение за съдействие от страна на лицето. При повторно нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му. Последното изречение на закона, несъмнено не е образец за прецизна законодателна техника. Макар да звучи логично, то се нуждае от поправително тълкуване. Буквалното му тълкуване означава, че и при повторно нарушение е възможно да се разрешава отпечатване на обекта при същите условия като при първо нарушение, но не и преди изтичането на един месец от запечатваното му.  В контекста на обстоятелството, че максималният размер на мярката е 30 дни, единственият смисъл на нормата е, че законодателят е искал изцяло да ограничи възможността за прекратяване на изпълнение на наложена мярка поради плащане на санкцията/глобата в случаите, когато тя е по повод на повторно нарушение. Мотиви за приемането на текста на закона в този вид съдът не откри в страницата на Народното събрание. И в двата варианта на тълкуване на текста искането на жалбоподателя за прекратяване на изпълнението на наложената ПАМ – запечатване на обекта и забрана за достъп до него за 10 дни, поради плащане на имуществената санкция за извършеното нарушение, не може да бъде удовлетворено – било поради обстоятелството, че нарушението е повторно, било паради обстоятелството, че и при повторни нарушения законът не допуска отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването (в рамките на този срок мярката със срок 10 дни ще бъде изпълнена и няма какво да подлежи на прекратяване.     
По изложените по-горе съображения съдът приема, че оспореният акт е законосъобразен и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. Този извод не може да се промени поради заблуждаващите указания, съдържащи се в заповедта за налагане на ПАМ относно възможността за прекратяване на нейното изпълнение, каквито доводи са развити от жалбоподателя. При постановяване на акт по чл. 187, ал. 4 административният орган действа в условия на обвързана компетентност, а не в условията на оперативна самостоятелност, затова принципът за съразмерност, установен в чл. 6 от АПК не е нарушен.
Разноски от страна на ответника не са претендирани и те следва да останат в тежест на страните така, както са ги направили.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Търговище, втори състав
 
РЕШИ:
 
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Даси – 1“ ООД, Търговище, представлявано от Д. А. срещу отказа на началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, обективиран в писмо с изх. № 11366 – 7 от 04.06.2019г.
РАЗНОСКИТЕ остават в тежест на страните така, както са направени.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването на страните, че същото е изготвено.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Решението не е влязло в законна сила.