Р Е Ш Е Н И Е № 125
 
гр. Търговище, 21.08.2019г.
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
Административен съд - Търговище, втори състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети август две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
при секретаря Стоянка Иванова, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 152 по описа на АС – Търговище за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
            Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 92, ал. 14 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР).
            Образувано е по жалба на Т.М.А. с постоянен адрес ***, представляван от пълномощник а.. С.А., против заповед № З – 19 – 381 от 18.06.2019г. на кмета на Община Попово, с която е разпоредено да се заличи адресната му регистрация по настоящ адрес. Жалбоподателят твърди, че заповедта е издадена при съществени процесуални нарушения, неизпълнение на изискванията за форма и несъответствие с материалния закон. Конкретните оплаквания са следните: жалбоподателят не е бил уведомен за започване на административното производство. За първи път е известен за него с връчване на заповедта за заличаване на адресната му регистрация по настоящ адрес. Отделно от това се възразява, че административният орган не е положил усилия в хода на административното производство да изясни обективно и пълно релевантните за издаване на подобна заповед обстоятелства. Заповедта не била мотивирана, тъй като в нея били посочени само правни основания за издаването ѝ. Липсвали фактически основания за издаване на заповедта. На тези основания прави искане за отмяна на заповедта.  В съдебно заседание жалбата се поддържа с допълнението, че при отмяна на заповедта съдът следва да укаже на административния орган да възстанови положението, съществувало преди изпълнението за заповедта. Претендират се разноски по делото.
            Ответникът по оспорването, кметът на Община Попово, редовно призован, в съдебно заседание чрез процесуален представител А. Тр. оспорва основателността на жалбата и моли съдът да я отхвърли. Обоснова, че административното производство по издаване на оспорената заповед е започнало при условията на чл. 25, ал. 2 или ал. 3 на АПК. Излага довод, че административният орган не е имал задължение да уведомява засегнатото от оспорения акт лице преди 17.06.2019г., като се позовава на разпоредбите на ЗГР, които според него изключват прилагането на общите разпоредби на АПК в тази връзка. Времето след тази дата до момента на издаване на акта (предвид тридневния срок по чл. 99б, ал. 3 от ЗГР) било обективно недостатъчно да се извърши каквото и да било уведомяване на засегнатото лице. Развилите се преди да запознаване с протокола от назначената проверка на комисията по чл. 99б от ЗГР процесуални действия от страна на административния орган и помощните органи обозначава като част от производство по сигнал, а не като част от административното производство по издаване на заповедта. Счита, че в производство, образувано по сигнал, обозначавано като „проверка“, административният орган не е длъжен да уведомява лично заинтересованите от изхода на производството лица. Административният орган спазил изискването на чл. 99б от ЗГР да обяви заповедта за назначаване на комисия по същия текст на таблото за обявления и на интернет страницата на Общината. Обстоятелствата, релевантни за издаване на заповедта били изяснени в пълен обем и те съставлявали годно фактическо основание за издаване на оспорената заповед. Липсвали доказателства, че лицето живее на адреса. По тези съображения се прави искане съдът да отхвърли жалбата и да им присъди разноски по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят е с постоянен адрес *** и с настоящ адрес към момента на издаване на оспорената заповед гр. Попово, .... Общоизвестен факт е, че към настоящия момент същият е народен представител. На изборите за европейски парламент е гласувал в секция по настоящия си адрес в гр. Попово. От съдържанието на административната преписка е видно, че адресът ... е заявен като настоящ лично от Т.А. със съгласието на собственика на имота Е. М. Р. От представените преписи не може да се установи точната дата, на която адресът в гр. Попово е бил заявен, но по данни от Национална база „Население“ промяната е извършена на 05.04.2019г. ( справка на стр. 27 от административната преписка).
Административното производство е започнало по повод подаден сигнал на 10.06.2019г. до Община Попово, служба ГРАО от Б. И. Б. с посочен адрес гр. Попово, ул. … и телефон за връзка. В сигнала Б. твърди, че Т.А., за когото бил научил, че е регистриран да живее в техния блок, не живее и не пребивава в никой от апартаментите в техния вход.
По повод на постъпилия сигнал, на следващия ден – 11.06.2019г., кметът на Община Попово изпраща идентични писма съответно до областния управител на област с административен център гр. Търговище и до Началника на РУ „Полиция“, с които ги уведомява за постъпилия сигнал и необходимостта от издаване на заповед за определяне на комисия, която да извърши проверка за спазване на изискванията за извършване на адресна регистрация или промяна на адрес в тридневен срок, като в тази връзка иска да му бъда посочен представител на областната администрация/на РУ „Полиция“ - Попово за включване в състава на комисията.
На 11.06.2019г. е посочено такова лице от Началника на РУ „Полиция“, а именно ПИ И. А. И. На 12.06. 2019г. е посочен представител от областният управител на област с административен център гр. Търговище, а именно инж. Й. П. Писмото от името на областния управител е подписано по заместване от зам. областния управител.
Междувременно със заповед № З - 19 – 361 от 11.06.2019г. кметът на Община Попово издава заповед за заместване по време на отсъствието му в периода от 12.06.2019г. до 18.06.2019г., с която възлага пълното си заместване (във всички негови функции, правомощия и задължения) на зам. кмета на Община Попово Тр. Тр. От представените по делото писмени доказателства от страна на ответника се установява, че в посочения период кметът е отсъствал от гр. Попово, както следва: на 12.  и 13. 06. 2019г. кметът е бил командирован в гр. Букурещ, на 14.06.2019г. – в платен отпуск,  на 17. 06.2019г. – командирован в гр. Брюксел, на 18.06.2019г. – в платен отпуск.
От името на кмета на Община Попово, на 13.06.2019г. зам. кметът издава заповед, с която назначава комисия, която да разгледа подадения от Б. сигнал. В състава на комисията са включени служители, както следва: от общинска администрация Попово, представител на областна администрация Търговище, на РУ „Полиция“ - Попово при Министерството на вътрешните работи и на ТЗ „ГРАО“ Търговище към Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. На комисията е възложено да извърши проверка по сигнала и да обобщи резултатите от нея в нарочен протокол в седмодневен срок от издаване на заповедта. В заповедта предметът на проверката е определен чрез посочване на сигнала, който е индивидуализиран само с номерът, с който е регистриран. Никъде в съдържанието на заповедта не е посочено какъв конкретно е предметът на проверката било чрез посочване на изнесените в сигнала твърдения, било чрез указание, че проверката засяга адресната регистрация по настоящ адрес на Т.А.. Заповедта е обявена на таблото за обявления в административната сграда на Община Попово и на интернет страницата на общината на 13.06.2019г. 
От съдържащия се в административната преписка протокол на комисията по чл. 99б от ЗГР се установява, че членовете на комисията са се събрали на 14.06.2019г. в 10 часа в административната сграда на Община Попово и са извършили следното: установили са след справка в Национална база данни, че Т.А. е регистриран по настоящ адрес ***. Комисията е констатирала, че регистрацията е направена въз основа на подадено лично заявление от Т.А. като несобственик на имота, със съгласието на собственика на имота, като броя на регистрираните на лица в имота не надвишава законовата рамка. Въз основа на доклада, представен от полицейския инспектор, член на комисията, комисията е приела, че посоченият от Т.А. адрес за настоящ не е адреса, на който лицето живее. Посоченият доклад удостоверява следните обстоятелства: На 14. 06.2019г. към 10.20 ч. един от членовете на комисията – полицейският инспектор, е посетил адреса гр. Попово, …. На адреса, посочен от Т.А. за настоящ и не е установил никого. (Видно от издадената на жалбоподателя служебна бележка приета по делото, на тази дата същият е присъствал в Народното събрание и е участвал във всички гласувания). При посещението на адреса полицейският инспектор провел разговор с живущата на същия етаж А. Н. Тя изброила пет лица, които според нея живеят в ... Сред тях не бил Т.А., когото обявила, че не познава. Изброените лични имена на посочените от Н. лица съвпадат с личните имена на вписаните в домовата книга на адрес ул. …. Сред тях не е Т.А.. Продължавайки да събира информация, полицейският инспектор не установил никого на осмия етаж. На седмия етаж намерил лицето Я. Пл., която посочила, че като съседи от .. познава четири лица, които изброила с лични имена. Сред тях не бил нито Т.А., нито един от регистрираните в домовата книга обитатели на ап. …, а именно П. И. Конкретно за Т.А. отговорила, че не знае кой е и дали живее в ап. ... Полицейският инспектор провел разговор с управителя на етажната собственост, който заявил, че не познава Т.А. и няма информация лицето да е регистрирано на адрес в блока и да живее там, както и че не го е виждал и не знае кой е, както и че за него не е плащано за асансьор и още не е регистриран в книгата за етажната собственост, която предоставил за копиране. Полицейският инспектор провел разговор по телефона с подателя на сигнала, който потвърдил, че е чул че Т.А. е регистриран на адреса, но не живее на адреса, че не го познава и не знае от къде е.  
Протоколът на комисията бил предоставен на 17.06.2019г. на вниманието на зам. кмета на Община Попово в качеството му на заместващ кмета на Община Попово. На следващата дата е издадена оспорената заповед № З – 19 – 381 от 18.06.2019г. с нея е наредено да се заличи адресната регистрация по настоящ адрес на Т.А., въз основа на установеното от комисията и на основание чл. 99б, ал.3 от ЗГР.
Заповедта е била оповестена публично чрез информационно табло и на електронната страница на Община Попово. Изпратена е по пощата на жалбоподателя, на който е доставена на 20.06.2019г. Жалбата до съда е подадена на 25.06.2019г.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна, която има право и интерес от обжалването, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.
За да прецени законосъобразността на оспорения акт, съдът взе предвид следното:
Въз основа на нормата на чл. 35, ал.3 от ЗГР и издадената заповед за заместване № З - 19 – 361 от 11.06.2019г. на кмета на Община Попово, съдът приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган – заповедта е издадена от името на кмета на Община Попово от негов заместник, при наличие на основание за настъпване на заместването.
Съдът приема, че оспорената заповед изпълнява изискванията за форма – писмена, със съдържанието регламентирано в чл. 59 от АПК. Съгласно тълкувателно решение №3/1975г. на ОСГК на ВС, което е задължително за съдилищата, мотивите на административния акт могат да се съдържат и в съпътстващи документи, още повече, че в настоящия случай те са посочени конкретно – констатациите на комисията по чл. 99б от ЗГР, удостоверени в нарочния протокол.
Съдът приема, че заповедта е издадена при съществено процесуално нарушение на административно производствените правила и при липса на годно фактическо основание, поради което в противоречие с материалния закон. Основанията за този извод са следните:
По делото се установи, че засегнатото от заповедта лице е било уведомено за образуваното административно производство едва с връчването на заповедта, с която се заличава адресната му регистрация по настоящ адрес. Не му е била дадена каквато и да било възможност да даде обяснения или да сочи доказателства.   
Дейността по издаване на административните актове е регламентирана в АПК. ЗГР не урежда специално производство по издаване на актовете по чл. 99а, което да дерогира приложението на АПК, в частност задължението на административния орган да уведоми заинтересовани лица, че е започнало административно производство. За разлика от НПК, който разграничава „предварителна проверка“ от началото на наказателното производство, АПК не прави подобно разграничение. Нормативно възложените на административните органи правомощия по извършване на проверки са част било от административното производство по издаване на административни актове, било от производството по разглеждане и решаване на сигнали. И в двата случая законодателят е предвидил задължение на административния орган да уведоми заинтересованите лица за началото на производството.
Съдът приема, че в случая административното производство по издаване на оспорената заповед е започнало с подаването на писмения сигнал, т.е на 10.06.2019г. по инициатива на трето лице, което законът изрично допуска – чл. 24 от АПК. До издаване на заповедта административният орган е разполагал с достатъчно време да уведоми заинтересованото лице за започналото производство и да му даде възможност да даде обяснения и да сочи доказателства. Разпоредбата на чл. 140а, ал. 4 от Наредба № РД – 02-20-9 от 21.05.2012г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация изрично предвижда, че заповедта на кмета следва да се издава при спазване на изискването на чл. 35 от АПК, т.е след обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите лица, когато такива са дадени, което предполага същите да са били уведомени за започналото производство. Дори да се приеме тезата на ответника, че административното производство е започнало едва със запознаване на кмета на Общината с констатациите на комисията по чл. 99б от ЗГР – т.е. на 17.06.2019г., не се променя констатацията, че липсва уведомяване на засегнатото лице преди издаване на заповедта. Кратките срокове, предвидени в закона за издаване на заповедта не могат да са аргумент, от който да се извлича отпадане на задължението за уведомяване на заинтересованото лице. Несъстоятелно е да се отрича правото на лицето да представи доказателства и да навежда твърдения дори в рамките на тридневния срок, предвиден за издаване на заповедта по чл. 99б, ал.3 от ЗГР. Още повече, че в конкретния случай се касае за лице, което без каквито и да било затруднения може да бъде намерено за връчване на съобщения. Обявяването на заповедта за назначаване на комисия по чл. 99б от ЗГР по никакъв начин не е изпълнило задължението на административния орган за уведоми лицето, доколкото в посочената заповед не се съдържа каквато и да било информация, която да позволи на заинтересованото лице, дори и да следи ежедневно интернет страницата на Община Попово и поставените на таблото за обявления съобщения, да разбере, че се води административно производство, което може да засегне неговите права.  
Съгласно чл. 168 от АПК съществено нарушение на процесуалните правила при всички случаи е когато, следствие на нарушаването на задължението за уведомяване гражданин или организация са били лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт. Тъй като по делото безспорно се установи, че следствие на нарушаването на задължението за уведомяване, жалбоподателят е бил лишен от възможността да участва като страна в производството по издаване на оспорената заповед, съдът приема, че е налице съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на заповедта.
Независимо от това следва да се посочи, че дори да се приеме тезата на ответника, че лишаването на жалбоподателя от правото да участва като страна в производството не представлява каквото и да било процесуално нарушение, то издадената заповед противоречи на материалния закон. Основанията за този извод са следните: Нормата на чл. 99б, ал.3 от ЗГР, на което основание е издадена оспорената заповед, предвижда най-общо две хипотези, при които кметът на Общината има правомощие да издаде заповед за заличаване на адресна регистрация: когато въз основа на протокола на комисията по чл. 99б, ал.1 от ЗГР  се установи адресна регистрация, извършена в нарушение на чл. 92 или на такива, извършени в нарушение на чл. 99а от ЗГР. Конкретно: чл. 92 предвижда кой извършва адресната регистрация и какви документи се представят, за да бъде извършена – в тази връзка комисията не е установила нарушения; чл. 99а въвежда изисквания относно броя на лицата, които могат да се регистрират на адреса на едно жилище – в тази връзка комисията не е установила нарушение. Затова, без да се обсъжда достоверността на извода на комисията, че Т.А. не обитава/не живее на посочения от него настоящ адрес, квалифициран и от самата комисия като нарушения на изискванията на чл. 94 и чл. 99 от ЗГР съдът приема, че кметът на Общината не е имал правомощие въз основа на установеното от комисията да заличава адресната регистрация на Т.А..
Независимо от това следва да се посочи, че изводът на комисията, че лицето не живее на адреса, направен едва два месеца след промяна на адресната регистрация, въз основа на сведения събрани в рамките на един ден на съседите и домоуправителя, открити случайно при проверката, които твърдят, че не познават лице с такива имена, е очевидно необоснован. Преди всичко задължението да се впишат в книгата за етажната собственост обитателите на едно жилище е за собствениците на имота, а не за обитателите – чл. 6, ал.1, т.6 от Закона за управление на етажната собственост. Т.А. не е собственик на имота, на който е регистриран. На следващо място няма законово изискване лице, което живее в едно жилище да се представи на съседите си, затова непознаването на част от съседите на лице с имена Т.А., регистрирано два месеца преди анкетата, не означава автоматично, че лицето не пребивава на адреса повече от 30 дни, още повече, че местоработата на лицето е извън гр. Попово и това предполага чести отсъствия.
По изложените по-горе съображения съдът приема, че оспореният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Доколкото оспорената заповед е вече изпълнена, поради предвиденото от закона предварително изпълнение, административният орган е длъжен по силата на закона да възстанови положението, съществувало преди изпълнението ѝ. Нарочно произнасяне на съда в тази връзка законът не предвижда.
С оглед изхода на делото следва да се постави на обсъждане претенцията за заплащане на разноски по делото от страна на процесуалния представител на жалбоподателя. По делото са представени доказателства за направени разноски в размер на 410лв. – от които 10лв. за държавна такса и 400лв. за адвокатски хонорар, платени в брой. На основание чл. 143, ал.1 от АПК Община Попово следва да бъде осъдена да плати на жалбоподателя разноските по делото в размер на 410лв.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Търговище, втори състав
 
РЕШИ:
 
ОТМЕНЯ по жалба на Т.М.А. с постоянен адрес ***, представляван от пълномощник а.. С.А., заповед № З – 19 – 381 от 18.06.2019г. на кмета на Община Попово, с която е разпоредено да се заличи адресната регистрация на Т.А. по настоящ адрес ***
ОСЪЖДА ***да плати на Т.М.А. с постоянен адрес ***, представляван от пълномощник а.. С.А. разноски по делото в размер на 410лв., от които 10лв. за държавна такса и 400лв. за адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Решението е влязло в законна сила.