Р Е Ш Е Н И Е

№ 25 06.03.20018 година град Търговище

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- гр.Търговище, първи състав
на тринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година
в публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател - КРАСИМИРА ТОДОРОВА
Секретар:СТОЯНКА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от председателя административно дело № 16 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 - 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 153, т.6, вр с чл.155, ал. 1 и ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.
Делото е образувано по жалба на С.В.Х. ***, с която се оспорва Решение рег.№1993р-25670/22.12.2017г. на Началник РУ „Полиция“ – Търговище към ОД на МВР – Търговище за отнемане на разрешение за съхранение, носене и употреба на ООБ №2014007060/22.10.2014г., валидно до 15.03.2018г. издадено от РУ гр.Търговище.
В жалбата се твърди, че оспореното решение е издадено в нарушение на материалния закон, както и при допуснати съществени нарушения на административно-процесуалните правила. Излагат се подробни доводи, че жалбоподателя няма задължения към НАП. Моли съда да отмени оспореното решение. Претендира разноски.
Ответникът по оспорването - не взема становище.
Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи проверка по реда на чл. 168 от АПК, приема за установени следното:
Производството по издаване на оспорения административен акт е започнало по инициатива на административния орган, като доказателство по делото е прието писмо Рег.№199300-10153 от 14.12.2017г. /прикрепено към долната корица на делото/. В същото липсва дата, име и подпис за връчване на жалбоподателя. Приета като доказателство по делото е докладна записка Рег.№1993р-25622 от 22.12.2017г. изготвена от мл. ПИ при РУ гр.Търговище /прикрепена към долната корица на делото/, от която се установява, че жалбоподателя е търсен и съответно не е намерен на адрес или по месторабота.
Като доказателство по делото е прието удостоверение Изх.№250201700390589/28.12.2017г. издадено от ТД на НАП – офис Търговище /прикрепено към долната корица на делото/, от което е видно, че като физическо лице жалбоподателя няма задължения.
От писмо Изх.№С170025-178-0026635/07.12.2017г. издадено от ТД на НАП – офис Търговище /прикрепено към долната корица на делото/ и видно, че жалбоподателя е управляващ съдружник в „Мизия Логистика“ ООД , ЕИК201784094, като дружеството има непогасени задължения по ЗДДС и КСО в размери над 5000 лв.
Въз основа на това е било издадено атакуваното в настоящия процес Решение рег.№1993р-25670/22.12.2017г. на Началник РУ „Полиция“ – Търговище към ОД на МВР – Търговище за отнемане на разрешение за съхранение, носене и употреба на ООБ №2014007060/22.10.2014г., валидно до 15.03.2018г. издадено от РУ гр.Търговище.
С оглед на така установените факти по делото, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, е процесуално допустима. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - началника на РУ”Полиция” към ОД на МВР гр. Търговище, в изпълнение на правомощията му, като е цитирана разпоредбата на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ. Директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице, съответно началникът на РУ на МВР, издава разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението. Съгласно същия текст, но ал.4 директорът на ГДНП на МВР, съответно началникът на РУ на МВР, служебно проверява обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 3, 6 и 7, ЗОБВВПИ както и дали срещу съответното лице има образувано досъдебно производство за умишлено престъпление от общ характер. В случая се касае за приложение на чл.58, ал.1, т.3 ЗОБВВПИ, като е постъпило уведомление по чл.182, ал.2, т.2, б. „б“ ДОПК, като законовия текст не съдържа б. „б“, а самочл.182, ал.2, т.2 ДОПК. Съдът намира, че некоректно са посочени разпоредбите на чл.83, ал.5 ЗОБВВПИ, вместо правилната ал.4 от текста, както и чл.182, ал.2, т.2, б. „б“ ДОПК, каквато разпоредба няма .
В атакувания акт като правно основание е посочен чл.153, т.6 и чл.155 ЗОБВВПИ, което е в съответствие със закона. Вписано е, обаче че разрешенията се отнемат във връзка с настъпили обстоятелства по чл.58, ал.1, т.3 ЗОБВВПИ, а именно постъпило уведомление на осн. чл.182, ал.2, т.2 б“б“ ДОПК, но както бе отбелязано по горе подобен текст липсва.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващите, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Като взе предвид това, в изпълнение на задължението си за пълна служебна проверка на оспорвания акт, съдът намира, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, но са цитирани разпоредби неотносими към казуса.
Отделно при постановяването на акта са нарушени съществено административнопроизводствените правила.
Съдът намира, че не е спазена разпоредбата на чл. 34, ал. 4 вр. чл. 35 АПК, доколкото страна в административното производство е била лишена от възможността да изложи съображения срещу отрицателното становище, съответно да защити правните си интереси в процедурата по издаване на акта. В настоящото производство жалбоподателят не е уведомен за образуваното административно производство, като не се е запознал с документите по преписката и не е изложил становище в хода на административното производство - в нарушение на чл. 26 и чл. 34 АПК. Нормата на чл. 26, ал. 1 АПК е гаранция за правата на заинтересованите от административното производство лица, а жалбоподателят безспорно е такъв. Тя дава възможност на заинтересованата страна да бъде информирана за образуваното производство и с оглед на това да прояви съответната активност в защита на правата си. В случая всички факти и обстоятелства, въз основа на които органът е направил фактическите си и правни изводи, не са били предоставени на жалбоподателя и той не е взел становище по тях в настоящото производство. Следователно, с оглед на фактически осъществената функция на чл. 26, ал. 1 АПК, нарушението е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт.
При този изход на делото искането от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото е основателно. С оглед факта, че делото не претендира с фактическа и правна сложност, хонорара следва да се определи към минималния т.е 300 лв. и отделно следва да се заплатят 10 лв. държавна такса.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 във вр. с ал.1 и чл. 143, ал.1 от АПК Административен съд гр. Търговище- първи състав,

Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ по жалбата на С.В.Х. ***, Решение рег.№1993р-25670/22.12.2017г. на Началник РУ „Полиция“ – Търговище към ОД на МВР – Търговище за отнемане на разрешение за съхранение, носене и употреба на ООБ №2014007060/22.10.2014г., валидно до 15.03.2018г. издадено от РУ гр.Търговище, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Районно управление „Полиция” Търговище към ОД на МВР гр. Търговище, да заплати на С.В.Х. *** разноски по делото в размер на 310лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Решението не е влязло в законна сила.