Р Е Ш Е Н И Е №4
 
гр. Търговище, 11.01.2019г.
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
Административен съд - Търговище, втори състав, в открито съдебно заседание на единадесети декември  две хиляди и осемнадесета година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
при секретаря Янка Ганчева,
като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 180 по описа на АдмС – Търговище за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
            Производството е по реда на чл. 145 сл. от АПК. 
            Образувано е по жалба на „Енигма инвест“ АД, представлявано от К. Г. Т редовно упълномощена от съвета на директорите на АД, срещу отказ на главния архитект на Община Омуртаг, обективиран в писмо с изх. № 91 – 00 – 652/1/12.10.2018г., с който дружеството е уведомено, че молбата с регистрационен индекс 91-00-652 от 03.10.2018г. относно поставяне на слънцезащитно съоръжение в имот в гр. Омуртаг не може да бъде удовлетворена. Жалбоподателят чрез законния си представител сочи, че дружеството е подало молба с рег. № 91-00-652 от 03.10.2018г. до Главния архитект на Община Омуртаг за издаване на разрешение за поставяне на слънцезащитно съоръжение в собствен недвижим имот, за което са представени доказателства. Счита, че издаденият по този повод отказ е незаконосъобразен по следните съображения: „Омуртаг транс“ ЕООД не било съсобственик на имота, за който се иска разрешение. Констатацията на административния орган в тази насока се основавала на документи, които не могат да удостоверят право на собственост – от една страна, а от друга – е направена извън кръга на процедурата за разрешение. Твърди, че „Енигма инвест“ АД е универсален правоприемник на всички активи и пасиви на „Ракета“ ЕООД, в чието управление е била „Автогара Омуртаг“, представляваща Административна сграда на автогара, подпорна стена и дворно място, съгласно Акт за държавна собственост от 27.04.1994г. и намираща се на адрес гр. Омуртаг, ул. „Цар Освободител“ № 13. Етажът над автогарата бил предназначен за ресторант и бил собственост на „Ресторанти и специализирани вагони“ ЕООД. Със заповед № РД – 08 – 1053/03.12.1998г. на Министъра на транспорта се нареждало „Ресторанти и специализирани вагони“ ЕООД да прехвърли безвъзмездно „втори етаж от сградата на автогара в гр. Омуртаг с площ от 150 км., ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж“ на Община Омуртаг. На основание тази заповед бил е издаден Акт за общинска собственост № 394 от 26.01.1999г. По-късно с решение № 276 от 03.12.2001г. имотът бил включен в капитала на „Омуртаг транс“ ЕООД, чийто правоприемник е „Омуртаг транс“ ООД. На 26.07.2004г. със Заповед № 319 кметът на Община Омуртаг заповядал да се извърши изменение в Акт за общинска собственост № 394 от 26.01.1999г., както следва: „да се впише в т. 13 (забележки) промяна в т. 3, а именно, след думите „общите части на сградата“ да се допълни „..и площта на цялото дворно място от 1 970 кв.м.“ като думите „…и от правото на строеж“ – да не се четат“. По този повод „Ракета“ АД, влято в „Енигма Инвест“ АД, предявило установителен иск за правото си на собственост върху описания по-горе имот. Производството приключило с решение № 283 от 14.11.2006г., в сила от 25.06.2009г., по гр. д. № 303/2005г. на РС – Омуртаг, в мотивите на което изрично е посочено, че промененият АОС не е съставен по установения от закона ред, поради което не се ползва с предвидената от закона доказателствена сила за отразените в него обстоятелства, а именно, че процесният имот бил общинска собственост. С оглед на това не би могло и „Омуртаг транс“ ООД да стане собственик на имота. В тази връзка се подчертава, че спорът за материално право е решен с посоченото решение. Въз основа на тези обстоятелства се обосновава, че оспореният акт не е съобразен с материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за издаване на исканото разрешение. Прави се искане съдът да отмени отказа и да върне преписката на гл. архитект за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект с определяне на срок по чл. 174 от АПК. Претендират се направените по делото разноски.
            Ответникът по жалбата – Гл. архитект на Община Омуртаг твърди, че отказ няма, а само писмо, с което били дадени указания да се представи съгласие и от другия съсобственик. Твърди, че имотът, за който се иска разрешението е съсобствен – на жалбоподателя и на „Омуртаг – транс“ ЕООД, което било видно от издадена скица от СГКК – Търговище, което налага да се представи писмено съгласие от другия собственик или договор за наем. По тези съображения прави искане съдът да отхвърли жалбата като недопустима и да прекрати производството, а в условията на алтернативност – да отхвърли жалбата като неоснователна.
            След преценка на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема от фактическа страна следното:
            Административното производство е започнало по молба на „Енигма инвест“ АД, представлявано от К. Г. Т с регистрационен индекс 91-00-652 от 03.10.2018г. , адресирана до Главния архитект на Община Омуртаг. С нея се иска издаване на разрешение за поставяне на слънцезащитно съоръжение в собствен недвижим имот, находящ се в гр. Омуртаг, ул. Цар Освободител“ № 13. Към молбата са приложени:
1. Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 74, том първи, рег. № 4638, дело № 753 от 2009г. на нотариус с район на действие РС – гр. Омуртаг, вписан с вх. Рег. № 1410 от 18.12.2009г. на служба по вписванията при РС – Омуртаг, с който се признава „Енигма Инвест“ АД за собственик на застроен урегулиран поземлен имот с площ 2 860 кв.м., находящ се в гр. Омуртаг, ул. Цар Освободител“ № 13, ведно с първи етаж с предназначение за автогара с площ 481 кв.м. от двуетажна масивна сграда с разгърната застроена площ 630 кв.м., построена през 1966г.;
            2. конструктивно становище относно монтаж на слънцезащитно съоръжение на автогара Омуртаг;
3. скица на поземлен имот № 15 – 473102 от 11.07.2018г., издадена от СГКК – Търговище, относно имот с идентификатор 535.501.3204, целият с площ 3316кв.м., с адрес гр. Омуртаг, ул. Цар Освободител № 13, издадена по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 86 от 17.12.2009г. в която като собственик на 2860 кв.м. е посочен „Енигма инвест“, вписан на основание „нотариален акт № 155, том 5, рег. 1410, дело 848 от 18.12.2009г., издаден от Служба по вписванията гр. Омуртаг“. В скицата, издадена на 11.07.2018г. е посочено, че за носители на други вещни права няма данни.
По повод на молбата, Главният архитект на Община Омуртаг е изпратил на заявителя писмо с рег. Индекс 91-00-652 от 12.10.2018г., в което се посочва, че „на основание чл. 56, ал.5 от ЗУТ и предвид факта, че искането за поставяне на слънцезащитно съоръжение визира ситуирането му в поземлен имот с идентификатор 535.501.3204, който съгласно писмените данни намиращи се в Община Омуртаг (скица № 15-359104-05.06.2018г., издадена от СГКК, гр. Търговище, е в съсобственост с друго юридическо лице – „Омуртаг транс“ ЕООД“, дружеството не е представило изискуемите документи към молбата си, а именно писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем.“Предвид изложеното, молбата ... не може да бъде удовлетворена“.
Като част от административната преписка е представена посочената в писмото на Главния архитект скица № 15-359104-05.06.2018г., издадена от СГКК, касаеща същия имот. В тази скица като собственици на имота са посочени „Енигма инвест“, вписан на основание „нотариален акт № 155, том 5, рег. 1410, дело 848 от 18.12.2009г., издаден от Служба по вписванията гр. Омуртаг“ и „Омуртаг – транс“ ЕООД – без данни за идеалните части, въз основа на „акт за държавна собственост № 131, том първи, рег. 860 от 09.08.2004г., издаден от Районен съд – Омуртаг“. Ноторно известно е, че актове за държавна собственост не се издават от Районните съдилища и подобно отбелязване относно данните за собствеността е абсурдно.
Данните в двете скици, издадени в рамките на месец относно собствеността на имота са различни, но са достатъчни да установят, че към настоящият момент имотът не е изключителна собственост на „Енигма Инвест“ АД, доколкото дружеството, въз основа представения нотариален акт се легитимира като собственик на 2 860 кв.м. от него, а целият имот е с площ 3316кв.м. При тези данни съдът приема, че дружеството е собственик на 2860 кв.м. идеални части от целия имот с площ 3316кв.м. При тази фактическа констатация, с оглед предмета на делото е ирелевантно дали точно „Омуртаг транс“ е съсобственик на останалите идеални части от парцела и на какво основание има възникнала съсобственост.  
            Писмото е връчено на 19.10.2018г., а жалбата е подадена на 30.10.2018г.
            С определение от 21.11.2018г. съдът е дал указания по доказателствената тежест на страните. Определението е връчено надлежно в 7дневен срок от заседанието. Въпреки конкретните указания за представяне по делото на Наредбата на Община Омуртаг същата не е представена, поради което съдът ползва версията, достъпна на електронна страница на Община Омуртаг на адрес  http://www.omurtag.bg/bg/city_council/naredbi_ob_savet.
Въз основа на установеното от фактическа страна  съдът прави следните фактически и правни изводи:
            Жалбата е подадена в срок от лице, които има правен интерес от оспорването. Същата е насочена срещу отказ за издаване на разрешение за поставяне на елемент на градското обзавеждане и представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214 от ЗУТ, който на общо основание подлежи на съдебно обжалване. Доводите, че писмото не обективира отказ да се издаде разрешение за поставяне са несъстоятелни. Писмото обективира ясно и недвусмислено волеизявление, че молбата не се удовлетворява, т.е. че въз основа на заявлението и приложените към него документи разрешение за поставяне няма да бъде издадено. Действително в писмото са посочени причините за отказа. Посочването на причините за отказа е форма на мотивирането му. Писмото не съдържа каквото и да било указание за нередовност, която следва да бъде поправена от заявителя в определен срок и индикация, че молбата ще бъде разгледана едва след изпълнение на указанията или изтичане на даден срок. По тези съображения съдът приема, че производството по делото е допустимо.
            За да прецени основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:
            Законът за устройство на територията предвижда в чл. 56, ал. 1, че върху поземлени имоти могат да се поставят определени елементи на градското обзавеждане, каквото е слънцезащитното съоръжение, предвидено да се постави в поземлен имот с идентификатор 535.501.3204, целият с площ 3316кв.м., съобразно представената към заявлението скица. Законът регламентира в чл. 56, ал.2, че за обектите по ал. 1 се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на Общинския съвет. Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти, елементи на градското обзавеждане, рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи на територията на Община Омуртаг, съгласно чл. 56, чл. 57 и чл. 57а от ЗУТ на Община Омуртаг в чл. 2 дефинира като преместваемо съоръжение обектите, предназначени за търговски или други обслужващи дейности и елементи от системата на градското обзавеждане и предвижда, че проектите за преместваеми съоръжения, разположени в зона първа, в която попада районът на Автогарата, се одобряват от Главния архитект, който издава и разрешение за поставяне.            На следващо място ЗУТ в чл. 56, ал.5 изрично предвижда, че в чужди поземлени имоти разрешение за поставяне на обекти по ал.1 се издава въз основа на изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ.
            При тази нормативна рамка съдът приема, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, но в несъответствие с материалния закон. Основанията за този извод са следните. Законът изисква изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ само когато се иска разрешение за поставяне на обект в чужд имот. Притежавания в съсобственост имот не е чужд, а собствен имот. Правната уредба на съсобствеността се съдържа в Закона за собствеността. В чл. 30 изрично е посочено, че правото на собственост може да принадлежи и общо на две или повече лица - държавата, общините и други юридически или физически лица. Всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им (чл.31, ал.1). Чл. 32. (1) урежда, че общата вещ се използува и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Затова по отношение на дружеството, притежаващото 2860 кв.м. ид.части от целия имот с площ 3316кв.м., няма каквото и да била законово регламентирано основание, при подаване на искане за разрешение по чл. 56, ал. 2 от ЗУТ да се изисква писмено съгласие или договор за наем с другия съсобственик на имота. Както вече се посочи това изискване касае хипотезите на искане за поставяне в чужди, а не в собствени имоти.
По изложените съображения съдът приема, че обжалваният отказ е незаконосъобразен и като такъв следва да бъда отменен. Делото като преписка следва да се върне на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като се определи срок за произнасяне - седмодневен срок от уведомяването, на основание чл. 174, ал.1 от АПК във връзка с чл. 57, ал.2 от АПК и чл. 213 от ЗУТ.   
            Разноски по делото са претендирани от страна на жалбоподателя в размер на 150лв. – 50лв. за държавна такса и 100лв. за процесуално представителство от юрисконсулт. По делото няма реално осъществено представителство от юрисконсулт за дружеството, поради което съдът приема, че претенцията за присъждане на разноски е основателна само до размера от 50лв., а в останалата част следва да бъде отхвърлена.  
            Водим от горното и на основание чл. 173, ал.2, чл. 174, ал.1 и чл. 143, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:
 
            ОТМЕНЯ отказа на Главния архитект на Община Омуртаг, обективиран в писмо с изх. № 91 – 00 – 652/1/12.10.2018г., постановен по молбата с регистрационен индекс 91-00-652 от 03.10.2018г. на „Енигма инвест“ АД, представлявано от К. Г. Т с който дружеството е уведомено, че молбата относно издаване на разрешение по чл. 56, ал.1 от ЗУТ не може да бъде удовлетворена.
ВРЪЩА делото като преписка на Главния архитект на Община Омуртаг за ново произнасяне съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на настоящото решение, със срок за произнасяне – седем дни от уведомяването.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ОМУРТАГ да плати на „Енигма инвест“ АД, представлявано от К. Г. Т разноски по делото за държавна такса в размер на 50лв., като отхвърля искането за присъждане на разноски в полза на дружеството за процесуално представителство от юрисконсулт в размер на 100лв.
            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Решението не е влязло в законна сила.