Р Е Ш Е Н И Е
 
№ 37  14.03.2019 г. град Търговище
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
Административен съд- гр.Търговище,                      
на петнадесети февруари        две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание, в следния  състав:
Председател -  Албена Стефанова
Секретар – Гергана Бачева,
       като разгледа докладваното от председателят административно дело № 185 по описа за 2018 г. на съда, за да се произнесе, взе предвид следното: 
        Производството е образувано  по жалба на Д.Х.П.,  ЕГН-********** *** срещу Решение №184/03.09.2018г. на Директора на ТД на НАП-Варна, с което на основание чл.197, ал.1 от ДОПК е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ с изх.№ С-180025-022-0012193/07.03.2018г. на публичен изпълнител на ТД на НАП-Варна. С посоченото ПНОМ на жалбоподателя  е наложена възбрана върху идеални части на два негови недвижими имота за събиране на публични вземания в общ размер на 85 733.13 лева, от които  главница в размер  на 48 251.92  лв. и лихви в размер на 37 481.21 лева.
В жалбата се излага становище, че оспореното решение е вътрешно противоречиво. Навежда се, че с ПНОМ с изх.№ С-180025-022-0012193/07.03.2018г. на публичен изпълнител на ТД на НАП-Варна е наложена възбрана върху имот с адрес: гр.Търговище, кв. „Запад“, бл.20, вх.А, ет.4, ап.12, собствеността на която е била отнета на жалбоподателя с Присъда №16/14.03.2014г. на Окръжен съд гр.Разград, постановена по НОХД №112/2013г по описа на същия съд, влязла в законна сила на 27.07.2015г. Излага се твърдение, че възбраната е наложена върху имот, който не е собственост на жалбоподателя. Моли се оспореното Решение да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно.
         В съдебно заседание оспорващият  не се явява. Представлява се от адвокат Цв. И., който поддържа жалбата на изложените в нея основания и доводи.
        Ответникът по оспорването – Директорът на ТД на НАП-Варна в съдебно заседание не се явява. Представлява се от гл.юрисконсулт М. Д., която излага становище за неоснователност на жалбата. Представя писмена защита, в която излага подробни доводи, обосноваващи законосъобразност на оспорения акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
        След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното:
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ с изх.№ С-180025-022-0012193 от 07.03.2018г. на публичен изпълнител на ТД на НАП-Варна- Б. Д. на оспорващия е наложена възбрана по пункт 1-върху 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с площ 67.220 кв.м., изба №9, с площ 3.67 кв.м., таванско помещение №23 с площ 4.67 кв.м., находящ се в гр.Търговище, кв. „Запад“, бл.20, ет.4, ап.12, идентификатор 73626.508.34.2.12 с данъчна оценка 15550.50 и по пункт 2- гараж с площ 18 кв.м., находящ се в гр.Търговище, кв.“Запад“ 1, кад №5354 с данъчна оценка 4967 лв. в Постановлението е отразено че мерките се налагат за обезпечаване на публично вземане по изп.д. №25150000863/2015г. в размер на 85733.13 лв., от които главница в размер на 48 251.92лв. и лихва от 37 481.21 лв.
С Постановление с изх.№5779/10.12.2018г. на публичен изпълнител на ТД на НАП-Варна- Б.Д. горепосоченото Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ с изх.№ С-180025-022-0012193 от 07.03.2018г. е частично отменено в частта по пункт 2.
Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ с изх.№ С-180025-022-0012193 от 07.03.2018г. в частта му по пукт 1 е обжалвано по административен ред пред  Директора на ТД на НАП-Варна. С Решение № 184/03.09.2018г. ВИД Директор на ТД на НАП-Варна –Ч. Я. Д. е потвърдил Постановление с изх.№5779/10.12.2018г. на публичен изпълнител на ТД на НАП-Варна в обжалваната му част. Съгласно приложената по делото Заповед №ЗЦУ-ОПР-13/31.05.2017г. на изпълнителния директор на НАП, заместник-директор на ТД на НАП-Варна Ч. Ян. . е оправомощен да изпълнява правомощията на директор на ТД на НАП-Варна при отсъствието на директора-М. Г.К. От представената по делото Заповед №1824/31.08.2018г. на гл.секретар на НАП и Заповед за командировка №1824/31.08.2018г. се установява, че в периода 03.09.2018г.-04.09.2018г. директорът на ТД на НАП-Варна – М. Г. К. е била реално командирована.
Решение № 184/03.09.2018г. ВИД Директор на ТД на НАП-Варна е съобщено на оспорващия на 30.10.2018г. Жалбата на П. срещу посоченото решение е подадена до АС-Търговище на 06.11.2018г чрез административния орган.
От представената по делото справка от ТД на НАП за задължения, плащанията по които подлежат на разпределение от публичен изпълнител по делото се установява че към 29.01.2019г. лицето  Д.Х.П. има публично задължение в размер на  90 569.78 лева, от които главница в размер на 48663.18 лв. и лихви 41 906.60лв. при срок за доброволно плащане до 15.09.2015г.
По делото са представени  подлежащи на изпълнение срещу оспорващия изпълнителни листи от 15.09.2015г., от11.08.2015г както и Разпореждане за присъединяване по изп.д.№863 по описа на ТД на НАП.
От представената по делото Схема №15-72268/30.01.2019г. на СГКК-Търговище по делото се установява, че Д.Х.П. е съсобственик на обекта с идентификатор 73626.508.34.2.12 , описан в пункт 1  от  ПНОМ/ с изх.№ С-180025-022-0012193 от 07.03.2018г. на публичен изпълнител на ТД на НАП-Варна. Посоченото обстоятелство се доказва и от приложената по делото справка  от Служба по вписване-Търговище за лицето Д.Х.П. и Удостоверение за декларирани данни №7505000156/11.02.2019г. на Община Търговище за същото лице.
От приложената по делото Присъда №16/14.03.2014г. по НОХД №112/2013г. по описа на Окръжен съд-Разград, влязла в сила на 27.07.2015г. по делото се установява, че с нея по отношение на Д.Х.П. е постановена конфискация на ½ ид.ч. от гараж №6 с площ 14.78 лв., находящ се в гр.Търговище, кв.“Запад“ 1.
 Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства.
При така установеното, съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срока по чл.197, ал.2 от ДОПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и при спазване на изискването за проведено административно обжалване, като задължителна положителна процесуална предпоставка.
По основателността на жалбата съдът намира следното:
Решение №184/03.09.2018г. на Директора на ТД на НАП-Варна и Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ с изх.№ С-180025-022-0012193/07.03.2018г. на публичен изпълнител на ТД на НАП-Варна са издадени от материално и териториално компетентни органи. Оспореното Решение е издадено от надлежно оправомощено лице при условията на заместване.
При издаване на оспореното решение и потвърденото с него Постановление са спазени процесуалните правила, както и законовите изисквания за форма и съдържание.
По отношение на съответствието на оспорения акт с материалния закон, съдът намира следното.
По делото се доказа че Д.Х.П. има публично задължение в общ размер на 90 569.78 лева, което значително надвишава данъчната оценка на имота, върху ид.ч. на който е наложена възбраната - 15 550.50 лв.
Безспорно по делото се установи също така, че оспорващият е собственик на ½ ид.ч. от недвижимия имот върху който е наложена възбрана с пункт 1 от ПНОМ/ с изх.№ С-180025-022-0012193/07.03.2018г. на публичен изпълнител на ТД на НАП-Варна. Установи се също така, че посочения недвижим имот е различен и не съвпада с имота, който е конфискуван с Присъда №16/14.03.2014г. по НОХД №112/2013г. по описа на Окръжен съд-Разград, с оглед на което доводите на оспорващият в тази насока са изцяло неоснователни.
Съдът намира за доказано по делото наличието на предпоставките по чл.121, ал.1 от ДОПК. От страна на оспорващия  П. не бяха представени обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа.Налице е изпълнително основание.
По изложените съображения съдът приема, че не е налице нито една от предпоставките по чл.197, ал.3 от ДОПК за отмяна на наложената обезпечителна мярка, спазени са изискванията на чл.121, ал.1 от ДОПК и оспореното Решение и потвърденото с него Постановление за налагане на обезпечителни мерки се явяват издадени при правилно приложение на материалния закон, в съответствие с целта на закона и при спазване на принципа по чл.6 от АПК.
На основание всичко гореизложено следва жалбата на Д.Х.П. срещу Решение №184/03.09.2018г. на Директора на ТД на НАП-Варна, с което на основание чл.197, ал.1 от ДОПК е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ с изх.№ С-180025-022-0012193/07.03.2018г. на публичен изпълнител на ТД на НАП-Варна да бъде отхвърлена, като неоснователна.
При така постановения резултат от правния спор следва искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение да бъде уважено. Следва на основание чл.161, ал.1 от ДОПК оспорващия да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение от 500 лева, определено като размер на основание чл.8, ал.3 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, на основание на  чл.197, ал.2  от ДОПК,чл.160, ал.1 от ДОПК, съдът 
 
Р  Е  Ш  И  :
 
        ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Х.П.,  ЕГН-********** *** срещу Решение №184/03.09.2018г. на Директора на ТД на НАП-Варна, с което на основание чл.197, ал.1 от ДОПК е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ с изх.№ С-180025-022-0012193/07.03.2018г. на публичен изпълнител на ТД на НАП-Варна.
 
ОСЪЖДА Д.Х.П.,  ЕГН-********** ***  да заплати на ТД на НАП-Варна разноски по делото в размер на 500/петстотин/ лева.
 
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.197, ал.4 от ДОПК.
 
Препис от решението да се изпрати на страните.
 
Председател:

Решението е влязло в законна сила.