Р Е Ш Е Н И Е

№ 33 12.03.2019 г. град Търговище

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- гр.Търговище,
на дванадесети февруари две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател - Албена Стефанова
Секретар – Янка Ганчева,
като разгледа докладваното от председателят административно дело № 189 по описа за 2018 г. на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.268 от ДОПК.
Образувано е по жалба на Х.М.С., ЕГН- ********** *** срещу Решение №218/22.10.2018г. на Директора на ТД на НАП-Варна, с което е оставена без уважение жалбата на лицето с вх.№10126/09.10.2018г. срещу Разпореждане с изх. №С 180025-137-0010547/04.10.2018г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, офис Търговище.
В жалбата като основание се сочи противоречие на закона. Навежда се, че в оспорения акт липсват мотиви на органа - по какви причини същият приема, че давността по чл.171, ал.1 от ДОПК не е изтекла и следва да изтече давността по чл.171, ал.2 от ДОПК. Излага се твърдение, че от оспорващия се търсят задължения от 2006г. и 2007г., по които давността е изтекла. Моли се оспореното решение да бъде отменено.
В съдебно заседание оспорващият не се явява лично. Представлява се от адвокат Цв. И., който поддържа жалбата на наведените в нея основания. Изразява становище, че Решение №218/22.10.2018г. на Директора на ТД на НАП-Варна изцяло се оспорва и се иска неговата отмяна в цялост. Същевременно излага волеизявление, че посоченото решение не се спори в частта, с която жалбата срещу разпореждането е оставена без уважение в частта му, в което производството по ИД 025120002126/2012г. е прекратено поради изтекла погасителна давност по чл.171, ал.2 от ДОПК. Излага се становище, че се спори по отношение на тази част от Решението, с която жалбата срещу разпореждането е оставена без уважение, която касае събиране на публични вземания, за които не се признава изтекла погасителна давност.Навежда се, че се оспорва решението във връзка с изтекла погасителна давност към датата на постановяване на разпореждането -04.10.2018г. Представя писмени бележки, в които излага доводи, че давността по отношение на публичните вземания отразени в Разпореждането по пункт 4., по пункт 5, по пункт 6, по пункт 7, по пункт 8 и по пункт 10 се явява изтекла.
Ответникът по оспорването – Директора на ТД на НАП-Варна съдебно заседание не се явява. Представлява се от гл.юрисконсулт М.Д., която излага становище за неоснователност на жалбата. Излагат се доводи обосноваващи, че оспореното Решение с което жалбата срещу разпореждането е оставена без уважение е постановено изцяло в съответствие с постановено съдебно решение. Моли се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Представят се писмени бележки, в които се излагат подробни доводи, че към момента на издаване на оспореното Решение №218/22.10.2018г. на Директора на ТД на НАП-Варна по отношение на оспорващия няма задължения, за които да е изтекла 10 годишната абсолютна давност. Навежда, че относно възражението на жалбоподателя за изтекла 5г. давност по същото е налице произнасяне на Директора на ТД на НАП-Варна с Решение №265/11.10.2017г., което е потвърдено с Решение №489/12.03.2018г. по ад.д.№3094/12017г. на Административен съд –Варна-влязло в сила.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното:
С Разпореждане с изх.№ С 170025-137-0008414/20.09.2017г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, офис Търговище по отношение на Х.М.С. по ИД №25120002126/2012г. не е прекратено събирането на публични вземания, поради изтекла давност по пунктове от 1 до 18 от Разпореждането. Разпореждането е обжалвано по административен ред пред Директора на ТД на НАП-Варна. С Решение №265/11.10.2017г. Директорът на ТД на НАП-Варна е отменил Разпореждане с изх.№ С 170025-137-0008414/20.09.2017г. в частта на публичните задължения за глоби, наложени по реда на ЗАНН, като в останалата и част жалбата е отхвърлена. Посоченото Решение е обжалвано по съдебен ред. С Решение №489/12.03.2018г. по ад.д. №3094/2017г. Административен съд –Варна е отменил Решение №265/11.10.2017г. на Директора на ТД на НАП-Варна, с която е отхвърлена жалбата на Х.М.С. против Разпореждане с изх.№ С 170025-137-0008414/20.09.2017г. в частта му по т.8 и т.15. С Решение №489/12.03.2018г. по ад.д. №3094/2017г. Административен съд –Варна е отменено и Разпореждане с изх.№ С 170025-137-0008414/20.09.2017г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, офис Търговище за публични вземания по т.8- за ДДС от сделки в размер на 1612.65 лева главница и лихва от 1716.05 лв.за данъчен период 01.12.2007г.-31.12.2007г. и по т.15- в размер на 2182.11 лева главница и лихва от 2532.09 лв.за ДДФЛ за периода 01.01.2006г.-31.12.2006г. С посоченото Решение преписката в отменената и част е върната на публичния изпълнител за ново произнасяне. Жалбата на Х.М.С. в останалата и част касаеща публичните вземания, отразени в т.7,т.9,т.10,т.11,т.12,т.13 и т.14 от Разпореждането е отхвърлена като неоснователна. Решението на Административен съд –Варна е окончателно и в законна сила от 12.03.2018г.
При новото произнасяне по отменената със съдебното решение част е издадено Разпореждане на публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, офис Търговище, с изх. №С 180025-137-0010547/04.10.2018г. С посоченото разпореждане по отношение на оспорващия Х.М.С. по ИД №25120002126/2012г. е прекратено събирането на публични вземани, поради изтекла погасителна давност, както следва: за ДДС по РА№ 181004931/28.09.2011г. за данъчен период 01.12.2007г.-31.12.2007г. в размер на 1612.65 лева главница и лихва от 1885.84.05 лв, както и за ДДФЛ по РА №181004931/28.09.2011г. за данъчен период 01.01.2006г.-31.12.2006г. в размер на 2182.11 лева главница и лихва от 2532.09лв., всичко в общ размер на 8442.44 лева.
С така постановеното Разпореждане с изх. №С 180025-137-0010547/04.10.2018г не е прекратено събирането на публични вземания , описани в пунктове от 1 до 10 от същото. Описаното в т.2 от разпореждането вземане изцяло съвпада с вземането описано в т.7 от Разпореждане с изх.№ С 170025-137-0008414/20.09.2017г.
Описаното в т.3 от разпореждането вземане съвпада с вземането описано в т.9 от Разпореждане с изх.№ С 170025-137-0008414/20.09.2017г.
Описаното в т.4 от разпореждането вземане съвпада с вземането описано в т.11 от Разпореждане с изх.№ С 170025-137-0008414/20.09.2017г.
Описаното в т.5 от разпореждането вземане съвпада с вземането описано в т.12 от Разпореждане с изх.№ С 170025-137-0008414/20.09.2017г.
Описаното в т.6 от разпореждането вземане съвпада с вземането описано в т.13 от Разпореждане с изх.№ С 170025-137-0008414/20.09.2017г.
Описаното в т.7 от разпореждането вземане съвпада с вземането описано в т.14 от Разпореждане с изх.№ С 170025-137-0008414/20.09.2017г.
Описаното в т.8 от разпореждането вземане съвпада с вземането описано в т.15 от Разпореждане с изх.№ С 170025-137-0008414/20.09.2017г.
Описаното в т.9 от разпореждането вземане съвпада с вземането описано в т.16 от Разпореждане с изх.№ С 170025-137-0008414/20.09.2017г.
Описаното в т.10 от разпореждането вземане съвпада с вземането описано в т.17 от Разпореждане с изх.№ С 170025-137-0008414/20.09.2017г.
Разпореждане с изх. №С 180025-137-0010547/04.10.2018г на публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна е обжалвано в цялост от Х.М.С. по административен ред пред Директора на ТД на НАП-Варна с жалба с вх.№10126/09.10.2018г. С Решение №218/22.10.2018г. Директорът на ТД на НАП-Варна изцяло е оставил без уважение жалбата на Х.М.С.. Решение №218/22.10.2018г. на Директора на ТД на НАП-Варна е съобщено на Х.М.С. на 31.10.2018г. Жалбата на оспорващия против Решение №218/22.10.2018г. на Директора на ТД на НАП-Варна е подадена до Административен съд-Търговище на 05.11.2018г.
Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства.
При така установеното, съдът намира жалбата в частта и в която се оспорва Решение №218/22.10.2018г. на Директора на ТД на НАП-Варна, с която е оставена без уважение жалбата на оспорващия против Разпореждане с изх. №С 180025-137-0010547/04.10.2018г. в частта, в която по отношение на оспорващия се прекратява събирането на публични вземания за недопустима поради липса на правен интерес. Жалбата в тази и част следва да бъде оставена без разглеждане на основание чл.159,т.4 от АПК, във връзка с пар.2 от ДР на ДОПК, а производството по делото прекратено.
Жалбата в останалата и част съдът намира за допустима като подадена в срока по чл.268 от ДОПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и при спазване на изискването за проведено административно обжалване, като задължителна положителна процесуална предпоставка.
По основателността на жалбата в допустимата и част съдът намира следното:
Оспореното Решение №218/22.10.2018г. на Директора на ТД на НАП-Варна и Разпореждане с изх. №С 180025-137-0010547/04.10.2018г са издадени от компетентни органи, при спазване на процесуалните правила и на законовите изисквания за форма и съдържание. Същите са издадени изцяло в изпълнение на указанията, дадени с влязлото в сила Решение №489/12.03.2018г. по ад.д. №3094/2017г. на Административен съд –Варна. Оспореното Решение, с което е оставена без уважение жалбата на С. против Разпореждане с изх. №С 180025-137-0010547/04.10.2018г. в частта му в която не се прекратява събирането на публични вземания по точки 1, 2,3,5,6,7,8,9,10 съдът намира за постановено при правилно приложение на материалния закон. По отношение на тези вземания към настоящия момент не е налице изтекла 10 годишната абсолютна давност по чл.171,ал.2 от ДОПК . Същите са били предмет на съдебен контрол, като жалбата на С. е отхвърлена като неоснователна с влязло в сила Решение №489/12.03.2018г. по ад.д. №3094/2017г. на Административен съд –Варна.С посочения съдебен акт спора по отношение прилагането на 5 годишния давностен срок по отношение на публичните вземания за които не е прекратено събиране е разрешен по същество.
По изложените съображения съдът намира жалбата в тази и част за неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Предвид продължаването на производството със съдебното оспорване, към деня на произнасянето на настоящия съд, налице са нови факти от значение за делото по смисъла на чл.142, ал.2 от АПК, във връзка с пар.2 от ДР на ДОПК.
Задължението по т.4 от Разпореждане с изх. №С 180025-137-0010547/04.10.2018г за ДДФЛ по РА №181004931/28.09.2011г. в размер на 1237.08 лв. главница и 1431.07 лв. лихви, общо в размер 2668.15 лева за данъчен период 01.01.2007г.-31.12.2007г. е погасено към 31.12.2017г с изтичане на десет годишната давност по чл.171, ал.2 от ДОПК.
Настъпилия в хода на съдебното оспорване факт на погасяване на посоченото задължение налага отмяна на оспореното Решение по отношение на него както и на Разпореждането на публичния изпълнител в частта по т.4.
По делото няма предявено искане от оспорващия за присъждане на разноски. Не е представен и списък, с оглед на което съдът намира, че по отношение на оспорващия не следва да се произнася по въпроса за разноските.
По отношение на претенцията на процесуалния представител на Директора на ТД на НАП-Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът намира, че следва искането да бъде уважено съобразно отхвърлената част от жалбата, съгласно чл.161, ал.1 от ДОПК. Следва на ответника по оспорването да бъде определено юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция размер на 200 лева, в съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На ответника по оспорването следва да бъдат присъдени разноски, съобразно отхвърлената част от оспорването в размер на 185 лева.
Воден от горното, на основание чл.159, т.4 от АПК, във връзка с пар.2 от ДР на ДОПК,160, ал.1 от ДОПК,чл.268 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И :


ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Х.М.С., ЕГН- ********** *** срещу Решение №218/22.10.2018г. на Директора на ТД на НАП-Варна, с което е оставена без уважение жалбата на лицето с вх.№10126/09.10.2018г. срещу Разпореждане на публичен изпълнител с изх. №С 180025-137-0010547/04.10.2018г. в частта, в която по ИД №25120002126/2012г. е прекратено събирането на публични вземани, поради изтекла погасителна давност, както следва: за ДДС по РА№ 181004931/28.09.2011г. за данъчен период 01.12.2007г.-31.12.2007г. в размер на 1612.65 лева главница и лихва от 1885.84.05 лв, както и за ДДФЛ по РА №181004931/28.09.2011г. за данъчен период 01.01.2006г.-31.12.2006г. в размер на 2182.11 лева главница и лихва от 2532.09лв., всичко в общ размер на 8442.44 лева и прекратява производството в тази част.
ОТМЕНЯ Решение №218/22.10.2018г. на Директора на ТД на НАП-Варна, в частта, в която е оставена без уважение жалбата на Х.М.С., ЕГН- ********** *** срещу Разпореждане на публичен изпълнител с изх. №С 180025-137-0010547/04.10.2018г. в частта му по т.4- за ДДФЛ по РА №181004931/28.09.2011г. в размер на 1237.08 главница и 1431.07 лихви, общо в размер 2668.15 лева за данъчен период 01.01.2007г.-31.12.2007г. и вместо него постановява
ОТМЕНЯ Разпореждане с изх. №С 180025-137-0010547/04.10.2018г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, офис Търговище, с което е отказано прекратяване на събирането на публични вземания, поради изтекла погасителна давност в частта му по т.4 - за ДДФЛ по РА №181004931/28.09.2011г. в размер на 1237.08 главница и 1431.07 лихви, общо в размер 2668.15 лева за данъчен период 01.01.2007г.-31.12.2007г.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.М.С., ЕГН- ********** *** срещу Решение №218/22.10.2018г. на Директора на ТД на НАП-Варна, с което е оставена без уважение жалбата на лицето с вх.№10126/09.10.2018г. срещу Разпореждане на публичен изпълнител с изх. №С 180025-137-0010547/04.10.2018г. в останалата и част.
ОСЪЖДА Х.М.С., ЕГН- ********** *** да заплати на ТД на НАП-Варна разноски по делото в размер на 185 /сто осемдесет и пет/ лева
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на страните.

Председател:

Решението е влязло в законна сила.