Р Е Ш Е Н И Е
 
36  14.03.2019 г. град Търговище
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
Административен съд- гр.Търговище,                      
на петнадесети февруари        две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание, в следния  състав:                    
Председател -  Албена Стефанова 
Секретар – Гергана Бачева,
       като разгледа докладваното от председателят административно дело № 194 по описа за 2018 г. на съда, за да се произнесе, взе предвид следното: 
        Производството е образувано  по жалба на Ц.Н.И.,  ЕГН-********** *** срещу Решение № 244/20.11.2018г. на Директора на ТД на НАП-Варна, с което на основание чл.197, ал.1 от ДОПК е оставена без уважение жалбата на Ц.Н.И.  срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ с изх.№ С-180025-022-0079797/31.10.2018г. на публичен изпълнител на ТД на НАП-Варна. С посоченото ПНОМ на жалбоподателя  е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касети, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се  в 25 Банки  и техни клонове на територията на Р.България.
В жалбата се излага становище, че размерите на задълженията от 74 657лв-главница и на 37 275 лева-лихви,  са оспорени, както по основание, така и по размер, с оспорването на установяването им с РА № Р -25-1401392-091-001/24.08.2015г., по което е образувано ад.д.№3687/2015г. по описа на АС-Варна.  Излага се твърдение, че се правят плащания за погасяване на публичните му задължения. Навежда се, че като адвокат разполага с банкови сметки, открити по реда на чл.39 от ЗА и налагайки запор върху всички постъпващи суми по банковите му сметки публичният изпълнител накърнява по незаконосъобразен начин имуществената сфера на неговите клиенти. Моли се оспореното Решение да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно.
         В съдебно заседание оспорващият  се явява лично и поддържа жалбата. Навежда, че запорът е наложен на сметката, която обслужва сметката му по чл.39 от ЗА. Излага твърдение, че периодично внася суми за покриване на задължението си. Представя  писмени бележки, в които излага доводи, че с наложените му запори публичният изпълните го затруднява да изпълнява задълженията си към трети лица, кредити, банкови такси, битови сметки. Навежда, че с наложения запор върху разплащателната сметка, обслужваща сметката по чл.39 от ЗА, той не може да обслужва адвокатската си сметка.
        Ответникът по оспорването – Директора на ТД на НАП-Варна в съдебно заседание не се явява. Представлява се от гл.юрисконсулт М. Д., която излага становище за неоснователност на жалбата. Излагат се доводи, обосноваващи, че оспореното Решение, с което жалбата срещу ПНОМ с изх.№ С-180025-022-0079797/31.10.2018г. на публичен изпълнител на ТД на НАП-Варна е оставена без уважение е постановено  при правилно приложение на материалния закон. Моли се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Представят се писмени бележки, в които се излагат подробни доводи, обосноваващи недоказаност на предпоставките по чл.197, ал.3 от ДОПК, с оглед на което липсват основания за отмяна на обжалваните актове. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
        След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното:
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ с изх.№ С-180025-022-0079797 от 31.10.2018г. на публичен изпълнител на ТД на НАП-Варна- Б. Д. на оспорващия Ц.Н.И. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касети, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се  в 25 Банки  и техни клонове на територията на Р.България. В Постановлението е посочен единствено извод на органа, че ще се затрудни събирането на установено и изискуемо публично вземане по изп.д.№ 25100000938/2010г. в размер на 111932.78, от които главница 74 657.74 лв. и лихви 37 275.04 лева.
        Постановлението е обжалвано по административен ред  с жалба с вх.№11643/13.11.2018г. пред Директора на ТД на НАП-Варна. С Решение № 244/20.11.2018г. на Директорът на ТД на НАП-Варна е оставил без уважение жалбата на Ц.Н.И.  срещу ПНОМ с изх.№ С-180025-022-0079797/31.10.2018г. на публичен изпълнител на ТД на НАП-Варна. Посоченото решение е съобщено на оспорващия на 21.11.2018г. Жалбата на Ц.Н.И. срещу Решение № 244/20.11.2018г. на Директора на ТД на НАП-Варна е подадена до Административен съд-Търговище на 26.11.2018г.
Не се спори по делото, че размерът на задължението е 111932.78, от които главница 74 657.74 лв. и лихви 37 275.04 лева.
От представените Разпореждания № С170025-125-0067551/01.03.2017г., № С170025-125-0098422/03.04.2017г., № С170025-125-0126542/09.05.2017г., № С170025-125-0166192/13.06.2017г. по делото се установи, че на 28.02.2017г.,31.03.2017г.,05.05.2017г.,12.06.2017г. оспорващият е внасял вноски по 150 лева за покриване на задължението си за обезпечението на което е издадено ПНОМ с изх.№ С-180025-022-0079797 от 31.10.2018г.
  Съгласно приложеното по делото писмо  с изх.№ ЗС-33120#1 от 16.11.2018г. на „Инвестбанк“ АД върху взиманията по банкова сметка *** Ц.Н.И. с IBAN*** изпълнение на ПНОМ с изх.№ С-180025-022-0079797 от 31.10.2018г. Не се спори по делото, че наложеният запор е върху сметката, обслужваща сметката на адвокат И. по чл.39 от ЗА, а не върху последната.
От представеното по делото Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С-180025-022-0050254/13.07.2018г. по делото се установи, че по същото изп.д.№ 25100000938/2010г по отношение оспорващия са наложени обезпечителни мерки запор върху следните МПС: лек автомобил марка SKODA, модел 120 Л, рег.№ Т4022ТТ, рама №2034785, двигател №048018.
От представеното по делото Постановление с изх.№5906/23.09.2015г. за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки по делото се установи че с Постановление № 7389-1/28.07.2015г. по отношение на оспорващия са наложени обезпечителни мерки: възбрана върху 1/6 ид.ч. от недвижим имот/ апартамент/ с идентификатор 73626.506.2.1.123 с площ 103.90 кв.м., находящ се в гр.Търговище, ул. „Митрополит Андрей“ №85, ет.6, ап.18 при данъчна оценка 5 240.60 лв.; ½ ид.ч. от недвижим имот /  апартамент/ с идентификатор 73626.507.518.5.12, с площ 46.26 кв.м., находящ се в гр.Търговище, ул. „Паисий“ №22,вх.Б, ап.17, ведно с избено помещение с площ от 7.79 кв.м. при данъчна оценка 10 622.10 лева.
Съгласно становището по делото на публичен изпълнител Богомила Димитрова по отношение на оспорващия с  Постановление с изх.№0938/2010/000002/16.06.2011г. е наложена обезпечителна мярка: запор върху автомобил марка АУДИ, рег. №Т 4581.
С Постановление с изх.№ С-180025-022-0050237/13.07.2018г. по отношение на оспорващия е наложен запор на банкови сметки в ТБ „Интернешънъл Асет Банк“ АД.
Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства.
При така установеното, съдът намира жалбата за допустима като подадена в срока по чл.197, ал.2 от ДОПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и при спазване на изискването за проведено административно обжалване, като задължителна положителна процесуална предпоставка.
По основателността на жалбата съдът намира следното:
В Постановление с изх.№ С-180025-022-0079797/31.10.2018г. на публичен изпълнител на ТД на НАП-Варна се съдържа единствено извод на органа, че ще се затрудни събирането на установено и изискуемо публично вземане по изп.д.№ 25100000938/2010г. без да са изложени фактическите констатации на органа, въз основа на които той извежда този извод.  Налице са както наложени други обезпечителни мерки по същото изпълнително дело по отношение на оспорващия, така и внасяни от негова страна вноски за погасяване на задължението по изпълнителното дело. От съдържанието на  гореописаното Постановление не става ясно въз основа на кои факти органът приема, че ще се затрудни събирането на публичното вземане по изпълнителното дело. Представеното по делото становище на публичния изпълнител от 16.11.2018г. не замества мотивите на органа, тъй като същото е издадено следПостановление с изх.№ С-180025-022-0079797 от 31.10.2018г. и не е част от административната преписка по неговото издаване. Такива мотиви не се съдържат и в оспореното Решение № 244/20.11.2018г. на Директора на ТД на НАП-Варна. Липсата на мотиви, относно необходимостта за налагане на обезпечителните мерки, съставлява нарушение на изискването на чл.196 ал.1,т.3 от ДОПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е постановен в съответствие със закона.
С гореописаното Постановление, обезпечителните мерки са наложени на 31.10.2018г. Законовият четири месечен срок по чл.121, ал.4 от ДОПК към 14.03.2019г. се явява изтекъл като по делото не са ангажирани доказателства за продължаване на срока на така наложените обезпечителни мерки.
Едновременно с горното при издаване на оспореното Решение и на Постановлението за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С-180025-022-0079797/31.10.2018г. неправилно не е съобразена разпоредбата на чл.39, ал.1 от Закона за адвокатурата. По делото се установи, че е налице запор върху сметката, обслужваща сметката на адвокат И. по чл.39 от ЗА. Запорирането на посочената банкова сметка ***ето на професията му на адвокат. Запорът върху клиентските сметки на адвокатите, изрично и ясно е изключен като възможност, т.е същият е изначално незаконосъобразен и този порок засяга оспорените актове.
По изложените съображения съдът намира оспореното Решение и Постановлението за налагане на обезпечителните мерки  за постановени при съществено нарушение на процесуалните правила, засягащо правото на защита на оспорващия И. и в противоречие на материалния закон и на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК, във връзка с пар.2 от ДР на ДОПК.
Следва Решение № 244/20.11.2018г. на Директора на ТД на НАП-Варна, с което на основание чл.197, ал.1 от ДОПК е оставена без уважение жалбата на Ц.Н.И.  срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ с изх.№ С-180025-022-0079797/31.10.2018г. на публичен изпълнител на ТД на НАП-Варна, както и Постановлението да бъдат отменени като незаконосъобразни.
По делото няма предявено искане от оспорващия за присъждане на разноски. Не е представен и списък, с оглед на което съдът намира, че при този изход на правния спор по отношение на оспорващия не следва да се произнася по въпроса за разноските.
Воден от горното, на основание на  чл.197, ал.2  от ДОПК,чл.160, ал.1 от ДОПК, съдът 
 
Р  Е  Ш  И  :

  ОТМЕНЯ Решение № 244/20.11.2018г. на Директора на ТД на НАП-Варна, с което на основание чл.197, ал.1 от ДОПК е оставена без уважение жалбата на Ц.Н.И.  срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С-180025-022-0079797/31.10.2018г. на публичен изпълнител на ТД на НАП-Варна.
 
ОТМЕНЯ Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С-180025-022-0079797/31.10.2018г. на публичен изпълнител на ТД на НАП-Варна, с което на Ц.Н.И.,  ЕГН-********** *** е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касети, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се  в 25 Банки  и техни клонове на територията на Р.България.
 
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.197, ал.4 от ДОПК.
 
Препис от решението да се изпрати на страните.
 
Председател:

Решението е влязло в законна сила.