Р Е Ш Е Н И Е № 10
гр. Търговище, 06.02.2019г.
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
Административен съд - Търговище, втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
 
при секретаря Гергана Бачева и с участието на прокурор при ОП – Търговище Диляна Стоянова, като разгледа докладваното от председателя адм. д. № 205 по описа на АС – Търговище за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
            Производството е образувано по иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, предявен чрез пълномощника а.. С.А. от името на Г.К.З. *** за сумата от 300лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди в резултат на незаконосъобразен административен акт – наказателно постановление № 18-0308-000284 от 14.03.2018г., отменен с влязло в сила решение на Районен съд – Омуртаг по НАХД № 98/2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Пълномощникът на ищеца твърди, че от отменения незаконосъобразен акт ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 300лв., представляващи заплатения адвокатски хонорар по НАХД № 98/2018г. по описа на РС – Омуртаг, които не са били присъдени като разноски по делото. Поради тези обстоятелства ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 300лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, съдебните разноски за настоящото производство. В открито съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител е заявил, че не поддържа искането за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на влизане в сила на решението, с което се отменя наказателното постановление до датата на предявяване на исковата молба, като производството в тази част е прекратено с влязло в сила протоколно определение от 29.01.2019г.
Ответникът – ОД на МВР – Търговище, юридическо лице на бюджетна издръжка, чрез процесуалния си представител  изразява становище, че предявеният иск е допустим, но частично основателен, поради съпричиняване на вредите, доколкото наказателното постановление е отменено не поради липса на нарушение, а на процесуално основание. Искането за присъждане на законната лихва при уважаване на иска по чл. 1 от ЗОДОВ от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата оспорва изцяло, тъй като разходът е направен за съдебни разноски, а върху тях в останалите съдебни производства лихви не се присъждат. По отношение на разноските в настоящото производство се прави възражение за прекомерност на уговореното и платено адвокатско възнаграждение само в случай, че платеното възнаграждение надхвърля минималните размери, определени в Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Представителят на Окръжна Прокуратура – Търговище застъпва становище, че исковата молба е основателна. Искът е доказан по основание и размер.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:  
            С решение № 81 от 27.08.2018г. на РС – Омуртаг, постановено по НАХД № 98/2018г. по описа на РС – Омуртаг, в сила от 17.09.2018г., е отменено наказателно постановление № 18-0308-000284 от 14.03.2018г., издадено от Началника на РУ – Омуртаг към ОД на МВР – Търговище, с което на Г.К.З. ***, е била наложена имуществена санкция в размер на 400лв. Наказателното постановление е отменено поради незаконосъобразност, обусловена от допуснати съществени процесуални нарушения.  
            За осъщественото процесуално представителство по НАХД № 98/2018г. по описа на РС – Омуртаг, ищецът е платил 300лв. в брой на а.. А., видно от приложения по НАХД № 98/2018г. в оригинал писмен договор за правна защита и съдействие, който според удостовереното от страните има роля и на разписка между тях. В рамките на производството пред РС разноски не са искани и не са присъждани. В договора е посочено, че неговият предмет е обжалване на наказателно постановление № 18-0308-000284 от 14.03.2018г.  
            Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
        Нормата на чл. 1 от ЗОДОВ урежда отговорността на държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразните актове, действия или бездействия на техните органи и длъжностни лица при или по повод на изпълнение на административна дейност. 
Съгласно тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, „дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона.
За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред“.
С оглед задължителния характер на тълкувателните постановления, регламентиран в чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, се налага извод, че предявеният иск е допустим - основава се на отменено по съдебен ред наказателно постановление.
По отношение преценката за основателността на иска: 
            По делото безспорно се установи отмяната по съдебен ред на наказателното постановление, издадено от орган на ОД на МВР – Търговище поради неговата незаконосъобразност. Съдът намира, че основанията за отмяна на наказателното постановление не са релевантни за възникване на отговорността на държавата за вреди, доколкото законът в чл.1, ал.1 не ги разграничава и респ. урежда като предпоставка за възникване на отговорността на държавата, както е направено например в хипотезите на чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ, затова те не следва да бъдат обсъждани. По тези съображения съдът приема, че възражението за съпричиняване на вредата е неоснователно. В рамките на настоящото производство не може да се осъществява косвен контрол за материална законосъобразност на издаденото наказателно постановление.
            На следващо място по делото се установи наличие на реална имуществена вреда за ищеца в размер на 300лв., платени за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването и отмяната на наказателното постановление, които вреди съставляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, съгласно Тълкувателно решение№ 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., което е задължително за съда. По изложените съображения съдът приема, че искът е доказан по основание и размер изцяло. Претендираната сума от 300.00 лева, няма характер на осъществени разноски по настоящото производство, а е с характер на обезщетение за претърпени имуществени вреди, поради което доводите на ответника, че лихви върху разноски не се дължат са неоснователни.
            С оглед изхода на делото претенцията на ищеца за заплащане на разноските, направени в настоящото производство следва да се постави на обсъждане. По делото са представени доказателства за направени разноски за платена държавна такса в размер на 10лв. и 300лв. за адвокатски хонорар, платени в брой. Платеното адвокатско възнаграждение е в минималния размер по Наредба № 1/2004г., определен на основание чл. 7, ал.2, т.1 от Наредбата, затова съдът няма да обсъжда възражението за прекомерност, което е направено под условие, че е платена сума, по-висока от минимално определения размер с Наредбата. На основание чл.10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца сумата в размер на 310лв.
            По изложените съображения и на основание чл. 1, ал. 1, чл. 4, чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът
 
РЕШИ:
 

            ОСЪЖДА ОД на МВР – Търговище да плати на Г.К.З. *** сумата в размер на 300лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 98/2018г. по описа на РС – Омуртаг, ведно със законната лихва от 12.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
            ОСЪЖДА ОД на МВР – Търговище да плати на Г.К.З. ***  направените по делото разноски  по производството в размер на 310лв., от които 10лв. за държавна такса и 300лв. за адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 –дневен срок от съобщаването на страните, че решението е изготвено.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Решението не е влязло в законна сила.