Р Е Ш Е Н И Е

№ 11 08.02.2019 г. град Търговище

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд - Търговище втори касационен състав
На двадесет и пети януари година 2019
В публично заседание в следния състав:
Председател: Красимира Тодорова
Албена Стефанова
Иванка Иванова
Секретар: Гергана Бачева
Прокурор: Анастас Моллов
Като разгледа докладваното от председателя Иванка Иванова
АД № 207 по описа за 2018 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х във вр. с чл. 16, ал. 1 от АПК.
Производството е образувано по протест от Окръжна прокуратура гр. Търговище против чл. 30, ал. 3 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем и разпореждане с общински жилища в община Попово, приета от ОбС – Попово с Решение № 133 по Протокол № 12/ 31.07.2012 г., поради противоречие с норми от по-висок ранг и в нарушение на предвидената компетентност.
В съдебното заседание по делото за протестиращата страна се явява зам.окръжен прокурор А.Моллов, който поддържа протеста и изразява становище за незаконосъобразност на протестираната наредба. Претендира за присъждането на разноски.
Ответникът по оспорването – Общински съвет (ОбС) - Попово, редовно призован не изпраща представител. От председателя на ОбС – Попово е получено писмено становище за неоснователност на подадения протест.
Съдът като прецени допустимостта на протеста, приема за установено следното:
Протестът е подаден в срок предвид нормата на чл. 168, ал. 3 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 16, ал. 1, т. 1 от АПК, поради което е процесуално допустим, а разгледан по същество, последният е основателен при следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено, че на 31.07.2012 г. ОбС-Попово с решение № 133 от Протокол № 12/ 31.07.2012 г. е приел Наредбата за реда и условията за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем и разпореждане с общински жилища. Решението е прието с абсолютно мнозинство от 23 гласа „за“ от присъствалите общински съветници.
Наредбата е подзаконов нормативен акт – регулира правоотношения с местно значение, има неопределен кръг адресати и се характеризира с многократно непрекъснато изпълнение във времето.
Съгласно чл. 186 ал.1 – 2 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Прокурорът може да подаде протест срещу акта. В конкретния случай, законосъобразността на Наредбата се разглежда въз основа на протест от прокурор, чието подаване не е ограничено с краен срок, по аргумент от чл. 187 ал.1 от АПК.
Общинските съвети, като органи на местното самоуправление на територията на съответната община, решават самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в тяхната компетентност. По силата на чл. 76, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 8 от ЗНА и с чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА и в изпълнение на предоставените им правомощия, те са овластени да издават административни актове, сред които и подзаконови нормативни актове - наредби.
Предвид изложеното, съдът намира, че Наредбата за общинските пътища на Общински съвет - Попово е издадена в изпълнение на конституционно закрепеното негово правомощие да издава наредби на територията на община Попово. Поради което, същата е издадена от компетентен орган.
При приемането на Наредбата е спазена и изискуемата от закона специална форма. Спазени са изискванията на чл.75, ал. 3 и 4 от АПК - посочен е вида на акта, органа, който го е приел и е определен главния му предмет. Като структура, форма и обозначение на съдържанието Наредбата отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове (ЗНА) и Указа за неговото прилагане.
По отношение съответствието на оспорената разпоредба с материалния закон, съдът намира следното:
В разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от протестираната наредба е записано, че при продажбата на общинско жилище „Когато плащането не се извърши в определения срок, заповедта се отменя от кмета на общината и процедурата по продажбата се прекратява.“ Разпоредбата е създадена в изпълнение на нормата на чл. 47, ал. 1 от ЗОбС, даващ възможност на ОбС с решение да продават общински жилища, предназначени за продажба на конкретно определени лица, като условията и реда се определят от ОбС с наредба, издадена по реда на чл. 47, ал. 3 от ЗОбС във вр. с чл. 45а от ЗОбС. Съдът приема, че протестираната разпоредба противоречи на принципа за законност, визиран в чл. 4, ал. 1 от АПК. Съгласно чл. 4, ал. 1 АПК, административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона. Компетентността на органите се определя съобразно материалния закон. Разпоредбите, които ги визират не могат да се тълкуват разширително, тъй като са императивни, поради което е недопустимо допълването и с подзаконов нормативен акт. С оглед общите разпоредби на АПК компетентността на един орган да издава административни актове следва да е установена със закон. За да може компетентният административен орган да предостави временно и частично част от своите правомощия на друго длъжностно лице или орган, това предоставяне трябва също да е допуснато от закона. По-нисък по степен и юридическа сила нормативен акт, като издаден не от законодателния орган, а от друг такъв, съобразно общия принцип на законността и нормите на § 1 АПК не може да предостави възможност за делегиране на правомощия. Нормата на чл. 75, ал. 2 от АПК сочи, че нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт, а наредбата съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗНА е нормативен акт, който се издава по прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Поради това е недопустимо такава компетентност да бъде изведена от подзаконов нормативен акт – протестираната наредба, извън рамките на законово препращане.
В този смисъл съдът счита, че ОбС не може да предостави правомощия на кмета на общината да издава заповеди за разваляне на договор, прехвърлящ право на собственост върху общински имот върху право имащ гражданин и да прекратява процедурата по продажбата, поради неплащане на цената на имота, без преди това да е налице решение по въпроса от ОС. Този извод се подкрепя от нормата на чл. 44, ал. 1 т. 7, предл. 1 от ЗМСМА, по силата на която организира изпълнението на актовете на ОбС.
Не се споделят възраженията, изложени в писмено становище от ОбС – Попово относно делегацията на правомощия и заместването на адм. орган, в смисъл, че по този начин компетентността на адм. орган може да бъде разширявана. Според съдебната теория и практика делегирането е установено от закона временно, нетрайно и прилагано според конкретната обстановка предаване на част от правомощията на горестоящия орган на някой от подчинените му органи или длъжностни лица. И тъй като законът определя компетентността на адм. орган, то и законът определя делегирането на правомощията на органа. При заместването заместникът встъпва временно в правата и задълженията на титуляра на същите.
По изложените съображения настоящата съдебна инстанция приема, че разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем и разпореждане с общински жилища в община Попово, приета от ОбС – Попово с Решение № 133 по Протокол № 12/ 31.07.2012 г. е незаконосъобразна противоречи на чл. 4, ал. 1 от АПК и следва да бъде отменена. Протестът срещу разпоредбата е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид на изхода от оспорването на ответникът по протеста следва да бъде осъден да заплати на протестиращата страна ОП – Търговище направените разноски по делото за обявлението в ДВ в размер на 20 лв.
Така мотивиран и на основание чл.193, ал. 1 от АПК, съдът

РЕШИ:


ОТМЕНЯ чл. 30, ал. 3 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем и разпореждане с общински жилища в община Попово, приета от ОбС – Попово с Решение № 133 по Протокол № 12/ 31.07.2012 г.
ОСЪЖДА община Попово да заплати на Окръжна прокуратура Търговище сумата от 20лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
Решението да се разгласи по реда на чл.194 от АПК при неподаване на протест или ако той е отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:………
…………

Решението не е влязло в законна сила.