Р Е Ш Е Н И Е № 29

гр. Търговище, 12.03.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Търговище, втори състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
при секретаря Янка Ганчева, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 23 по описа на АС – Търговище за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197, ал. 3 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс.
Образувано е по жалба на „Лисец“ ЕООД - гр. Омуртаг, представлявано от управителя Х. Х. срещу решение № 4 от 09.01.2019г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № 5872#1 от 19.12.2018г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Търговище. Жалбоподателят чрез процесуален представител твърди, че наложените мерки не са съобразени с материалния закон и процесуалния закон. По тези съображения се иска отмяна на мерките. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Претендират се разноски по делото.
Ответникът по жалбата – директорът на ТД на НАП – Варна се представлява от процесуален представител. Оспорва се основателността на жалбата. Счита, че мярката е правилно адресирана и с годно материално-правно основание. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
След преценка на събраните по делото релевантни доказателства, съдът приема от фактическа страна следното:
С оспореното решение № 4 от 09.01.2019г. на директора на ТД на НАП - Варна е отхвърлена жалбата на „Лисец“ ЕООД гр. Омуртаг срещу постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № 5872#1 от 19.12.2018г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис – Търговище. Административният орган е приел, че оспореното постановление е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на материални основания за това и е отхвърлил жалбата срещу него. С процесното постановление за налагане на обезпечителни мерки е прието, че ще се затрудни събирането на публично вземане на ДЗЗД „Жилищна сграда ул. „Палаузов“ № 8 – ЛЦ – 2016“, в която „Лисец“ ЕООД гр. Омуртаг има 50 % участие, в предполагаем размер 101 200лв., от които 98 000 главница и лихва 3 200лв. – размерът към 18.12.2018г., за корпоративен данък, поради което за обезпечаване на бъдещото вземане, по искане на ревизиращия орган и по повод на данните за укрити приходи, е наложена възбрана върху недвижим имот сграда, пл.№ - II КЗС, предназначение – сграда със специално предназначение, площ по документи 420 кв.м, гр. Омуртаг, ул. „Волга“ 101, столова на партерен етаж, обл. Търговище, с данъчна оценка 62 572лв.
Както се посочи, постановлението е издадено с мотив, че ще се затрудни събирането на сумите. Конкретни мотиви, поради които се налага предприемането на мярката, не са изложени. Очакваният размер на данъчното задължение е конкретизиран като размер в писмото на ревизиращия орган, съдържащо искане за налагане на обезпечителни мерки. По делото е представена и заповедта за възлагане на ревизия на ДЗЗД „Жилищна сграда ул. „Палаузов“ № 8 – ЛЦ – 2016“ с първоначално определен срок до 30.03.2019г.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице, което има правен интерес от оспорването, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което същата е допустима.
Решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма. При постановяването му не се установиха съществени процесуални нарушения. Материалната законосъобразност на акта следва да се преценява към момента на неговото постановяване. Преди всички съдът приема, че дружеството жалбоподател може да е адресат на обезпечителна мярка за половината от очакваните публични задължения на ДЗЗД „Жилищна сграда ул. „Палаузов“ № 8 – ЛЦ – 2016“, в която „Лисец“ ЕООД гр. Омуртаг има 50 % участие, на основание чл. 9, ал.2, изречение второ от ДОПК.
Съгласно чл. 121, ал.1 от ДОПК в хода на ревизията органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки по реда на чл. 195 от ДОПК с цел предотвратяване на извършване на сделки и действия с имуществото на лицето, следствие на които събирането на данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Решението не е съобразено с материалния закон, тъй като постановлението за налагане на обезпечителни мерки е необосновано - не е обоснован по никакъв начин изводът, че събирането на данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Формалното посочване в едно изречение, че ще се затрудни събирането на бъдещо вземане не е достатъчно, за да се наложи обезпечение. Този извод следва да е мотивиран и основан на обективна преценка на конкретно посочени обстоятелства. Отделно от това следва да се посочи, че при налагане на обезпечение по чл. 121, ал.1 от ДОПК (бъдещи вземания) законът въвежда по-висок праг на основанията за налагане на мярката, за разлика от обезпечаването на вече установени и изискуеми публични вземания – по чл. 195 от ДОПК. В първия случай следва да се установи, че без мярката събирането на данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Във втория – е достатъчно да се установи, че събирането на данъци ще бъде невъзможно или ще се затрудни. В случая публичния изпълнител дори формално не е посочил годно основание за налагане на мярка по чл. 121, ал.1 от ДОПК, тъй като посочва само, че без мярката събирането на данъци ще се затрудни. Бъдещото затруднение не е достатъчно основание да бъде наложена мярка по чл. 121, ал.1 от ДОПК, необходимо е това затруднение да е значително и този извод следва да е обоснован, а не формално посочен. Формалното посочване на основания за налагането им не изчерпва задължението на публичния изпълнител да мотивира постановлението за налагане на обезпечителни мерки. Обезпечителните мерки са форма на сериозно засягане на икономическата сфера на всеки правен субект и те трябва да бъдат налагани при стриктно спазване на законовите изисквания за тяхната допустимост, което предполага да бъдат мотивирани.
По тези съображения съдът приема, че решението на Директора на ТД на НАП – Варна е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а наложените обезпечителни мерки следва да се отменят, на основание чл. 197, ал.3, поради това, че не са спазени изискванията на чл. 121, ал.1 от ДОПК за тяхното налагане.
Разноски по делото са претендирани от страна на жалбоподателя. Представени са доказателства за направени разноски в размер на 350лв., от които 50лв. за държавна такса и 300лв. за адвокатски хонорар. С оглед изхода на делото, претенцията е основателна с оглед нормата на чл. 161, ал.1 във връзка с чл. 144, ал.2 от ДОПК. Уговореното възнаграждение не е прекомерно, тъй като то е в минималния размер по Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът следва да бъде осъден да плати разноски на жалбоподателя в размер на 350лв.
По изложените съображения и на основание чл. 197, ал. 3 във връзка с чл. 121, ал.2 от ДОПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 4 от 09.01.2019г. на директора на ТД на НАП – Варна по жалба на „Лисец“ ЕООД – гр. Омуртаг, представлявано от управителя Х. Х..
ОТМЕНЯ наложените с постановление изх. № 5872#1 от 19.12.2018г. на публичен изпълнител на ТД на НАП – Варна, офис Търговище обезпечителни мерки.
ОСЪЖДА ТД на НАП – Варна да плати на „Лисец“ ЕООД – гр. Омуртаг, представлявано от управителя Х. Х., разноски по делото в размер на 350лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Решението не е влязло в законна сила.