Р Е Ш Е Н И Е № 71

 
гр. Търговище, 08.05.2019г.

 
В ИМЕТО НА НАРОДА

 
Административен съд - Търговище, втори състав, в открито съдебно заседание на девети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА

 
като разгледа докладваното от председателя адм. д. № 27 по описа на АС – Търговище за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 268, ал. 1 от ДОПК.

Образувано е по жалба на С.Д.С. *** срещу решение № 19 от 21.01.2019г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е отхвърлена жалбата на С.Д.С. срещу разпореждане  С 180025-137-0012944 от 21.12.2018г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна. Жалбоподателят твърди, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, вътрешно противоречив. Възразява, че с него не са спазени указанията на съда, дадени с решения № 1259/2018г. и решение № 2391/10.12.2018г. на Административен съд – Варна. Не бил отчетен фактът, че ЕТ „Денив – С.Д.“ е продаден на 02.02.2009г. и било незаконосъобразно от него да се търсят тези задължения. Нямал никаква собственост, поради което нямало как да плаща данък сгради и смет. Отделно от това публичният изпълнител не бил изложил мотиви защо не приема за всяко от задълженията, че е погасено по давност. По тези съображения се прави искане да се отмени решението като незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно призован се явява лично и с пълномощник и поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата – директорът на ТД на НАП – Варна, чрез процесуален представител оспорва основателността на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема от фактическа страна следното:

Оспореното решението е връчено на 30.01.2019г., а жалбата е подадена на 05.02.2019г., т.е. в законоустановения срок.

С оспореното решение № 19 от 21.01.2019г. на директора на ТД на НАП - Варна, е отхвърлена жалбата на С.Д.С. *** срещу разпореждане  С 180025-137-0012944 от 21.12.2018г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна. С разпореждането е постановен отказ да се прекрати събирането поради изтекла погасителна давност на изрично посочени в точки от 1 до 19 публични вземания срещу С.С.. Конкретните публични вземания, посочени в разпореждането, което е предмет на съдебен контрол са следните:

1.      Задължение за държавна такса, за което е издадено изпълнителен лист № 536 от 09.07.2009г.  – главница 26.63лв., лихви 25.93лв.

2.      Вноски към фонд ДОО, установени въз основа на ГДД по чл. 42 от ЗДДФЛ № 250020915816513 от 31.03.2010г. : главница погасена, лихва 114.13лв.

3.      Вноски към НЗОК, установени въз основа на ГДД по чл. 42 от ЗДДФЛ № 250020915816513 от 31.03.2010г.: главница погасена, лихва 31.25лв.

4.      Вноски към фонд ДОО, установени въз основа на ГДД по чл. 42 от ЗДДФЛ № 250021001353705 от 25.03.2011г. : главница погасена, лихва 817.17лв.

5.      Вноски към НЗОК, установени въз основа на ГДД по чл. 42 от ЗДДФЛ № 250021001353705 от 25.03.2011г.: главница погасена, лихва 267.26лв.

6.      Вноски към фонд ДОО, установени въз основа на ГДД по чл. 42 от ЗДДФЛ № 250021201945897 от 04.04.2012г. : главница погасена, лихва 699.57лв.

7.      Вноски към НЗОК, установени въз основа на ГДД по чл. 42 от ЗДДФЛ № 250021201945897 от 04.04.2012г.: главница погасена, лихва 235.75лв.

8.      Вноски към фонд ДОО, установени въз основа на ГДД по чл. 42 от ЗДДФЛ № 250021301861626 от 27.03.2013г. : главница погасена, лихва 550.26лв.

9.      Вноски към НЗОК, установени въз основа на ГДД по чл. 42 от ЗДДФЛ № 250021301861626 от 27.03.2013г.: главница погасена, лихва 206.68лв.

10.  Вноски към фонд ДОО, установени въз основа на ГДД по чл. 42 от ЗДДФЛ № 250021403555546 от 24.04.2014г. : главница погасена, лихва 470.49лв.

11.  Вноски към НЗОК, установени въз основа на ГДД по чл. 42 от ЗДДФЛ № 250021403555546 от 24.04.2014г.: главница погасена, лихва 176.71лв.

12.  Вноски към фонд ДОО, установени въз основа на ГДД по чл. 42 от ЗДДФЛ № 250021504260925 от 08.05.2015г. : главница 211.97лв., лихва 388.49лв.

13.  Вноски към НЗОК, установени въз основа на ГДД по чл. 42 от ЗДДФЛ № 250021504260925 от 08.05.2015г.: главница 79.61лв., лихва 145.91лв.

14.  Вноски към фонд ДОО, установени въз основа на ГДД по чл. 42 от ЗДДФЛ № 250021602358744 от 17.03.2016г. : главница 1073.52лв., лихва 286.91лв.

15.  Вноски към НЗОК, установени въз основа на ГДД по чл. 42 от ЗДДФЛ № 250021602358744 от 17.03.2016г.: главница 403.20лв., лихва 107.76лв.

16.  Вноски към фонд ДОО, установени въз основа на ГДД по чл. 42 от ЗДДФЛ № 250021703026300 от 29.03.2017г. : главница 1073.52лв., лихва 178.34лв.

17.  Вноски към НЗОК, установени въз основа на ГДД по чл. 42 от ЗДДФЛ № 250021703026300 от 29.03.2017г.: главница 403.20лв., лихва 66.98лв.

18.  Вноски към фонд ДОО, установени въз основа на ГДД по чл. 42 от ЗДДФЛ № 250021803033152 от 02.04.2018г. : главница 731.14лв., лихва 47.75лв.

19.  Вноски към НЗОК, установени въз основа на ГДД по чл. 42 от ЗДДФЛ № 250021803033152 от 02.04.2018г.: главница 262.40лв., лихва 17.13лв.

Съображенията на публичния изпълнител, възприети от директора на ТД на НАП – Варна, се свеждат до следното: не е изтекла погасителната давност по нито едно от посочените публични вземания, тъй като по изпълнително дело № 2576/2009г. е наложена обезпечителна мярка, а с разпореждания за присъединяване с изх. № С2576/2009/000011/13.07.2015г. , № С 170025-105-0141529 от 20.07.2017г., № С 180025-105-0148714 от 29.05.2018г. вземанията са присъединени към изпълнително дело изпълнително дело № 25090002576/2009г.

От събраните в хода на съдебното производство доказателства и от справка в Търговския регистър се установява, че с договор за продажба на търговско предприятие от 02.02.2009г. между ЕТ „Денив – С.Д.“ и „Серафимов комерс“ ЕООД правото на собственост върху търговското предприятие с фирма ЕТ „Денив – С.Д.“ е прехвърлено на търговското дружество. В договора не е уговорено, че за задълженията на ЕТ, възникнали до момента на прехвърлянето му, ще отговаря само приобретателя. Тези обстоятелства в случая обаче са ирелевантни, доколкото нито едно от посочените задължения не е възникнало преди продажбата на ЕТ. Ирелевантни са съображенията и за недължимостта на данък сгради, тъй като процесното разпореждане не съдържа каквото и да било волеизявление на публичния изпълнител, което да касае подобно задължение на жалбоподателя.  

С постановление за налагане на обезпечителни мерки от 23.02.2012г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Търговище са наложени предварителни обезпечителни мерки са наложени обезпечителни мерки – запор върху движими вещи две МПС, в частност и за неплатено задължение за държавна такса, за което е издаден изпълнителен лист от 09.07.2009г. Няма данни кога точно е връчено запорното съобщение на длъжника, но от данните по делото е видно, че най-късно на 01.03.2012г. запорът е бил наложен.

За събиране на вземането е образувано изпълнително дело № 2576/2009г., за което длъжникът е уведомен на 30.10.2009г.

С влязло в сила решение № 471 от 11.03.2019г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 2938 по описа за 2017г., съдът е отменил обезпечителната мярка, наложена с Постановление изх. № С 170025-022-0041465/20.07.2017г. за налагане на обезпечителни мерки, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна на С.Д.С. – запор върху вземане от трето задължено лице – работодател „Социални и охранителни дейности“ ОП по трудов договор, сключен на 22.05.2017г. за сумата от 17 234.71лв.

С разпореждане за присъединяване изх. № С 170025-105-0141529 от 20.07.2017г. (на стр. 76 от делото) задълженията към ДОО/ЗО, установени с декларации по ГДД по чл. 42 от ЗДДФЛ с № № 250021301861626 от 27.03.2013г. (за 2012г.), № 250021403555546 от 24.04.2014г. (за 2013г.), № 250021504260925 от 08.05.2015г. (за 2014г.), № 250021602358744 от 17.03.2016г. (за 2015г.), № 250021703026300 от 29.03.2017г. (за 2016г.) са присъединени към изпълнително дело № 25090002576/2009г.

С разпореждане за присъединяване изх. № С 180025-105-0148714 от 29.05.2018г. (на стр. 74 от делото) задълженията към ДОО/ЗО, установени с декларация  по ГДД по чл. 42 от ЗДДФЛ с № 250021803033152 от 02.04.2018г. (за 2017г.) са присъединени към изпълнително дело № 25090002576/2009г.

По делото, въпреки дадените от съда изрични указания не е представено разпореждане за присъединяване към изпълнително дело № 25090002576/2009г. с изх. № С2576/2009/000011/13.07.2015г. Представени са две разпореждания за присъединяване съответно от 20.10.2015г. и от 25.09.2018г., които касаят задължения, което не е предмет на разпореждане с изх. № С 180025-137-0012944 от 21.12.2018г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице, което има правен интерес от оспорването, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което същата е допустима.

Решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма. При постановяването му не се установиха съществени процесуални нарушения. За да прецени съответствието на решението на материалния закон, съдът взе предвид следното:

Осемнадесет от деветнадесетте публични вземания са установени въз основа на годишни данъчни декларации по чл. 42 от ЗДДФЛ, подадени от жалбоподателя, а едно от тях – въз основа на издаден изпълнителен лист в полза на Районен съд – Търговище. Задълженията, описани по-горе, са публични задължения, които се погасяват по давност при условията на чл. 171 и следващи от ДОПК. Разпоредбата на чл. 115 от КСО в случая няма каквото и да било приложение, тъй като тя се отнася само до вземанията на НОИ за неправилно извършвани  осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях.

Съгласно чл. 171, ал.1 и ал. 2 от АПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5 годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника. Нормата на чл. 172, ал.1 и ал. 2 урежда спирането и прекъсването на давността: Чл. 172. (1) Давността спира: 1. когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година;

2. когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането;

3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването;

4. когато актът, с който е определено задължението, се обжалва;

5. с налагането на обезпечителни мерки;

6. когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.

(2) Давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната. (3) От прекъсването на давността започва да тече нова давност.

В същото време нормата на чл. 217, ал. 1 от ДОПК урежда възможността в образувани изпълнителни производства да се присъединяват публични взискатели, като извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединения взискател.

При тази нормативна уредба и на база на събраните по делото доказателства, по отношение на всяко от обсъжданите вземания, съдът съобрази следното:

 1.        Задължение за държавна такса по изпълнителен лист № 536 от 09.07.2009г.  – главница 26.63лв., лихви 25.93лв.

Задължението е следвало да бъде платено през 2009г. и давността започва да тече от 01.01.2010г.

От представените по делото доказателства се установява, че с постановление за налагане на обезпечителни мерки от 23.02.2012г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Търговище за вземането са наложени обезпечителни мерки – запор върху две МПС. Няма данни кога точно е връчено запорното съобщение, но от данните по делото е видно, че най-късно на 01.03.2012г. запорът е бил наложен.

До 01.03.2012г. не е изтекъл петгодишния давностен срок, считано от 01.01.2010г., а само две години и три месеца. Давността по отношение на обсъжданото вземане е спряла на 01.03.2012г. с налагането на обезпечителните мерки. Към настоящия момент не е изтекла и абсолютната десет годишна давност. Следователно отказът на публичния изпълнител да отпише вземането като погасено по давност е законосъобразен и жалбата в тази част следва да бъде отхвърлена.

2.         Вноски към фонд ДОО/ЗО за 2009г., установени въз основа на ГДД по чл. 42 от ЗДДФЛ № 250020915816513 от 31.03.2010г.:

Задълженията е следвало да се платят до 31.04.2010г., поради което давността е започнала да тече на 01.01.2011г.

Публичният изпълнител е посочил в процесното разпореждане, че задълженията са присъединени към изпълнително дело № 25090002576/2009г. с разпореждане за присъединяване изх. № С2576/2009/000011/13.07.2015г. и с оглед наложените обезпечителни мерки по изпълнителното дело давността е спряна. Въпреки дадените от съда изрични указания за попълване на преписката и представяне по делото на разпорежданията за присъединяване, на които публичния изпълнител се е позовал в разпореждане  С 180025-137-0012944 от 21.12.2018г., разпореждане за присъединяване изх. № С2576/2009/000011/13.07.2015г.  не е представено по делото, поради което съдът приема за недоказано твърдението, че с разпореждане за присъединяване изх. № С2576/2009/000011/13.07.2015г. задълженията „Вноски към фонд ДОО/ЗО, установени въз основа на ГДД по чл. 42 от ЗДДФЛ № 250020915816513 от 31.03.2010г.“, са присъединени към изпълнително дело № 25090002576/2009г. Няма доказателства за спиране и прекъсване на давността, поради което съдът приема,  че вземането е било погасено по давност на 01.01.2016г. С погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла, на основание чл. 119 от ЗЗД. По тези съображения съдът приема, че задълженията за Вноски към фонд ДОО/ЗО, установени въз основа на ГДД по чл. 42 от ЗДДФЛ № 250020915816513 от 31.03.2010г. следва да бъдат отписани по давност, на основание чл. 173, ал.1 от ДОПК.  

3. Вноски към фонд ДОО/ЗО за 2010г., установени въз основа на ГДД по чл. 42 от ЗДДФЛ № 250021001353705 от 25.03.2011г.:

Задълженията е следвало да се платят до 31.04.2011г., поради което давността е започнала да тече на 01.01.2012г.

Публичният изпълнител е посочил в процесното разпореждане, че задълженията са присъединени към изпълнително дело № 25090002576/2009г. с разпореждане за присъединяване изх. № С2576/2009/000011/13.07.2015г. и с оглед наложените обезпечителни мерки по изпълнителното дело давността е спряна. Въпреки дадените от съда изрични указания разпореждане за присъединяване изх. № С2576/2009/000011/13.07.2015г. не е представено по делото, поради което съдът приема за недоказано твърдението, че с разпореждане за присъединяване изх. № С2576/2009/000011/13.07.2015г. задълженията за „Вноски към фонд ДОО/ЗО, установени въз основа на ГДД по чл. 42 от ЗДДФЛ № 250021001353705 от 25.03.2011г.“, са присъединени към изпълнително дело № 25090002576/2009г. Няма доказателства за спиране и прекъсване на давността, поради което съдът приема,  че вземането е било погасено по давност на 01.01.2017г. С погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла, на основание чл. 119 от ЗЗД. По тези съображения съдът приема, че задълженията Вноски към фонд ДОО/ЗО, установени въз основа на ГДД по чл. 42 от ЗДДФЛ № № 250021001353705 от 25.03.2011г. следва да бъдат отписани по давност, на основание чл. 173, ал.1 от ДОПК.

4. Вноски към фонд ДОО/ЗО за 2011г., установени въз основа на ГДД по чл. 42 от ЗДДФЛ № 250021201945897 от 04.04.2012г.:

Задълженията е следвало да се платят до 31.04.2012г., поради което давността е започнала да тече на 01.01.2013г.

Публичният изпълнител е посочил в процесното разпореждане, че задълженията са присъединени към изпълнително дело № 25090002576/2009г. с разпореждане за присъединяване изх. № С2576/2009/000011/13.07.2015г. и с оглед наложените обезпечителни мерки по изпълнителното дело давността е спряна. Въпреки дадените от съда изрични указания разпореждане за присъединяване изх. № С2576/2009/000011/13.07.2015г. не е представено по делото, поради което съдът приема за недоказано твърдението, че с разпореждане за присъединяване изх. № С2576/2009/000011/13.07.2015г. задълженията за „Вноски към фонд ДОО/ЗО, установени въз основа на ГДД по чл. 42 от ЗДДФЛ № № 250021201945897 от 04.04.2012“, са присъединени към изпълнително дело № 25090002576/2009г. Няма доказателства за спиране и прекъсване на давността, поради което съдът приема,  че вземането е било погасено по давност на 01.01.2018г. С погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла, на основание чл. 119 от ЗЗД. По тези съображения съдът приема, че задълженията „Вноски към фонд ДОО/ЗО, установени въз основа на ГДД по чл. 42 от ЗДДФЛ № № № 250021201945897 от 04.04.2012г. следва да бъдат отписани по давност, на основание чл. 173, ал.1 от ДОПК.

5. Вноски към фонд ДОО/ЗО за 2012г., установени въз основа на ГДД по чл. 42 от ЗДДФЛ № 250021301861626 от 27.03.2013г.:

Задълженията е следвало да се платят до 31.04.2013г., поради което давността е започнала да тече на 01.01.2014г.

Задълженията са присъединени към изпълнително дело № 25090002576/2009г. с разпореждане за присъединяване изх. № С 170025-105-0141529 от 20.07.2017г., което е представено по делото.

До 20.07.2017г. не е изтекъл петгодишния давностен срок, считано от 01.01.2014г., а само три години и седем месеца. Давността по отношение на обсъжданото вземане е спряла на 20.07.2017г., поради наложените по изпълнително дело № 25090002576/2009г. обезпечителните мерки. Към настоящия момент не е изтекла и абсолютната десет годишна давност. Следователно отказът на публичния изпълнител да отпише вземането като погасено по давност е законосъобразен и жалбата в тази част следва да бъде отхвърлена.

6. Вноски към фонд ДОО/ЗО за 2013г., установени въз основа на ГДД по чл. 42 от ЗДДФЛ № 250021403555546 от 24.04.2014г.:

Задълженията е следвало да се платят до 31.04.2014г., поради което давността е започнала да тече на 01.01.2015г.

Задълженията са присъединени към изпълнително дело № 25090002576/2009г. с разпореждане за присъединяване изх. № С 170025-105-0141529 от 20.07.2017г., което е представено по делото.

До 20.07.2017г. не е изтекъл петгодишния давностен срок, считано от 01.01.2015г., а само две години и седем месеца. Давността по отношение на обсъжданото вземане е спряла на 20.07.2017г., поради наложените по изпълнително дело № 25090002576/2009г. обезпечителните мерки. Към настоящия момент не е изтекла и абсолютната десет годишна давност. Следователно отказът на публичния изпълнител да отпише вземането като погасено по давност е законосъобразен и жалбата в тази част следва да бъде отхвърлена.

7. Вноски към фонд ДОО/ЗО за 2014, установени въз основа на ГДД по чл. 42 от ЗДДФЛ № 250021504260925 от 08.05.2015г.:

Задълженията е следвало да се платят до 31.04.2015г., поради което давността е започнала да тече на 01.01.2016г.

Задълженията са присъединени към изпълнително дело № 25090002576/2009г. с разпореждане за присъединяване изх. № С 170025-105-0141529 от 20.07.2017г., което е представено по делото.

До 20.07.2017г. не е изтекъл петгодишния давностен срок, считано от 01.01.2016г., а само година и седем месеца. Давността по отношение на обсъжданото вземане е спряла на 20.07.2017г., поради наложените по изпълнително дело № 25090002576/2009г. обезпечителните мерки. Към настоящия момент не е изтекла и абсолютната десет годишна давност. Следователно отказът на публичния изпълнител да отпише вземането като погасено по давност е законосъобразен и жалбата в тази част следва да бъде отхвърлена.

8.  Вноски към фонд ДОО/ЗО за 2015г., установени въз основа на ГДД по чл. 42 от ЗДДФЛ № 250021602358744 от 17.03.2016г.:

Задълженията е следвало да се платят до 31.04.2016г., поради което давността е започнала да тече на 01.01.2017г.

Задълженията са присъединени към изпълнително дело № 25090002576/2009г. с разпореждане за присъединяване изх. № С 170025-105-0141529 от 20.07.2017г., което е представено по делото.

До 20.07.2017г. не е изтекъл петгодишния давностен срок, считано от 01.01.2016г., а само година и седем месеца. Давността по отношение на обсъжданото вземане е спряла на 20.07.2017г., поради наложените по изпълнително дело № 25090002576/2009г. обезпечителните мерки. Към настоящия момент не е изтекла и абсолютната десет годишна давност. Следователно отказът на публичния изпълнител да отпише вземането като погасено по давност е законосъобразен и жалбата в тази част следва да бъде отхвърлена.

9. Вноски към фонд ДОО/ЗО за 2016г., установени въз основа на ГДД по чл. 42 от ЗДДФЛ № 250021703026300 от 29.03.2017г.

Задълженията е следвало да се платят до 31.04.2017г.

Задълженията са присъединени към изпълнително дело № 25090002576/2009г. с разпореждане за присъединяване изх. № С 170025-105-0141529 от 20.07.2017г., което е представено по делото.

До 20.07.2017г. петгодишния давностният срок не е бил започнал да тече. Към настоящия момент не е изтекла абсолютната десет годишна давност. Следователно отказът на публичния изпълнител да отпише вземането като погасено по давност е законосъобразен и жалбата в тази част следва да бъде отхвърлена.

10. Вноски към фонд ДОО/ЗО за 2017г., установени въз основа на ГДД по чл. 42 от ЗДДФЛ № 250021803033152 от 02.04.2018г.

Задълженията е следвало да се платят до 31.04.2018г.

Задълженията са присъединени към изпълнително дело № 25090002576/2009г. с разпореждане за присъединяване изх. № С 180025-105-0148714 от 29.05.2018г., което е представено по делото.

До 29.05.2015г. петгодишния давностният срок не е бил започнал да тече. Към настоящия момент не е изтекла абсолютната десет годишна давност. Следователно отказът на публичния изпълнител да отпише вземането като погасено по давност е законосъобразен и жалбата в тази част следва да бъде отхвърлена.

По изложените съображения съдът приема, че жалбата е основателна в частта, с която публичният изпълнител при ТД на НАП – Варна по изпълнително дело № 25090002576/2009г. е отказал да прекрати събирането поради изтекла погасителна давност на следните публични вземания срещу С.Д.С.: 1. задължение за Вноски към фонд ДОО, установени въз основа на ГДД по чл. 42 от ЗДДФЛ № 250020915816513 от 31.03.2010г.: главница погасена, лихва 114.13лв.; 2. задължения за вноски към НЗОК, установени въз основа на ГДД по чл. 42 от ЗДДФЛ № 250020915816513 от 31.03.2010г.: главница погасена, лихва 31.25лв.; 3. задължения за вноски към фонд ДОО, установени въз основа на ГДД по чл. 42 от ЗДДФЛ № 250021001353705 от 25.03.2011г.: главница погасена, лихва 817.17лв.; 4. задължения за вноски към НЗОК, установени въз основа на ГДД по чл. 42 от ЗДДФЛ № 250021001353705 от 25.03.2011г.: главница погасена, лихва 267.26лв.; 5. задължения за вноски към фонд ДОО, установени въз основа на ГДД по чл. 42 от ЗДДФЛ № 250021201945897 от 04.04.2012г.: главница погасена, лихва 699.57лв.; 6. задължения към НЗОК, установени въз основа на ГДД по чл. 42 от ЗДДФЛ № 250021201945897 от 04.04.2012г.: главница погасена, лихва 235.75лв.

В останалата си част жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Разноски по делото са претендирани и от двете страни, като с оглед изхода на делото претенцията и на двете страни е частично основателна. От страна на жалбоподателя са направени разноски в размер на 10лв. за държавна такса и 300лв. за адвокатски хонорар или общо 310лв. При материален интерес по делото от 9099.66лв., и уважена жалба за 2165.13лв. от материалния интерес, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски съразмерна на уважената част от жалбата в размер на 73.76лв.

Размерът на юрисконсултското възнаграждение при материален интерес общо 9099.66лв., съгласно чл. 161, ал.1 от ДОПК във връзка с чл. чл. 144, ал.2 от ДОПК и чл.8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 784.95лв. Процесуалното представителство е реално осъществено, поради което възнаграждението е дължимо и следва да се присъдят разноски съразмерно на отхвърлената част на жалбата. При разноски от 784.95лв.,  материален интерес от 9099.66лв., и отхвърлена жалба за 6934.53лв. от материалния интерес, жалбоподателят следва да бъде осъден да плати на ответника разноски в размер на 598.18лв.

По компенсация жалбоподателят следва да бъде осъден да плати на ответника разноски в размер на 524.42лв.

По изложените съображения и на основание чл. 268 от ДОПК, съдът

РЕШИ:

            ОТМЕНЯ Решение № 19 от 21.01.2019г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е отхвърлена жалбата на С.Д.С. *** срещу разпореждане с изх. № С 180025-137-0012944 от 21.12.2018г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна в частта, с която публичният изпълнител при ТД на НАП – Варна по изпълнително дело № 25090002576/2009г. е отказал да прекрати събирането поради изтекла погасителна давност на следните публични вземания срещу С.Д.С.: 1. задължение за Вноски към фонд ДОО, установени въз основа на ГДД по чл. 42 от ЗДДФЛ № 250020915816513 от 31.03.2010г.: главница погасена, лихва 114.13лв.; 2. задължения за вноски към НЗОК, установени въз основа на ГДД по чл. 42 от ЗДДФЛ № 250020915816513 от 31.03.2010г.: главница погасена, лихва 31.25лв.; 3. задължения за вноски към фонд ДОО, установени въз основа на ГДД по чл. 42 от ЗДДФЛ № 250021001353705 от 25.03.2011г.: главница погасена, лихва 817.17лв.; 4. задължения за вноски към НЗОК, установени въз основа на ГДД по чл. 42 от ЗДДФЛ № 250021001353705 от 25.03.2011г.: главница погасена, лихва 267.26лв.; 5. задължения за вноски към фонд ДОО, установени въз основа на ГДД по чл. 42 от ЗДДФЛ № 250021201945897 от 04.04.2012г.: главница погасена, лихва 699.57лв.; 6. задължения към НЗОК, установени въз основа на ГДД по чл. 42 от ЗДДФЛ № 250021201945897 от 04.04.2012г.: главница погасена, лихва 235.75лв.

И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ РАЗПОРЕЖДАНЕ с изх. № С 180025-137-0012944 от 21.12.2018г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна в частта, с която публичният изпълнител при ТД на НАП – Варна по изпълнително дело № 25090002576/2009г. е отказал да прекрати събирането поради изтекла погасителна давност на следните публични вземания срещу С.Д.С.:

1. задължение за Вноски към фонд ДОО, установени въз основа на ГДД по чл. 42 от ЗДДФЛ № 250020915816513 от 31.03.2010г.: главница погасена, лихва 114.13лв.

2. задължения за вноски към НЗОК, установени въз основа на ГДД по чл. 42 от ЗДДФЛ № 250020915816513 от 31.03.2010г.: главница погасена, лихва 31.25лв.

3. задължения за вноски към фонд ДОО, установени въз основа на ГДД по чл. 42 от ЗДДФЛ № 250021001353705 от 25.03.2011г.: главница погасена, лихва 817.17лв.

4. задължения за вноски към НЗОК, установени въз основа на ГДД по чл. 42 от ЗДДФЛ № 250021001353705 от 25.03.2011г.: главница погасена, лихва 267.26лв.

5. задължения за вноски към фонд ДОО, установени въз основа на ГДД по чл. 42 от ЗДДФЛ № 250021201945897 от 04.04.2012г.: главница погасена, лихва 699.57лв.

6. задължения към НЗОК, установени въз основа на ГДД по чл. 42 от ЗДДФЛ № 250021201945897 от 04.04.2012г.: главница погасена, лихва 235.75лв.

Връща делото като преписка на публичния изпълнител за произнасяне съобразно мотивите дадени в настоящото решение.

ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата ѝ част като неоснователна.

            ОСЪЖДА С.Д.С. *** да плати по компенсация на ТД на НАП – Варна сумата в размер на 524.42лв., представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Решението е влязло в законна сила.