Р Е Ш Е Н И Е

№ 53 15.05.2018 г. град Търговище

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД пети състав
На единадесети май година 2018
В публично заседание в следния състав:
Председател: Иванка Иванова
Секретар: Стоянка Иванова
Като разгледа докладваното от председателя Иванка Иванова
АД № 45 по описа за 2018 година
За да се произнеса взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Делото е образувано по жалбата на З.Д.З. ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на принудителна адм. мярка № 18-0321-000100/ 03.02.2018 г. на началника на РУ на МВР гр. Попово, с която е постановено на основание чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят счита, че издадената заповед, с която му е приложена ПАМ е незаконосъобразна, като издадена при неизясняване на всички обстоятелства и при фактическа обстановка, която не е безспорна. Адм. орган не е обсъдил всички факти от значение за случая според изискванията на чл. 35 от АПК, като не е спазил установените процедури и правила за провеждане на производството по издаване на адм. акт. АУАН е съставен при неизяснена фактическа обстановка и не е установено безспорно и категорично изнесеното в акта, като направените констатации не отговарят на истината.
В съдебно заседание по делото жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по оспорването – началникът на РУ на МВР - Попово редовно призован се представлява от гл. юрк. Ж. редовно упълномощена, която изразява становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на оспорения адм. акт.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, налице е правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, последната е неоснователна при следните съображения:
От фактическа страна съдът приема, че жалбоподателят З. притежава лек автомобил м. Нисан, модел Терано 2 с ДК№ ….
С процесната Заповед № 18-0321-000100 от 03.02.2018 г. началникът на РУ- Попово е наложил ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, за това, че жалбоподателят е управлявал горепосочения автомобил като е отказал категорично да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол и/ или наркотични вещества и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/ или на наркотични вещества
От същата проверка има и съставен АУАН на жалбоподателя за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (преписката).
По делото е представена Заповед № 363з-543/ 03.05.2017 г. на директора на ОД на МВР – Търговище (стр. 40 от делото), от която е виден списък с лица по длъжности (сред които и началника на РУ-Попово), които се оправомощават да издават ПАМ по ЗДвП.
По делото е представено копие от НП № 18-0321-000130/ 26.02.2018 г. на началника на РУ на МВР – Попово (стр. 20 от делото), от което е видно, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за което му е наложено адм. наказание „глоба“ и „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 24 месеца.
Адм. орган е представил Заповед № 8121з-952/ 20.07.2017 г. на министъра на вътрешните работи – В. Радев за определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН, да издават НП и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП (стр. 37 и 38 от делото). Представена е заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на службите за контрол по ЗДвП (стр. 39 от делото).
По делото е разпитан в качеството му на свидетел С. П. Русев (полицай - актосъставителя), който дава сведение, че на процесната дата е бил на работа кoгато дежурният е получил сигнал, че лек автомобил с дадено описание се движи криволичейки по пътното платно. След това лицето, което е подало сигнала се обадило повторно и уточнило точно къде се намира автомобила. Полицаите предприели действия по неговото установяване. Автомобилът е бил установен, като водачът е бил зад волана. При поискване на документите – той ги представил. Водачът се казвал З., а автомобилът бил негова собственост. Той видимо бил употребил алкохол и категорично отказал да бъде тестван с техническо средство, както и да даде кръвна проба. След това му бил съставен АУАН. Това се случило на 03.02.2018 г. след 19 ч. точно по време на инструктажа дежурният е получил сигнала. За това, че водачът е употребил алкохол св. Р. съди по движенията му. Водачът е признал, че е искал да остане да преспи в селото, където бил и употребил алкохол, но решил в последния момент да се прибере в гр. Попово. Водачът изобщо отказал да бъде тестван за алкохол, казал, че не се бил блъснал и за него това не било толкова голямо нарушение. На водача бил издаден талон за изследване и всички документи: талон, АУАН, номерата на МПС-то били смъкнати веднага (тъй като е собственик) и същото е било спряно от движение. Водачът е бил сам в автомобила.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като непротиворечащи на събраните доказателства по делото, поради което ги приобщава към същите.
При тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
От правна страна съдът счита, че Заповед № 18-0321-000100 от 03.02.2018 г. на началника на РУ на МВР гр. Попово е законосъобразна, като издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия предвид представената Заповед № 363з-543/ 03.05.2017 г., с която директорът на ОД на МВР – Търговище е упълномощил лицата от състава на дирекцията, които следва да издават заповеди за прилагане на ПАМ, сред които и началникът РУ-Попово.
Съдът намира, че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК, тъй като в текста й фигурира позоваване на фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материално-правно основание за прилагане на принудителната административна мярка. След като е посочено, че заповедта се издава на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, поради това, че лицето е отказало проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и не е изпълнило предписанието за медицинско изследване, обосноваващи преценката за приложението на тази разпоредба, които се съдържат както в обстоятелствената част на заповедта, така и в цитирания в същата АУАН, то процесната заповед се явява мотивирана.
При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Същата е издадена въз основа на АУАН, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му. Административният орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта.
Заповедта е съобразена с материалния закон и неговата цел. С нормата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е предвидено налагането на принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на водач на МПС, който отказва да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. От приложения АУАН се установи, че на 03.02.2018г., около 19:15 часа в гр. Попово, на кръстовището на ул. „П.Хитов“ и ул. „Мара Тасева“ жалбоподателят е управлявал МПС, като след покана от контролните органи отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол и/ или наркотични вещества. Издаден бил талон за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му под № 0256637, но жалбоподателят З. е отказал да го получи. Нарушението на задължението на водача в настоящия случай е констатирано със съставен акт от компетентно длъжностно лице – св. С.Р. – мл. автоконтрольор при РУ-Попово към ОД на МВР-Търговище.
Съдът намира, че оспорената заповед съответства и на целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП административният орган действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а в условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание. (Вж. в тази насока решение № 5226 от 03.05.2016г. на ВАС по адм. д. № 8650/2015г., VII о.) Анализът на разпоредбата на чл.171 от ЗДвП сочи, че мерките от вида на процесната имат две цели. Те са с превантивен характер и целят осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и едновременно с това имат преустановяващ ефект, тъй като са насочени към прекратяване на деянието, осъществяващо състав административно нарушение по смисъла на специалния закон – в случая чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението, мярката се прилага под прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативно определения максимален 18-месечен срок (ако до този момент въпросът за отговорността не е решен), ПАМ следва да се счита автоматично за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й.
С оглед изложеното съдът намира, че са били налице материално-правните предпоставки и административният орган с основание е издал оспорената заповед, с която на жалбоподателя е наложена предвидената в закона ПАМ. Същата е съобразена и с целта, преследвана от закона, доколкото е установена както в обществен интерес, така и в интерес на самия водач. Тя е наложена в нормативно определения размер, който не може да бъде намаляван.
По изложените съображения съдът приема, че жалбата срещу заповед за прилагане на ПАМ № 18-0321-000100/03.02.2018г., издадена от началника РУ на МВР-Попово, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.Д.З. ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на принудителна адм. мярка № 18-0321-000100/ 03.02.2018 г. на началника на РУ на МВР гр. Попово, с която е постановено на основание чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд на Република България.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Решението не е влязло в законна сила.