Р Е Ш Е Н И Е
 
№ 51 09.04.2019 г. град Търговище
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
Административен съд - Търговище пети състав            
На втори април година 2019
В публично заседание в следния състав:
Председател: Иванка Иванова
Секретар: Янка Ганчева
Като разгледа докладваното от председателя Иванка Иванова
АД № 47 по описа за 2019 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 16 от ППЗСП.
Делото е образувано по жалбата на Д.Х.Д. ЕГН ********** ***, чрез а.. Н.Ф. *** със съдебен адрес ***, кантора 3 против Заповед № ЗСП/ Д-Т/ 3813 от 27.12.2018 г. на ИД директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Търговище, която е потвърдена с Решение № 25-РД06-0002 от 13.02.2019 г. на директора на РДСП гр. Търговище, с която на жалбоподателя е отказано отпускане на еднократна помощ при инцидентни нужди по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП. В жалбата като основания за оспорване са посочени съществени нарушения на административно-производствените правила и несъответствие с целта на закона. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с а.. Ф. ***, която поддържа жалбата и изразява становище занезаконосъобразност на оспорената заповед. Представя писмена защита в този смисъл.
 Ответникът по оспорването – директорът на дирекция „Социално подпомагане” Търговище, редовно призован се представлява от ст. юрк. М., която изразява становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на оспорения адм. акт. Представя писмени бележки в дадения от съда срок в този смисъл.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, констатира следното:
Жалбата е подадена в срок, налице е правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:   
Съдът приема за установено, че на 10.12.2018 г. жалбоподателят Д.Д. е подал заявление - декларация с вх.№ ЗСП/ Д-Т/ 3813/10.12.2018г. до Директора на Дирекция “СП” –  Търговище, с която е отправил искане да му бъде отпусната помощ за отопление и лечение според представеното заявление-декларация (преписката).
В хода на административното производство е представена Епикриза на жалбоподателя от Университетска болница МБАЛ „Св.Марина“ ЕАД – Варна, Клиника по ендокринология, Катедра по вътрешни болести с диагноза: Декомпенсиран захарен диабет тип 1 с множествени усложнения; лош контрол. Диабетна полиневропатия. Диабетна криоангопатия. ХАНК. С придружаващи заболявания: ХБ ІІст., умерена степен, сърдечна форма, хипертонично състояние след оперативно лечение по повод некротичен панкреатит. Състояние след атипична резекция на десен горен белодробен дял по повод ….на плеврата. ХОББ. С постъпване на 29.03.2018 г. и изписване на 02.04.2018 г. (преписката).
Представена с преписката е и Епикриза от Военнамедицинска академия МБАЛ – Варна, Първа клиника по вътрешни болести, Отделение по гастроентерология с окончателна диагноза: Хронична панкреасна недостатъчност и Придружаващи заболявания: Захарен диабет тип 1 – симптоматичен. Хипертонична болест. ХАНК ІІІ А ст. с прием в ЛЗ на 15.11.2017 г. и изписване на 23.11.2017 г. (преписката).
Представено е копие от страници на рецептурната книжка на жалбоподателя (преписката).  
По делото е представено Предложение от адм. орган до РДСП – Търговище (преписката). В предложението е посочено, че жалбоподателят живее в собствено жилище. Единственият доход, с който разполага е от пенсия в размер на 345, 55 лв. Има син, който е неженен и живее в гр. Търговище и с когото от години не поддържа връзка. Майка му е в над трудоспособна възраст, има и две сестри, живеещи в други населени места. Не притежава друга движима и недвижима собственост, която да бъде източник на допълнителен доход. Подпомага се по реда на ППЗИХУ. В хронология на случая е посочено, че при извършената социална анкета се е установило, че жалбоподателят живее на посочения адрес в собствена двуетажна къща. Ползва 1 стая на първия етаж, която служи за кухня, всекидневна и спалня. Стаите не са доизкарани напълно. Обзавеждането е скромно, разполага с вещи за обичайно потребление. Отоплява се с твърдо гориво, има събрани дърва от кастрени дръвчета. Поради здравословни причини не е имал възможност да извърши подобрения в имота и подмяна на обзавеждането. Жалбоподателят е лице с увреждане. Той е преосвидетелстван с ЕР на ТЕЛК № 0266/ 12.03.2018 г. – 92% ТНР без чужда помощ с водеща диагноза: Вентрална херния. Има представени две епикризи. Епикриза с изх. № 6065/ 23.11.2017 г. на Военно медицинска академия МБАЛ – Варна и Епикриза изх. № 13949/ 02.04.2018 г. от Университетска болница МБАЛ “Св.Марина“ ЕАД – Варна. Има предписани медикаменти за домашно лечение. Видно от представената Рецептурна книжка, част от предписаните медикаменти се поемат частично от РЗОК – Инсулин Novo Rapid,Trasida, Concor, Thioctacid, а останалите      - Pulcet, Biopren, Kron жалбоподателят заплаща напълно. Представена е рецепта и фискален бон, като само до сега през м.декември е заплатил лекарства на стойност от 65, 86. Споделил е, че някои от предписаните медикаменти закупува на части, поради недостиг на финансови средства. Най-значителната част от бюджета му за месеца са лекарствата, които приема постоянно. Няма възможност да отделя финансови средства през годината, за да закупува дърва за зимния период. СМД надвишава с 21, 65 лв. ДМДО, поради което не отговаря на условията за подпомагане. За оценка на здравните потребности на лицето е записано, че жалбоподателят е лице с трайно увреждане, доходите с които разполага са крайно недостатъчни за задоволяване на основните му жизнени потребности, заплащането на предписаните медикаменти, които приема ежемесечно и закупуването на дърва през зимата. Направено е предложение за отпускане на финансова помощ поради влошено здравословно състояние, скъпоструващи медикаменти, които трябва да приема ежедневно и не се поемат от НЗОК и необходимостта от закупуване на дърва за отопление през зимния период по реда на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП в размер на 375 лв. за покриване на част от разходите, свързани в възстановяването на здравословните проблеми и задоволяване на основни жизнени потребности на жалбоподателя (преписката).  
Въз основа на подадената молба-декларация директорът на дирекция „СП” - Търговище е издал оспорената Заповед № ЗСП/Д-Т/3813 /27.12.2018г., с която на жалбоподателя Д. е отказано отпускане на еднократна помощ при инцидентни нужди с мотиви, че не е налице предпоставка за отпускане на еднократна помощ по реда на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП – липса на инцидентно възникнала нужда.
Заповедта е била обжалвана от жалбоподателя Д. по административен ред пред директора на РДСП гр. Търговище.  С Решение  № 25-РД06-0002 от 13.02.2019г. (преписката) директорът на РДСП гр. Търговище  е потвърдил оспорената заповед. В решението си Директорът на РДСП-Търговище е приел, че приложените медицински и разходо-оправдателни документи, се отнасят за предишни периоди и касаят проведено лечение във връзка със заболявания на лицето, които са от години, и за които лицето ползва облекчение при закупуване на медикаментите, видно от Рецептурна книжка на хронично болния, както и получава интеграционни добавки по реда на ЗИХУ в размер на 22, 50 лв.  до м. декември 2018 г. вкл. и финансова помощ по реда на ЗИХУ от 01.01.2019 г. в размер на 87, 00 лв., като за Д. не е налице инцидентно настъпил здравословен проблем.  
При така установеното, съдът направи следните правни изводи:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, при спазване на процесуалните правила и на законовите изисквания за форма и съдържание на адм. акт, издаден в писмена форма съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК. Подадената жалба е неоснователна, не са налице сочените в нея пороци на оспорения адм. акт.
По отношение на съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът намира следното:
Съгласно чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно. Съгласно ал. 2 на същата норма, еднократната помощ по ал. 1, е до петкратния размер на гарантирания минимален доход, и се определя със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или от упълномощено от него длъжностно лице. От текста на цитираната разпоредба е видно, че законът регламентира единствено максималния размер на еднократната социална помощ, която може да бъде отпусната. Доколкото в специалната разпоредба на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП няма подробно разписани правила за определянето размера на еднократната помощ, то приложение в тази връзка следва да намери общата разпоредба на чл. 12, ал. 2 от ЗСП, съгласно която помощта се отпуска след преценка на доходите на лицето или семейството, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата и учебната заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства. В случая е безспорно, че жалбоподателят Д. е поискал еднократна помощ за заплащането на необходимите му за лечението лекарства и отопление през зимния период. Съдът приема, че АОрган законосъобразно е приел, че не е налице инцидентното възникване на потребността, тъй като представените доказателства: рецептурна книжка на хронично болния, епикризи от личиние в лечебни заведения и касов бон за закупуване на медикаменти не навеждат на извод за инцидентно възникнала здравна нужда. Същите касаят обостряне на хронични заболявания на жалбоподателя и касаят по-стар период от подаване на заявлението за подпомагане. Поради това съдът приема, че в случая не са представени доказателства, от които да се установява, че при подаване на молбата за подпомагане са били налице извънредни непредвидени потребности - според техния вид и/или според размер на средствата, необходими за покриването им. Поради това правилен е изводът на административния орган, че не е доказано наличието на инцидентно възникнали потребности, за чието задоволяване да се предостави специалната еднократна помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП.
При изложеното подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По делото не е налице направено искане от процесуалния представител на адм. орган за присъждане на разноски, не е налице и представен списък на разходите, поради което съдът намира, че същите следва да останат в тежест на страните, така както са направени.
Воден от горното и  на основание чл.172 от АПК, съдът 
 
РЕШИ:
 
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Х.Д. ЕГН ********** ***, чрез а.. Н.Ф. *** със съдебен адрес ***, кантора 3 против Заповед № ЗСП/ Д-Т/ 3813 от 27.12.2018 г. на ИД директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Търговище, която е потвърдена със Решение № 25-РД06-0002 от 13.02.2019 г. на директора на РДСП гр. Търговище, с която на жалбоподателя е отказано отпускане на еднократна помощ при инцидентни нужди по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото получаване.
     Препис от решението да се изпрати на страните.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Решението не е влязло в законна сила.