О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
Номер №      07.06.201г. град  Търговище
               
Административен съд- гр.Търговище,                                      
на  седми юни две хиляди и деветнадесета година,
в закрито заседание, в едноличен състав:
Председател: Албена Стефанова                                                                                                          
                                        
като разгледа докладваното ад.д. № 49 по описа за 2019г. на АС-гр.Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Ю.Ю.Е. *** с посочен по делото съдебен адрес:*** против мълчалив отказ на Министъра на земеделието, храните и горите на Република България да се произнесе по Възражение с вх.№ 02-250-6500/3295/19.12.2018г.  срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020 за кампания 2016г. с изх.№ 02-250-6500/3495 от 12.11.2018г., издадено от Заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”-София.
Жалбата на Ю.Ю.Е.  против оспорения отказ  на Министъра на земеделието, храните и горите /МЗХГ/е била подадена от Диана Стойнова Петкова-юрисконсулт при СБПБ, съгласно приложеното по преписката пълномощно/стр.88/ до Върховния административен съд /ВАС/. Същата с Определение на ВАС по адм.д.1922/2019г. е препратена по компетентност на Административен съд-Търговище, съгласно изм. и доп. в АПК в ДВ, бр.77/18.09.2018г., по аргумент от пар.149, ал.1 от ПЗР на ЗИДАПК.
С жалбата се иска оспореният отказ да бъде прогласен за нищожен и спорът по законосъобразността на обжалваното по административен ред Уведомително писмо да бъде разрешен от съда по същество, алтернативно преписката да се изпрати на компетентния административен орган за произнасяне по същество. С жалбата се претендира  ответникът по оспорването- Министъра на земеделието, храните и горите да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.   
Съдът, при извършване на проверка относно допустимостта на жалбата, за което е длъжен да следи служебно, прие за установено следното:
Във връзка с подадено заявление за подпомагане УИН:25/260516/96808, на 12.11.2018г. от Заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”-София е издадено Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020 за кампания 2016г. с изх.№ 02-250-6500/3495/12.11.2018г. С посоченото УП на Ю.Ю.Е. по направление „Биологично пчеларство” е намалено финансовото подпомагане в размер на 17113.25 лв., поради неспазване на базови изисквания. УП е съобщено на Е. на 06.12.2018г., съгласно приложената по делото обратна разписка/стр.44 от преписката/ и обжалвано от същия по административен ред пред Министъра на земеделието, храните и горите с Възражение с вх.№ 02-250-6500/3295 постъпило на 19.12.2018г. съгласно приложения по преписката списък на постъпили възражения /стр.13 от преписката/.Решаващият орган е следвало да се произнесе до 02.01.2019г. Същият не се е произнесъл по възражението на Ю.Ю.Е..  Жалбата на Ю.Ю.Е. до ВАС срещу сочения в нея-мълчалив отказ на Министъра на земеделието, храните и горите на Република България е подадена на 21.01.2019г., след изтичане на законния  срок по чл.149, ал.1 от АПК, в който Уведомителното писмо е подлежало на оспорване по съдебен ред относно неговата законосъобразност.
Съдът, след като прецени данните по делото приема следното:
Мълчалив отказ като индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол е налице само при непроизнасяне в срок по искане за издаване на индивидуален административен акт, но не и в хипотезата на чл.97 от АПК, какъвто е конкретният случай. Разпоредбата на чл.58 от АПК е приложима в производството по издаване на административни актове, но не и в процеса на упражняване на административен контрол. При липса на произнасяне по жалбата, предявена по административен ред, на оспорване по съдебен ред подлежи първоначалният акт, а не се формира мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 и ал.2 от АПК.
Предвид изложеното, не е налице мълчалив отказ, който да е годен предмет на съдебен контрол. Липсва годен за обжалване административен акт, което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на настоящото производство.
         Административния акт, който се оспорва се определя от жалбоподателя в жалбата, съгласно чл.150, ал.1,т.5 от АПК, а не служебно от съда. Съдът конституира служебно страните, но съобразно посочения в жалбата като оспорен административен акт.
При така ясно изразената от оспорващия в жалбата воля, подадена и от юрисконсулт Диана Стойнова Петкова-при СБПБ /стр.88 по преписката по делото/, че се оспорва  мълчалив отказ на Министъра на земеделието, храните и горите на Република България да се произнесе по Възражение с вх.№ 02-250-6500/3295/19.12.2018г.  срещу обжалвано по административен ред Уведомително писмо, подменянето на така очертания от жалбоподателя предмет на оспорване с друг, след  неговото служебно определяне от съда или даването на указания относно подлежащия на оспорване акт би съставлявало адвокатстване на една от страните в нарушение на принципа на равенство на страните в процеса, прокламиран в чл.8 от АПК, спазването на който съдът също е длъжен да съблюдава.  Указанията относно актът, който следва да е предмет на производството са различни от указанията по тълкуването и прилагането на закона. 
Независимо от горното съдът намира за необходимо да посочи, че съдебния контрол относно законосъобразността на УП  в конкретния случай се явява недопустим поради просрочване на жалбата на Ю.Ю.Е.. Решаващият орган -МЗХГ е следвало да се произнесе до 02.01.2019г. Срокът по чл.149, ал.1 от АПК на 16.01.2019г се явява изтекъл. Жалбата на Ю.Ю.Е. до ВАС срещу посочения в нея- мълчалив отказ на МЗХГ на Република България е заведена в  МЗХГ на 21.01.2019г., което е 5дни по-късно.
 На основание гореизложеното съдът намира, че жалбата на Ю.Ю.Е. *** с посочен по делото съдебен адрес:*** против мълчалив отказ на Министъра на земеделието, храните и горите на Република България да се произнесе по Възражение с вх.№ 02-250-6500/3295/19.12.2018г. следва да бъде оставена без разглеждане по същество като недопустима, поради липса на административен акт-мълчалив отказ, а  производството по образуваното ад.д.№ 49/2019г. следва да бъде прекратено.
 Воден от горното и на основание чл.159, т.1 от АПК,  съдът
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Ю.Ю.Е. *** с посочен по делото съдебен адрес:*** против мълчалив отказ на Министъра на земеделието, храните и горите на Република България да се произнесе по Възражение с вх.№ 02-250-6500/3295/19.12.2018г.  срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020 за кампания 2016г. с изх.№ 02-250-6500/3427 от 12.11.2018г., издадено от Заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”-София.
ПРЕКРАТЯВА образуваното пред Административен съд-Търговище производство по ад.д. № 49  по описа за 2019г. на  съда.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в седемдневен срок от съобщаването му.Препис от Определението да се изпрати на Ю.Ю.Е. *** и на Министъра на земеделието, храните и горите на Република България.
 
Председател:

Определението не е влязло в законна сила.