Р Е Ш Е Н И Е
 
Номер 73  14.05.2019 г  град Търговище
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
Административен  съд Търговище пети състав
На десети май 2019 година 
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ИВАНКА ИВАНОВА
 
Секретар: ЯНКА ГАНЧЕВА
Прокурор:  ВАСИЛ АНГЕЛОВ
Като разгледа докладваното от  ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД № 60 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
         Производството е по реда на Глава ХІ от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Делото е образувано по исковата молба на К.М.И. ЕГН ********** ***, чрез а.. Д.Д. ***, съдебен адрес:*** против ОД на МВР – Шумен, с адрес гр. Шумен, ул. „Сан Стефано“ № 2, представлявана от директора ст. комисар Я. Р. за причинени имуществени вреди в размер на 500 лв., съставляващи а.. хонорари по НАХД № 163/ 2018 г. по описа на РС – Велики Преслав, по което е постановено решение № 90/ 04.11.2018 г., с което е отменено НП № 18-0323-000129/ 21.03.2018 г. на началник РУ – Велики Преслав при ОД на МВР – Шумен, като решението е оставено в сила с Решение № 37/ 06.02.2019 г., постановено по КАХД № 282/ 2018 г. по описа на АС - Шумен.
Искът е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като ищецът претендира да получи сумата в размер на 500 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - платени адвокатски възнаграждения за осъществено процесуално представителство по НАХД № 163/2018 г. на Районен съд – Велики Преслав, с което е отменено като незаконосъобразно НП № 18-0323-000129 от 21.03.2018 г. на началник РУ – Велики Преслав при ОД на МВР – Шумен с решение № 90/04.11.2018 г., което е оставено в сила с Решение № 37/ 06.02.2019 г., постановено по КНАХД № 282/ 2018 г. по описа на АС – Шумен.
 В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се явява, а се представлява от а.. Д. ***, който изразява становище, че поддържа исковата претенция и претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски.
Ответникът – ОД на МВР – Шумен, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище намира иска за основателен и доказан. Прави възражение за завишен а.. хонорар, като счита, че размерът му следва да бъде процент от исковата молба.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С  Наказателно постановление НП № 18-0323-000129 от 21.03.2018 г. на началник РУ – Велики Преслав при ОД на МВР – Шумен на ищеца е било наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 750 лв. за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. Наказателното постановление е било обжалвано от ищеца пред Районен съд – Велики Преслав, където е било образувано НАХД № 163/2018г. В производството пред Районен съд – Велики Преслав  ищецът е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител – а.. Д. ***. От същият адвокат ищецът е представляван и пред АС – Шумен по КНАХД № 282/ 2018 г. По делото са представени два договора за правна защита и съдействие и пълномощно от 15.05.2018г. и 29.11.2018 г., от които е видно, че ищецът е заплатил за договорената адвокатска защита по тези дела сумата от 500.00 лв. С решение № 90/04.11.2018 г., постановено по НАХД № 163/2018 г.  Районен съд – Велики Преслав е отменил като незаконосъобразно НП № 18-0323-000129 от 21.03.2018 г. на началник РУ – Велики Преслав при ОД на МВР – Шумен, като решението е оставено в сила с Решение № 37/ 06.02.2019 г., постановено по КАХД № 282/ 2018 г. по описа на АС - Шумен.
При така приетото за установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Изпълнено е условието на чл.204 ал.1 от АПК - искът е подаден от лице с надлежна процесуална легитимация и е насочен против ответник, притежаващ характеристиките по чл.205 от АПК.
Съгласно чл.204, ал.1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл.203 от АПК, във връзка с чл.1 от ЗОДОВ, е необходимо същият да е предявен след отмяна на административния акт по съответния ред. В процесния случай се претендират имуществени вреди от отменено наказателно постановление, издадено от началник РУ – Велики Преслав при ОД на МВР - Шумен. По отношение на характера на дейността по административното наказване е прието Тълкувателно постановление №2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, според което, независимо от правораздавателния й характер, тази дейност е административна, тъй като се осъществява от административни по своя вид органи, извършва се по административен ред и чрез упражняване на властнически метод, като определящо в случая е обстоятелството, че това е властнически акт, издаван от административен орган по повод възложени му от закона правомощия и по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
По изложените съображения и тъй като в случая се установява, че процесното Наказателно постановление (НП) е отменено от компетентния съд с влязло в сила съдебно решение, предявеният иск се явява допустим за разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Разгледана по същество исковата претенция е изцяло основателна, по следните съображения:
Предявеният иск за обезщетение е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ въвежда отговорност за държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, като е предвидено исковете да се разглеждат по реда на Административно-процесуалния кодекс.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Горните две разпоредби съответстват и доразвиват предвиденото в нормата на чл.7 от Конституцията на Р.България, според която Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.
За да възникне право на обезщетение, в настоящото производство е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменени по съответния ред; 2. вреда от този акт, действие или бездействие на администрацията; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата между имуществото на ищеца след засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото имущество.
 Съобразявайки мотивите на т.1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на Върховен касационен съд на Република България, Общо събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съдът приема, че издаването на Наказателно постановление  е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл НП представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки, че поражда наказателно-правни последици, то е правен резултат от санкционираща административна дейност. По делото не се спори, че посоченото НП, с което е ангажирана административно-наказателната отговорността на ищеца, е отменено по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение по НАХД № 163/2018 на Районен съд – Велики Преслав, което е влязло в законна сила. С оглед изложеното, съдът намира за безспорно доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, издаден от административен орган – НП, отменено с влязло в сила съдебно решение.   
Съдът намира, че е налице и причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт, както и причинна връзка между причинената вреда и незаконосъобразното НП. В случая, ищецът претендира имуществени вреди в размер на 500  лв., представляващи платен адвокатски хонорар за процесуално представителство и защита при обжалване на издаденото срещу него наказателно постановление пред РС – Велики Преслав и АС - Шумен.
Установява се по делото, че именно във връзка с оспорване на издаденото наказателно постановление, ищецът в настоящото производство е упълномощавал адвокат, както и че е заплащал на същите адвокатски хонорар в размер на 500 лв.,  съобразно сключен договор за правна защита и съдействие. Ищецът не би ангажирал адвокат и не би заплатил разноски за такъв, ако не бе издадено незаконосъобразното НП, като намаляването на неговото имущество, поради което заплащането на адвокатско възнаграждение, е предизвикано и е резултат именно от издаване на НП. В този смисъл, постановеният от органа акт е необходимо условие за съществуване на договора за правна помощ и съдействие, сключен именно с цел защита срещу НП.
Съдът приема, че адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора и е израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – отмененото НП. Следва да се има предвид също, че в производствата по Закона за административните нарушения и наказания, субсидиарно намират приложение правилата на НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на направените в хода на производството разноски за правна помощ и съдействие. Тъй като в закона няма предвиден ред за присъждане на направените в тези производства разноски, извършените разходи за адвокатски хонорар, за осъществяване на правна помощ и съдействие в производство по оспорване на НП, приключило с неговата отмяна, представляват имуществена вреда, по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, която не е възстановена и за която ОД на МВР - Търговище дължи обезщетение на основание чл.4 от ЗОДОВ (в този смисъл и ТР № 1/15.03.2017г. по ТД №2/2016г., ОСС на ВАС, и II колегия).
По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, на основание чл.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 500.00 лева, представляващи платен от него разноски за адвокат по НАХД № 163/2018 г. по описа на РС – Велики Преслав и по КНАХД № 282/ 2018 г. по описа на АС - Шумен, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло. 
Изложеното мотивира съдът да приеме, че се установяват и доказват предпоставки за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е изцяло основателна и доказана, и следва да се уважи, като ответникът се осъди да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 500.00 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение, в резултат на отмененото като незаконосъобразно с влязло в сила решение НП № 18-0323-000129 от 21.03.2018 г. на началник РУ – Велики Преслав при ОД на МВР – Шумен.
Предвид на възражението за прекомерност на а.. възнаграждение пред настоящата инстанция от процесуалния представител на ответника поради липсата на фактическа и правна сложност на делото съдът счита, че а.. възнаграждение на процесуалния представител на ищеца  следва да бъде намалено на основание чл.78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 500 на 300 лв. На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, следва ответникът да заплати на ищеца и направените в настоящото дело разноски общо в размер на 310 лв., съставляващи държавна такса и а.. възнаграждение.
Воден от горното, съдът
 
Р Е Ш И:
 
ОСЪЖДА ОД на МВР – Шумен, с адрес гр. Шумен, ул. „Сан Стефано“ № 2, представлявана от директора ст. комисар Я. Р. да заплати на К.М.И. ЕГН ********** *** сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на изплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в производството по НАХД № 163/2018 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав и КНАХД № 282/2018 по описа на АС – Шумен.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Шумен, с адрес гр. Шумен, ул. „Сан Стефано“ № 2, представлявана от директора ст. комисар Я. Р. да заплати на К.М.И. ЕГН ********** *** , направените по настоящото дело разноски в размер на 310.00 лв., съставляващи внесена държавна такса и а..възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Р. България, в 14-дневен срок от съобщението.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Решението не е влязло в законна сила.