Р Е Ш Е Н И Е
 
№ 115   09.08.2019г. град Търговище
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
Административен съд- гр.Търговище
на   девети юли   две хиляди и деветнадесета година
в публично съдебно заседание, в следния състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ –  Росица Цветкова
ЧЛЕНОВЕ:    Албена Стефанова 
                        Иванка Иванова
Секретар- Стоянка Иванова
Прокурор- Васил Ангелов
          
като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова а.х.д. № 81  по описа за 2019 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по Глава десета, раздел ІІІ на АПК.
Образувано е по протест на Заместник - окръжен прокурор- Николай Казаков при Окръжна  прокуратура- Търговище срещу  разпоредбите на чл.38, ал.2, т.9 и т.10 от Наредба №6 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и правапредоставяни от Община Омуртаг, приета с Решение №366 по Протокол №31 от 17.03.2006г. на Общински съвет-Омуртаг.
В протеста като основание се навежда  неправилно приложение на материалния закон, поради противоречие на протестираните разпоредби на Наредбата, с норми от по-висок по степен нормативен акт, а именно на чл. 40, ал.1 от ЗГС и чл.110, ал.2,т.1,т.2 и т.3 от ЗМДТ. С протеста се моли  разпоредбите на чл.38, ал.2, т.9 и т.10 от Наредбата да бъдат отменени като незаконосъобразни. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание прокурор- Васил Ангелов  при Окръжна прокуратура-Търговище поддържа изцяло протеста на изложените в него доводи. Излага допълнително становище, че разпоредбата на чл.38, ал.2,т.9 от Наредбата противоречи  и на чл.34 от ЗГР, а разпоредбата на чл.38, ал.2,т.10 от Наредбата е в противоречие на нормата и на чл.110, ал.2,т.4 от ЗМДТ. Моли протестираните  разпоредби да бъдат отменени като незаконосъобразни. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по протеста – Общински съвет-Омуртаг, представляван от неговия председател, в съдебно заседание не изпраща представител.
Настоящият състав на съда, след проверка на протеста, установи следното:
Предмет на протестиране по настоящото дело са разпоредби на подзаконов нормативен акт - Наредба на Общински съвет-Омуртаг.  Оспорването или протестирането на акта по съдебен ред, съгл.187, ал.1 от АПК, не е обвързано с преклузивен срок, а съгласно чл.186, ал.2 от АПК по отношение на прокурора, подал протеста е налице активна процесуална легитимация. Предвид това протеста е процесуално допустим.
Съдът, след като прецени  събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 08.03.2006г. от кмета на община Омуртаг до Общински съвет-Омуртаг е внесено предложение с вх.№ 99-00-78 за приемане на нова Наредба №6 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Омуртаг.
На 17.03.2006г. е проведено заседание на Общински съвет-Омуртаг при кворум всички 29 общински съветника.  На заседанието с Решение №366Общински съвет - Омуртаг с 19 гласа “за”,  е приел окончателния проект на гореописаната Наредба. За проведеното заседание и взетите решения е изготвен Протокол  №3117.03.2006г. Протоколът и текстът на Наредбата са удостоверени с подписа на председателя на Общинския съвет-Омуртаг.
На 31.05.2017г. от кмета на община Омуртаг до Общински съвет-Омуртаг е внесен доклад относно изменение и допълнение на Наредба №6 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги  и права предоставяни от  Община Омуртаг. С доклада е внесен проекта за изменение на Наредбата, съгласно който чл.38 от същата става чл.38, ал.1, като се създава нова ал.2. В доклада на кмета до ОС-Омуртаг се съдържат и мотиви към проекта за изменение на Наредбата.
На 14.07.2017г. е проведено заседание на Общински съвет-Омуртаг при кворум  24 общински съветника, при 29 общински съветника.  На заседанието с Решение № 259 Общински съвет – Омуртаг, при поименно гласуване, с 24 гласа “за”  е приел окончателния проект за изменение на гореописаната Наредба. За проведеното заседание и взетите решения е изготвен Протокол  №30/ 14.07.2017г.
Протестираната разпоредба на чл.38, ал.2, т.9  от  горепосочената Наредба е със следното съдържание  ал.2-„.За извършени услуги по гражданско състояние се заплащат следните такси, извън тези по чл.110 от ЗМДТ“, т.9-„.Комплектуване и проверка на документи към искане за съставяне на актове за гражданско състояние на български граждани, които имат актове, съставени в чужбина – такса от 20 лева“  „.
Протестираната разпоредба на чл.38, ал.2, т.10  от  горепосочената Наредба е със следното съдържание „…Комплектуване и проверка на документи към искане за признаване и допускане на изпълнението на чуждестранни решения и други актове – такса от 50 лева“.
При така установеното, настоящият съд,  след като обсъди доводите на страните приема следното:
След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на протестираната разпоредба на Наредбата, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, приложима субсидиарно по силата на чл.196 от АПК, съдът провери най-напред нейната валидност. Това се налага поради служебното начало в административния процес, съгласно принципа за това, въведен с нормата на чл.9 от АПК.
Протестираната разпоредба на подзаконовия административен акт, е приета от материално и териториално компетентен орган.
Проектът за изменението на Наредбата е придружен от мотиви на вносителя в съответствие с чл. 28 от Закона за нормативните актове. Спазено е императивното изискване на чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове, като е била предоставена възможност на заинтересованите лица за предложения и становища по проекта при спазване на минималния 14-дневен срок.
При приемане на протестираните разпоредби на Наредбата са спазени процесуалните изисквания, съгласно чл.27, ал.2 от ЗМСМА и чл.27, ал.3  от ЗМСМА в приложимите им редакции.
По отношение на съответствието на протестираните разпоредби на Наредбата с материалния закон, съдът намира следното:
По отношение на чл.38, ал.2,т.9 от Наредбата.
    Актовете за гражданско състояние на лицата са: акт за раждане; акт за сключване на граждански брак и акт за смърт, съгласно чл. 34, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация.
   Съгласно  чл. 40, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, актовете за гражданска регистрация се издават безплатно. Такси се заплащат единствено за издаване на удостоверения и преписи от тези актове за втори или следващ път.
Редът за съставяне на актове за гражданско състояние на български гражданин, които имат съставени такива в чужбина е регламентиран в Раздел VІІ "Актове за гражданско състояние на български граждани, съставени в чужбина" от Закона за гражданската регистрация. Никъде в тези разпоредби не е предвидено в конкретната хипотеза, актовете за гражданско състояние да се издават срещу заплащане. Същевременно в протестираната норма от Наредбата липсва регламентация, от която да се направи извод, че предвидената такса от 20 лева е само за случаите, когато съответните лица искат да им бъдат издадени удостоверения и преписи от съответните актове за втори или следващ път, както визира нормата на  чл. 40, ал. 1, предл. 3 от Закона за гражданската регистрация. За това съдът счита, че протестираната разпоредба, според точния й смисъл, противоречи на  чл. 40, ал. 1 и чл. 69 – чл. 72 от Закона за гражданската регистрация, както и на чл. 110, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси, според който не подлежат на таксуване съставянето на актове за раждане и издаване на оригинално удостоверение за раждане, съставянето на акт за граждански брак и издаване на оригинално удостоверение за сключен граждански брак и съставянето на акт за смърт и издаване на препис извлечение от него.
След като Общинският съвет не е прецизирал разпоредбата, така че точният й смисъл да бъде съответен на изречение трето от чл. 40, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, т. е. заплащането на таксите да касае единствено случаите на издаване на удостоверения и преписи за втори или следващ път, то оспорената разпоредба от Наредбата следва да бъде отменена, тъй като според граматическото й значение тя предвижда заплащането на такса въобще за актове за гражданско състояние на български граждани, които имат актове, съставени в чужбина, а това противоречи на уредбата в Закона за гражданската регистрация и Закона за местните данъци и такси.
По изложените съображения, протестираната норма на 38, ал.2,т.9 от Наредба №6 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги  и права предоставяни от  Община Омуртаг следва да бъде отменена като противоречаща на нормативни актове от по-висока степен.
По отношение на чл.38, ал.2,т.10 от Наредбата.
Съгласно чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Р България гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество. Само със закон може да се определя вида на данъците и таксите, които се събират от гражданите, но не и с по-нисък по степен нормативен акт.
Признаването и изпълнението на решенията и актовете на чуждестранните съдилища и други органи по смисъла на чл. 117 от Кодекса за международно частно право не представлява административна услуга по смисъла на чл. 6, ал. 1 или ал. 2 ЗМДТ, за които се определя такса.
Признаването и изпълнението на съдебни решения и актове, постановени в държави - членки на европейския съюз е уредено в чл. 621, ал. 1 ГПК и то се зачита пряко от органа, пред който се предявява, включително и от компетентните органи по регистрацията. За всички други чуждестранни съдебни актове е налице изрична уредба в чл. 622 и следващите от ГПК за признаване и допускане на изпълнението, което става само по съдебен ред.
Прякото признаване от органа по гражданското състояние на чуждестранни съдебни решения, свързани с обстоятелства по поддържане на регистъра на населението и вписване на отбелязвания, допълвания и поправки в актовете за гражданското състояние, подлежащи на вписване в регистрите на населението, по същество представлява дейност, свързана с гражданската регистрация по смисъла на чл. 110, ал. 2 от ЗМДТ и поддържане на регистъра на населението в актуално състояние и представлява предоставяна от общината услуга, която съгласно чл.110, ал.2 от ЗМДТ не се таксува.
 Законът за местните данъци и такси не предвижда събирането на такса от общините за този вид услуга – за признаването и изпълнението на съдебно решение или друг акт на чуждестранен съд или друг орган и затова общинският съвет няма компетентност да определя такса или цена за такава услуга. Не се предвижда такава и в друг специален закон.
Така чрез определяне в гореописаната Наредба на цена за услуга, каквато не е нормативно регламентирана със закон като вид такса, Общинският съвет е въвел нов вид такса в противоречие със законовите разпоредби, поради което протестираната разпоредба на Наредбата се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
При този изход на съдебния спор на основание  чл.143, ал.1 от АПК, във връзка с чл.196 от АПК на Окръжна прокуратура –Търговище следва да бъдат присъдени разноски в размер на 20 лева.
Воден от горното, на основание чл.193, ал.1 от АПК съдът
 
 Р  Е  Ш  И  :
 
ОТМЕНЯ  по протест на прокурор при  Окръжна прокуратура-Търговище разпоредбите на чл.38, ал.2, т.9 и т.10 от Наредба №6 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и правапредоставяни от Община Омуртаг, приета с Решение №366 по Протокол №31 от 17.03.2006г. на Общински съвет-Омуртаг.
ОСЪЖДА Общински съвет - Омуртаг да заплати на  Окръжна  прокуратура- Търговище  разноски по делото в размер на 20/двадесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото съобщаване.
Решението да се обнародва по реда на чл.194 от АПК, при неподаване на касационни жалби или протест или при тяхното отхвърляне от ВАС.
Препис от настоящото решение да се изпрати на страните.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ:1.                      2.

Решението не е влязло в законна сила.