Р Е Ш Е Н И Е
 
№ 114      05.08.2019 г. град Търговище
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
Административен съд гр.Търговище,                   
на пети юли две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание, в следния  състав:
Председател -  Албена Стефанова
Секретар- Янка Ганчева,
като разгледа докладваното от председателя административно дело № 92 по описа за 2019 г. на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава десета, раздел І от АПК.
Образувано е по жалба на Ф.К.М., ЕГН-********** ***  подадена чрез адвокат А.М. *** с посочен по делото адрес: гр.Търговище, ул. „Лилия” №4,вх.А, ет.2, кантора №6 против Уведомително писмо за извършена оторизация  и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие” от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2014г.-2020г. за кампания 2017г. с изх.№ 02-250-6500/964 от 15.02.2019г., издадено от Заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”-София, с което на Ф.К.М. по направление „Биологично земеделие” е намалено финансовото подпомагане, за третата година от поетия ангажимент, в размер на 3368.36 лв., поради неспазване на базови изисквания.
         В жалбата като основания се навеждат неспазване на установената форма, съществено нарушение на процесуалните правила и противоречие с материалния закон. В жалбата се излагат подробни доводи, обосноваващи липсата на изложени фактически основания и на непосочване - кои конкретно базови изисквания оспорващата не е спазила. Навежда се, че цитираната в УП Методика за намаляване и отказване на плащанията по мярка 11„Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020г. сама по себе си не може да послужи като правно основание за издаване на оспорения отказ. Излага се становище, че съдържанието на таблицата на стр.2 и на таблицата на страница 4 от оспореното УП се намира в противоречие със съдържанието на таблицата на стр.6 от УП, като е налице и вътрешно противоречие между отделните колони на стр.6 от УП. Излагат се доводи обосноваващи, че соченото в УП неспазване на изискване за съответствие на заявената биологична дейност с тази, установена от контролиращото лице не е базово изискване, съгласно Приложение №2 към чл.13 и чл.19 ал.2 от Наредба №4/24.02.2015г. на МЗХ, като доверителката е изпълнила всички базови изисквания.  Моли се оспореният акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично.  Представлява се от адвокат М., който поддържа жалбата на изложените в нея основания и доводи. Допълнително излага твърдение,  че към деня на подаване на заявлението -12.05.2017г. оспорващата е разполагала единствено с издаденото от контролиращото лице сертификационно писмо, съгласно което статута на дейността на заявените от нея парцели е в „преход“ с период на валидност от 10.05.2016г.-30.05.2017г.  Навежда се, че оспорващата няма как да очертае статут на дейността на заявените от нея парцели „био“ без да има сертификационно писмо за „био“ като в противен случай документите и няма да бъдат приети. Излага се становище, че субсидията следва да бъде намалена не изцяло с размера за съответната година, а само с разликата между това, което се дължи за „био“ и това, което се дължи „за преход“. Излага  доводи, обосноваващи че в конкретния случай оспорващата като заявител не е отбелязала грешен код. Представя списък на разноските.
Ответникът по оспорването – Заместник-изпълнителеният директор на Държавен фонд „Земеделие” гр.София – Ж. Ж. в съдебно заседание не се явява лично. Представлява се от ст.юрисконсулт Т.С., която излага становище за неоснователност на жалбата. Навежда, че основанието за издаване на оспореното УП е чл.14, ал.1,т.4 от  Наредба № 4 от 24.02.2015 г. на МЗХ по прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от  ПРСР  за периода 2014г.-2020г. е обстоятелството, че оспорващата е посочила грешен код при подаване на заявлението си относно статута на заявените от нея парцели, а именно същата е заявила статут на парцелите „в преход“ при подадена информация от контролиращия орган – „биологичен“. Навежда се, че субсидията се намалява изцяло със сумата за 2017г., предвид на това че е установено неспазване на базовите изисквания за всички заявени парцели, което е над 50 % от заявените за подпомагане площи. Излага се твърдение,  че сертифициращият орган е предоставил информация, че оспорващата за кампания 2017г., засягаща стопанската година 2016г.-2017г. е със статут на дейността на заявените парцели „биологичен“.  Претендира присъждане на разноски, за които представя списък.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното по делото Заявление ФЛ УИН: 2523051702538/12.05.2017г. Ф.К.М., ЕГН-********** *** е заявил за подпомагане парцели № 39671-423-1-3 с площ 0.65 ха ,№ 39671-423-1-4 с площ 0.66 ха, №39671-423-2-2 с площ 1.03ха, находящи се в землището на с.Крепча, обл.Търговище по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020 за кампания 2017г. Видно от горепосоченото заявление М. е заявила за подпомагане през 2017г.  посочените парцелите, посочвайки код БРП 3 - за биологично растениевъдство „в преход“, съгласно класификацията, установена в Приложение № 1 към чл.7, ал.1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. на МЗХ/виж кол.14 от таблицата към Заявлението,стр.53 от преписката/.
Съгласно представеното по делото Сертификационно писмо № BG-BIO-05-3598-2016-EU, издадено на оспорващата от контролиращото лице „Лакон“ ООД, заявените от Ф.К.М. парцели за подпомагане са със статут на дейността  „в преход“.
Сертификационно писмо е с период на валидност от 10.05.2016г. до 30.05.2017г.
 По подаденото заявление Заместник-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие”-София е постановил оспореното УП, с което на Ф.К.М. за кампания 2017г. е намалено финансовото подпомагане в размер на 3368.36 лв., за заявените от нея парцели-№ 39671-423-1-3 с площ 0.65 ха ,№ 39671-423-1-4 с площ 0.66 ха, №39671-423-2-2 с площ 1.03ха,  като органът в УП /стр.6-10 от акта/ сам е определил тези парцели с код  БРП 3- за биологично растениевъдство „в преход“.
В Таблицата към УП  на стр.6-10 от акта, в колона 15, като фактическо основание за издаване на оспорения акт е отразено- „неспазване на базови изисквания“, а като правно основание е посочено само- Раздел V „Намаления при неспазване на базови изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014 – 2020“, б. „а“ Направление „биологично растениевъдство“  А) „Базови изисквания“, от Методика за намаляване и отказване на плащания по м.11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020, утвърдена със Заповед № РД 09-144 от 23.02.2017г., издадена от Министъра на земеделието и храните, на основание чл.13 от Наредба № 4 от 24.02.2015г.
В Таблицата към УП на стр. 4-10 от акта и за трите парцела в колона 3 е отбелязано, че е спазена „забраната за пряко и непряко отвеждане на вещества от Списък и Списък II в подземните води“. В Таблицата на същата страница от акта, в колона 4 и за трите парцела е отбелязано, че са „Спазени правилата за добра земеделска практика с цел опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници на заявения парцел“. В Таблицата на същата страница от акта, в колона 5 и за трите парцела е отбелязано, че е „Спазена забраната да не се изгарят стърнища“. В Таблицата на същата страница от акта, в колона 6 и за трите парцела е отбелязано, че е „ Спазено задължението да се запазват и поддържат съществуващите полски граници /синори/ в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел“.
В Таблицата на същата страница от акта, в колона 12 е отразено, че не е спазено изискването-заявената от кандидата биологична дейност да не се различава от тази, установена от контролиращото лице.
В акта е посочено като по делото не се спори, че за декларираните в заявлението за подпомагане за 2017г. парцели по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“, 2017г. е третата година от поетия от кандидата ангажимент по направлението.
Уведомително писмо с изх.№ 02-250-6500/964 от 15.02.2019г. е издадено от Заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” гр.София-П. Д. Сл.
От приложената по делото Заповед №03-РД/715 от 27.06.2017г., издадена на основание чл.20а, ал.1, ал.2 и ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл.11, ал.2 от Устройствения правилник на ДФЗ и Решение на УС на ДФЗ по т.6.2. от Протокол № 114 от 15.06.2017г.,Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” гр.София е делегирал правомощия на П. Д. Сл. – заместник изпълнителен директор на ДФЗ, да издава и подписва всички уведомителни писма за одобрените и неодобрените за участие  парцели по м.11 „Биологично земеделие“.
УП е връчено на оспорващата Ф.К.М. на 14.03.2019г., съгласно приложеното към преписката известие за доставяне. Жалбата на М. срещу оспореното УП е подадена до Административен съд-Търговище по пощата на 28.03.2019г., чрез административния орган, съгласно приложените по делото системен бон и и известие за доставяне.
В хода на съдебното производство е изискана информация от МЗХГ  относно въведените в електронната система данни по смисъла на чл.49, ал.3 от Наредба №4/24.02.2015г. от контролиращо лице „Лакон“ ООД през 2017г. ,с което оспорващата има сключен стандартен договор № LG-3598-2013 за инспекция на биологична селскостопанска продукция в съответствие с  Регламент /ЕО/ 834/2007 и Регламент /ЕО/ №889/2008.
Съгласно постъпилото по делото Писмо  с вх.№1122/28.06.2019г. от МЗХГ от горепосоченото контролиращо лице-  „Лакон“ ООД е постъпила информация, че по отношение на заявените за подпомагане от Ф.К.М. парцели за 2017г. със Заявление с УИН 2523051702538, са спазени  изискванията на Регламенти /ЕО/ 834/2007 и 889/2008. В предоставеното по делото писмо и приложенията към него липсва информация относно статута на дейността на парцелите.
Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото  писмени доказателства.
 При така установеното, съдът намира жалбата за допустима по следните съображения:
 Жалбата е подадена в срок, срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване.  Жалбата е подадена от надлежна страна - адресат на оспорения акт и при наличие на правен интерес.
При разглеждане на жалбата по същество съдът, прави следните правни изводи:
Съгласно чл.20а от ЗПЗП изпълнителният директор организира, ръководи дейността и представлява Разплащателната агенция, която по дефиницията на §1, т.13 от ДР на ЗПЗП е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз. В чл.20а, ал.4 от ЗПЗП е предвидена възможността Изпълнителният директор на фонда да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, включително вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. От приложените по делото доказателства е видно, че Изпълнителният директор на ДФЗ със своя заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017г. (л.113 от преписката) е делегирал на зам.изпълнителния директор П. Д. Сл. да издава и подписва уведомителни писма от вида на процесното. С оглед на изложеното съдът намира оспореното УП за издадено от материално компетентно лице, при регламентирана в закона възможност за делегиране на правомощия и при надлежно оправомощаване.
По отношение на съответствието на оспореното УП с материалния закон, съдът намира следното:
В УП като фактически основания за издаване на оспорения акт е отразено- „неспазване на базови изисквания“, а не „ отбелязан от кандидата погрешен код на биологичната дейност“.
  Като правно основание в УП не се сочат, нито чл.14, ал.1,т.4, нито  чл.26, т.1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. на МЗХ, а Методика за намаляване и отказване на плащания по м. 11 „БЗ“ от ПРСР 2014 – 2020, утвърдена със Заповед № РД 09-144 от 23.02.2017г., издадена от МЗХГ, на основание чл.13 от Наредба № 4 от 24.02.2015г. В цитираната Методика, раздел V, б. а. Направление „Биологично растениевъдство“, А) „Базови изисквания“, липсва изброяване на базови изисквания. Тази Методика е утвърдена със заповед, издадена на основание чл.13 от Наредба № 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020г. В чл.13 от Наредбата е предвидено, че когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели не са спазени базовите изисквания съгласно Приложение № 2, плащанията за биологичните дейности се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от МЗХГ. Очевидно е, че според цитираната разпоредба, базовите изисквания, които следва да бъдат спазени за парцелите, се съдържат в Приложение №2 към Наредбата, а не в утвърдената Методика. Такива базови изисквания не се и съдържат в посочената в УП Методика. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.19, ал.2 от цитираната Наредба, съгласно която земеделските стопани, подпомагани по Наредбата, трябва да спазват базовите изисквания по съответното направление, посочени в Приложение №2.
 В Приложение №2, т.1 „Биологично растениевъдство“,т.1.2 „Трайни насаждения“ (направлението, по което е кандидатствала оспорващата) към Наредба №4 от 24.02.2015г., която е приложимата материално-правна уредба, като базови изисквания се регламентират следните изисквания: Забранява се пряко и непряко отвеждане на вещества от Списък и Списък II в подземните води; Земеделските стопани спазват Правилата за добра земеделска практика с цел опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници на заявения парцел; Задължително е да се запазват и поддържат съществуващите полски граници /синори/ в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел;
В УП в таблицата на стр.4-10 от акта в колони 3,4,5,6 изрично е вписаното от самия орган, че гореописаните базови изисквания по отношение на заявителката са спазени. По делото не са ангажирани доказателства от органа за неспазване на което и да е от гореизброените, нормативно регламентирани, базови изисквания.
Приложимата материално-правна уредба не регламентира  като базово изискване- „заявената от кандидата биологична дейност да не се различава от тази, установена от контролиращото лице или отбелязването от кандидата на правилен код на биологичната дейност по приложение №1 срещу даден парцел“.
По делото не са  ангажирани доказателства от органа за неспазване на което и да е от  нормативно регламентирани базови изисквания в Приложение №2, т.1 „Биологично растениевъдство“,т.1.2 „Трайни насъждения“  към Наредба №4 от 24.02.2015г .
Предвид изложеното дори и да се приеме за правно основание за издаване на УП - Раздел V „Намаления при неспазване на базови изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014 – 2020“, б. „а“ Направление „биологично растениевъдство“ А) „Базови изисквания“, от Методика за намаляване и отказване на плащания по м.11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 по делото не се доказа неспазване на изискване, регламентирано като базово по силата на норма, с което обжалваният акт се явява издаден в противоречие с материалноправните разпоредби.
Едновременно с горното съдът намира и за недоказано твърдението на органа и неговия процесуален представител, че е налице подаден от оспорващата погрешен код на дейността на заявените от нея парцели за 2017г., по следните съображения:
От представеното по делото Заявление  за подпомагане за 2017г. е видно, че оспорващата е посочила парцелите си за подпомагане с код БРП 3- за биологично растениевъдство „в преход“. Последното е изцяло в съответствие с издаденото и от самото контролиращо лице- „Лакон“ ООД Сертификационно писмо № BG-BIO-05-3598-2016-EU с валидност до 30.05.2019г.  Съгласно посоченото Сертификационно писмо, приложеното по делото, заявените за подпомагане от Ф.К.М. парцели към датата на подаване на заявлението-12.05.2019г. са със статут на дейността в „преход“. В представените от  МЗХГ писмо и приложения към него не се съдържа информация относно статута на дейността на заявените от М. за подпомагане парцели. По делото не са ангажирани други доказателства от страна на административния орган, от които да се установява, че към датата на издаване на оспореното УП, контролиращото лице е подало информация до органа, че статута на дейността на парцелите, заявени от оспорващата за подпомагане през 2017г.  е   „биологичен“, а не „в преход“.
Предвид изложеното съдът намира, че не е налице и хипотеза по  чл.14,ал.1,т.4  от Наредба №4 от 24.02.2015г. и оспореният акт отново се явява издаден в несъответствие с материалния закон.
По делото не се твърди от органа и в УП не се сочи като фактическо и правно основание за неговото издаване неспазването на друго нормативно изискване.
На основание всичко гореизложено съдът намира оспореното УП за постановено при неправилно приложение на материалния закон и като такова следва да се отмени като незаконосъобразно.
Предвид разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на изложените в мотивите на съдебното решение указания по прилагането на закона.
При така следващият се от решението резултат на съдебния спор съдът намира, че на оспорващата следва да се присъдят разноски в общ размер на 510 лева, съставляващи платена държавна такса от 10 лв. и платено възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лева.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, чл.173 ал.2, пр.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :
 
ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация  и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие” от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2014г.-2020г. за кампания 2017г. с изх.№ 02-250-6500/964 от 15.02.2019г., издадено от Заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”-София, с което на Ф.К.М. по направление „Биологично земеделие” е намалено финансовото подпомагане, за третата година от поетия ангажимент, в размер на 3368.36 лв., поради неспазване на базови изисквания.
ИЗПРАЩА преписката на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” – гр.София за ново произнасяне по подаденото от Ф.К.М. Заявление за подпомагане с УИН 2523051702538 и Приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014г. – 2020г. за кампания 2017г., в 14-дневен срок от влизане на решението в сила, при спазване на указанията по прилагането на закона, дадени в настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” гр.София да заплати на Ф.К.М., ЕГН-********** *** сумата от 510 /петстотин и десет/ лева  разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото получаване.Препис от решението да се изпрати на страните.
 
Председател:

Решението не е влязло в законна сила.