Р Е Ш Е Н И Е №111

гр. Търговище, 30.11.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Търговище, втори състав, в открито съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА

при секретаря Гергана Бачева, с участието на Окръжния прокурор Драгомир Сяров, като разгледа докладваното от председателя адм. д. № 94 по описа на АС – Търговище за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по четири кумулативно съединени искове с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, предявени от И.Ш.А. *** срещу ОД на МВР – Търговище, както следва:
1. за обезщетение на имуществени вреди в размер на 300лв. в резултат на отменено наказателно постановление № 17- 1292-000756 от 02.06.2017г. на началник група сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Търговище, изразяващи се в платеното адвокатско възнаграждение по НАХД № 107/2018г. на РС - Търговище
2. за обезщетение на имуществени вреди в размер на 52,46 лв. следствие на твърдяно незаконосъобразно действие – отнемане на СУМПС, представляващи равностойността на платени автобусни билети от с. Руец до гр. Търговище, за времето, през което не е могъл да ползва личния си автомобил.
3. за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 5000лв., причинени от отмененото наказателно постановление, изразяващи се в изпитания срам, неудобство пред работния колектив и жителите на селото, чувство на подтиснатост и унижение във връзка с издаденото наказателно постановление.
4. за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 1000лв., причинени от незаконосъобразното действие - отнемането на СУМПС, изразяващи се в неудобство, промяна на ежедневието, лишаването от възможността да ползва автомобила си.
При индивидуализация на исковете по основание и размер съдът съобрази изложеното в исковата молба и допълнението към нея от 06.07.2018г. (където се уточняват размерите на всеки от исковете, както и се посочва, че преки и непосредствени вреди от отнемането на контролния талон не се претендират).
Ищецът чрез своя процесуален представител твърди, че в рамките на досъдебно производство № 272/2017г по описа на РУ – Търговище е обвинен за това, че на 14.04.2017г. по път II – 74, км. 16 +000 в Община Търговище управлявал МПС – трактор …. който не е регистриран по надлежен ред, съгласно ЗРКЗГТ и Наредба № 2 от 03.02.2016г. за условията и реда за регистрация на техника по ЗРКЗГТ, с което е осъществил състава на престъпление по чл. 345, ал.2 във връзка с ал.1 от НК. ДП било приключило с постановление на прокурор от 13.06.2017г., внесено в РС за произнасяне, по повод на което в съда било образувано АНД № 525/2017г., приключило с решение, влязло в сила на 08.07.2017г.
На 14.04.2017г. било установено административно нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП чрез съставяне на АУАН, въз основа на което последствие е издадено наказателно постановление №17-1292 – 000756 от 02.06.2017г. за същото деяние, срещу същото лице, при пълна идентичност на фактическата обстановка. Наказателното постановление било отменено по жалба на И.А. *** като незаконосъобразно с решение № 48 от 06.03.2018г., постановено по НАХД № 107/2018г. по описа на РС – Търговище.
Ищецът твърди още, че при връчването на обсъжданото наказателно постановление служител на ОД на МВР – Търговище му е отнел СУМПС № 283298474 и контролния талон, т.е преди НП да е влязло в сила, което отнемане представлява фактическо действие, което не се е основавало на административен акт или на закона и е незаконосъобразно, доколкото наказателното постановление не е било влязло в сила.
Връчването на наказателното постановление било осъществено по месторабота, наместо на адреса му в с. Руец, с което е бил злепоставен пред целия работен колектив и работодателя и са възбудили в него чувство на срам и неудобство. Предвид факта, че в деня на връчването е пристигнал на работа с личния си автомобил, а СУМПС му било отнето в гр. Търговище, бил принуден да търси чужд човек да прибере колата му. Ищецът бил известен в с. Руец като добър, честен и достоен човек, след случилото се изпитвал голям срам и нежелание да комуникира с хората от селото, които също разбрали за отнетото СУМПС от факта, че го виждат да чака автобуса за гр. Търговище, а не използва личния си автомобил. Коментарите и спекулациите относно причините за отнемането на СУМПС и подигравателните подмятания на негови съселяни при чакане на автобуса създали у ищеца чувство на срам, неудобство и нежелание да излиза от дома си, докато е в селото. Емоционалното състояние на ищеца наложило посещение при психиатър, като следствие на прегледа на 12.03.2018г. е издаден амбулаторен лист, който удостоверявал негативно емоционално състояние на ищеца. Дори след отмяната на наказателното постановление тревожността останала и това наложило ново посещение при психиатър на 06.06.2018г.
Неудобство за ищеца предизвикало и факта, че поради необходимостта да ползва обществен транспорт до гр. Търговище, където работи, бил принуден да става за работа с един час по-рано, като се съобразява с разписанията на градския транспорт, което е придизвикало промяна в ежедневието и навиците му. През периода, в който СУМПС му е отнет се налагало да пътува специално до гр. Търговище, за да пазарува от аптека, да отиде на свиждане в болницата в гр. Търговище на майка си, като всяко посещение му е коствало време, нерви, уговорки и пари, за да организира пътуването си.
По всички тези съображения ищецът моли съдът да осъди ответника да му плати обезщетения, както следва:
1. за имуществените вреди в размер на 300лв. в резултат на отмененото наказателно постановление № 17 – 1292-000756 от 02.06.2017г. на началник група към ОД на МВР – Търговище, изразяващи се в платеното адвокатско възнаграждение по НАХД № 107/2018г.
2. за имуществените вреди в размер на 52,46лв., следствие на твърдяно незаконосъобразно действие – отнемане на СУМПС, представляващи равностойността на платени 61 бр. автобусни билети от с. Руец (местоживеенето) до гр. Търговище (местоработата) и обратно, за дните, през които поради отнетото СУМПС е ползвал градски транспорт.
3. за неимуществените вреди оценени на 5000лв., изразяващи се в изпитания срам, неудобство пред работния колектив и жителите на селото, чувство на подтиснатост и унижение във връзка с издаденото наказателно постановление.
4. за неимуществени вреди оценени на 1000лв., следствие на незаконосъобразното отнемане на СУМПС, изразяващи се в неудобство, промяна на ежедневието, лишаването от възможността да ползва автомобила си.
Претендира направените разноски в рамките на производството. В съдебно заседание исковете се поддържат така, както са предявени.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът ОД на МВР – Търговище чрез процесуален представил е подал подробен писмен отговор, чрез който не оспорва наличието на отменено наказателно постановлевние, както и отнемането на СУМПС при връчване на наказателното постановление. Оспорва основателността на исковете, както по основание, така и по размер. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна Прокуратура – Търговище застъпва становище, че исковете за обезщетяване на имуществените вреди са основателни и доказани по размер, както и искът за обезщетяване на неимуществени вреди, основан на незаконосъобразното отнемане на СУМПС. Четвъртият иск счита за доказан по основание, но не и в претендирания размер. Изразява становище, че следва да бъде уважен в силно редуциран размер, както и да му се присъдят разноските по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Ищецът живее в с. Руец, общ. Търговище, заедно със семейството си – жена и дете. Общоизвестен факт е, че селото се намира на 7 км. от гр. Търговище. От 21.08.2017г. работи за „Мебел Стил“ ООД – гр. Търговище на длъжност работник сглобяване на детайли, като местоработата му е в гр. Търговище. Правоспособен водач на МПС е и обичайно е ползвал собствен лек автомобил, за да се придвижи до работа, както и да обслужва нуждите на семейството си, родителите си, свързани с необходимостта от пътуване до гр. Търговище – най-близкия град и областен център.
С решение № 139 от 22.06.2017г. РС – Търговище е признал ищецът И.Ш.А. *** за виновен в това, че на 14.04.2017г. по път II – 74, км. 16+000 в общ. Търговище, управлявал МПС – трактор … който не е регистриран по надлежния ред, съгласно чл.11 от Закона за регистрацията и контрол на земеделската и горската техника, като на основание чл. 78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 345, ал.2 във връзка с ал. 1 от НК и му налага административно наказание „глоба“ в размер на 1000лв. Досъдебното производство е било образувано на 14.04.2017г., решението на РС е влязло в сила на 08.07.2017г.За сумата от 1000лв. е издаден изпълнителен лист на ДСИ при РС – Търговище на 12.07.2017г. Със съобщение от 26.06.2018г. ДСИ е уведомил по делото на РС, че приключва изпълнителното производство по изпълнителното дело, поради изплащане на задължението за глоба.
За същото деяние на 14.04.2017г. на ищеца е съставен АУАН, а по-късно срещу него е издадено наказателно постановление № 17-1292-000756 от 02.06.2017г. на ВПД началник група към ОД на МВР – Търговище, т.е преди постановяването на решението на РС, с което се налага административно наказание за извършеното престъпление по чл. 345, ал.2 от НК. По жалба на ищеца постановлението е било отменено от РС – Търговище като незаконосъобразно – с решение № 48 от 06.03.2018г., постановено по НАХД № 107/2018г. по описа на РС – Търговище, в сила от 22.03.2018г. По делото е било осъществено процесуално представителство на жалбоподателя от а.. E. Р., като е представен оригинал на договора за правна защита и съдействие, сключен с а.. E. Р. и пълномощно, подписано от ищеца и от адвоката (пълномощното е на гърба на договора за поръчка), като последният документ удостоверява заплащането в брой на 300лв. възнаграждение за адвоката. В рамките на производството пред РС разноски не са искани и не са присъждани.
Във връзка с оплакванията на ищеца, свързани с начина на връчване на наказателното постановление по делото се установи следното: Обсъжданото наказателно постановление е връчено на ищеца 30.01.2018г. Връчител е И, М, Г, – полицай, служител на ОД на МВР – Търговище, обслужващ с. Руец. След получаване на наказателното постановление за връчване, същият се е осведомил от кмета на село Руец, че адресатът работи в гр. Търговище, в „Мебел стил“ ООД и през деня не е в дома си. След известно време посетил местоработата на ищеца. На портала на предприятието се представил на портиера, казал, че търси А., за да му връчи наказателно постановление. Портиерът влязъл да извика А. да излезе на портала, като го направил дискретно и без да обявява пред останалите лица за какво вика А.. Сам в присъствието на портиера, полицаят връчил наказателното постановление на А. без да проявява каквато и да било арогантност или неуважение. При връчване на наказателното постановление полицаят отнел СУМПС и контролния талон на ищеца, убеден, че това е било наложено от самото НП.
На 12.02.2018г. пълномощник на ищеца – а.. E. Р.,*** , сектор „Пътна полиция“ да върне СУМПС и контролния талон на ищеца. На 16.02.2018г. е изготвен отговор от ОД на МВР – Търговище, от който е видно, че следва водача да се яви в сектор Пътна полиция“ или адвоката с пълномощно, за да бъде върнато СУМПС. В същото време а.. E. Р., разпитан като свидетел по делото, отрича да е получавал такова писмо. Представените по делото доказателства – приемо-предавателен протокол за връчване на писмото на куриер, не могат да удостоверят по безспорен начин, че писмото е било изпратено на а.. Р., тъй като на страницата на приемо-предавателния протокол, в която е описан изх. номер на писмото, не е положен подпис за приел за куриер (на гърба на лист 97 от делото). От показанията на а.. Р. се установява, че СУМПС е върнато при поискване 4-5 дни след влизане в сила на решението на РС, с което наказателното постановление е било отменено (на 22.03.2018г.), т.е около 26. – 27.03. 2018г.
От справката за „нарушител“ на името на И.Ш.А.,*** е видно, че ищецът и друг път е санкциониран за нарушения на ЗДвП, включително и чрез налагане на ПАМ.
От показанията на живеещата на съпружески начала с ищеца И, Д, и неговия близък приятел от детинство Х, Х, се установява, че ищецът преживял тежко връчването на наказателното постановление и отнемането на СУМПС – затворил се в себе си, станал тъжен, не искал да общува, станал нервен, избухлив, имал нарушения на съня и на храненето, бил много отчаян. Въпреки известната пресиленост, която носят показанията на жената, описвайки състоянието на ищеца, съдът приема за достоверно, логично, обективно възможно ищецът да е преживял негативни емоции, подобни на твърдените от жена му, в резултат на връчването на НП и отнемането на СУМПС – поради факта, че НП е постановявало плащането на нови 220лв. глоба след наложените 2017г. за същото деяние 1000лв., обстоятелството, че трябва да води дело за отмяна на наказателното постановление, както и всички неудобства за ежедневието му, свързани с невъзможността да ползва автомобила си.
След отнемане на СУМПС ищецът се е предвиждал до работа ползвайки обществен транспорт, което е налагало да става около един час по-рано. При пристигане пред предприятието е чакал около половин час, за да отворят портала. Обстоятелството, че СУМПС било отнето на ищеца, станало достояние на колегите му и на съселяните му, след като същият започнал да ползва обществен транспорт и му се налагало да обяснява причините за това, тъй като преди това обичайно пътувал с кола до града и обратно.
Представените билети за пътуване удостоверяват покупка на автобусни билети по линията Търговище – Овчарово – Търговище по дестинацията Руец – Търговище и Търговище – Руец на стойност 0.86лв., за периода от време 31.01.2018г. до 27.03.2018г. Билетите удостоверяват пътувания в двете посоки съответно сутрин около 6.30 (на път за работа) и около 17.55 (на връщане от работа). От представените билети има такива, които се отнасят за един и същи ден и един и същи интервал от деня – За 21.03.2018г., билет № 56664, издаден в 6.34 ч. и билет 56662, издаден в 6.33ч., както и такива, удостоверяващи пътуване в съботен ден – 10.02.2018г. вечер, 17.02 – вечер. От представите по делото присъствени форми за месец март и юни 2018г. е видно, че има съботни дни, в които в предприятието се е работило, поради което съдът приема, че следва да изключи при изчисляване на обхвата на имуществените вреди само един от билетите за сутрешно пътуване на 21.03.2018г.
През периода, в който е бил с отнето СУМПС ежедневието на ищеца било сериозно затруднено от невъзможността да ползва автомобила си, предвид обстоятелството, че същият живее в село на 7 км. от града, налагало му се да става по-рано; случвало му се е да търси начин, за да заведе детето си в града, когато е болно, да търси аптека, да посещава майка си в болница и други подобни. Обслужването на личните му и семейните потребности било затруднено. В тази връзка показанията на свидетелите са също логични и обосновани, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Представените по делото два амбулаторни листа, удостоверяват следното: Ищецът е посетил психиатър – кабинета на д-р Р,, на 12.03.2018г. в 11.45 ч. – първично посещение при СИМП, като сам е инициирал прегледа. Оплакал се е, че на 30.01.2018г. е преживял остра стресова ситуация – публично демонстративно отнемане на СУМПС от униформени служители, от което се почувствал зле – затворил се в себе си, станал подтиснат, раздразнителен чувствал се унизен, обиден, нарушил си съня, появила се тревожност, главоболие, започнал да повишава кръвно налягане, каквото оплакване до тогава нямал, ограничил интересите си и социалните си контакти, станал апатичен, нарушила се концетрацията му; всичко това се отразило негативно на професионалното му функциониране, така и в семейството. Лекарят от своя страна е констатирал следното обективно състояние: Психомоторно – силно напрегнат, с ажитация, Установява вял контакт и го поддържа. Ориентиран цялостно – в ясно съзнание, емоционално – лабилен, с раздразнителна слабост, с манифестирана тревожност, дистимен. Мисловен процес – леко забавен, в депресивен стил, с песимистична самооценка и изразен соматовегегативен дистрес. Апсихотичен, без данни за възприятно и сензорни разстройства. Памет и интелект – ангажирани с психотравмата, с когтитивен дефицит. Назначена е терапия. На 06.06.2018г. в 11.00 часа ищецът отново е решил да посети кабинета на д-р Р. Според отразеното в амбулаторния лист е споделил, че приема назначената терапия, чувства се по-добре – напрежението намаляло, сънят – подобрен, тревожността по-слаба, но все още налична, настроението – нестабилно, променливо. Все още трудно се справял с ежедневните си задължения. В графата обективно състояние специалистът е записал следното: психомоторно – леко напрегнат, контактен. Тревожно-депресивната симптоматика е във фаза на редукция, подобрен е сънят, храни се добре. Все още е налице остатъчна хиподепресивна и соматовегетативна симптоматика, която затруднява социалното му функциониране. Назначената терапия е продължена.
Обсъжданите амбулаторни листи са частни свидетелстващи документи и тяхната доказателствена тежест следва да бъде преценявана с оглед вътрешната им логичност и обоснованост и с оглед съответствието им с останалия събран по делото доказателствен материал. Във връзка с оспорването на достоверността на удостовереното с амбулаторния лист, по искане на процесуалния представител на ответника по делото бяха разпитани служители на предприятието, отговарящи най-общо за спазването на трудовата дисциплина, които настояват, че организацията на работния процес е такава, че не може отсъствието на ищеца да не бъде забелязано, отчетено и отразено в съпътстващата трудова документация, включително и заради ползваните карти, които отчитат всяко влизане и излизане от предприятието на работещите там. Представените присъствените форми удостоверяват непрекъснато за работния ден присъствие на ищеца на работното място, а времето за обедна почивка не съвпада с часа на прегледите. Въпреки, че показанията на тези свидетели са последователни и логични, същите са безпристрастни по отношение на изхода на делото, само въз основа на тях съдът не може да отрече достоверността на удостовереното с амбулаторния лист относно провеждането на прегледа, тъй като по делото е събрана разпечатка от системата, отчитаща влизането и излизането на работниците, според която на 06.06.2018г. за ищецът има регистрирано само влизане, но не и излизане, което е очевидно невярно и разкрива възможни пропуски на системата за контрол. С оглед на това съдът приема, че въпреки стройния ред за документиране на присъствията на работниците, са допускани отклонения от него и затова не може да се отрече с категоричност възможността на посочените в амбулаторните листи дати и часове ищецът да е посетил психиатър и да е направил оплакванията, записани в тях. Разбира се оплакванията на ищеца пред лекаря сами по-себе си не са доказателство за обективното му състояние. Установеното от лекаря от друга страна като обективно състояние на ищеца, което е далеч по-обрано и лаконично сравнение с оплакванията на ищеца, съдът приема за достоверно, въпреки, че се основава само на един проведен преглед, доколкото ищецът действително е бил в труден период на живота си – няколко месеца преди това е бил освободен от наказателна отговорност за извършено от него престъпление от общ характер с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК, изплащал е глоба в размер на 1000лв., не е можел да ползва личния си автомобил за около два месеца и това е затруднило сериозно ежедневието му.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 1 от ЗОДОВ урежда отговорността на държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразните актове, действия или бездействия на техните органи и длъжностни лица при или по повод на изпълнение на административна дейност.
Съгласно тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, „дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметното им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона.
За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред“.
С оглед задължителния характер на тълкувателните постановления, регламентиран в чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, се налага извод, че предявените искове са допустими – два от тях се основават се на отменено по съдебен ред наказателно постановление, а другите два – на твърдяно незаконосъобразно действие на орган на ОД на МВР – Търговище, изразяващо се в отнемането на СУМПС преди НП да е влязло в сила.
По отношение преценката за основателността на исковете:
По делото безспорно се установи отмяната по съдебен ред на наказателното постановление, издадено от орган на ОД на МВР – Търговище, поради неговата незаконосъобразност. Съдът намира, че при действащата правна уредба на чл. 1 от ЗОДОВ основанията за отмяна на наказателното постановление не са релевантни за възникване на отговорността на държавата за вреди, доколкото законът в чл.1, ал.1 не ги разграничава и респ. урежда като предпоставка за възникване на отговорността на държавата, както е направено например в хипотезите на чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ.
От друга страна безспорно се установи и незаконосъобразно действие - такова, което не се основава на административен акт или на закона. Полицаят, който е отнел СУМПС при връчването на НП не е имал годно правно или фактическо основание да стори това.
На следващо място по делото се установи наличие на реална имуществена вреда за ищеца в размер на 300лв., платени за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването и отмяната на наказателното постановление, които вреди съставляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., което е задължително за съда. По изложените съображения съдът приема, че искът за обезщетяване на имуществените вреди въз основа на отмененото НП е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.
Ищецът е доказал имуществени вреди в размер 51.60лв., наместо претендираните 52, 46лв. (разходи за обществен транспорт) – представляващи пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното отнемане на СУМПС.
По отношение на претенциите за обезщетяване на неимуществени вреди:
Съобразно постоянната съдебна практика, в понятието неимуществени вреди се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и в социален дискомфорт в определен период от време. Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.1 от ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правно защитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността, накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства и при наличие на причинна връзка с незаконните актове/действия на административните органи. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики. При определяне размера на обезщетението следва да се съобразят и обстоятелствата, поради които актът е отменен, степента, в който той е засягал правната сфера на ищеца, продължителността на периода от узнаване на незаконосъобразния акт/незаконосъобразно действие, до неговата отмяна/преустановяване, начинът по който този акт/действие са се отразили на пострадалото лице, с оглед на личността му, начина му на живот, среда, ценностна система, рефлектирало ли е издаването на акта/незаконосъобразното действие върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и други, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. Като база за определяне паричния еквивалент на обезщетението следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите за процесния период. Размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на обогатяване за пострадалия.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди, за които излагат твърдения свидетелите, се изразяват в преживени срам и неудобство в професионален и личен план, засегната чест и достойнство, унижение. В конкретния случай по делото безспорно се установи, че за периода от връчване на наказателното постановление и отнемането на СУМПС до отмяната на наказателното постановление и връщане на СУМПС ищецът е имал отрицателни преживявания, които се изразяват в преживяна тревога, срам, неудобство в професионален и личен план, потиснатост. По делото не са събрани доказателства за трайни негативни последици за психическото и физическо състояние на ищеца. Този период на негативно въздействие е сравнително кратък, през него ищецът е трябвало да се справя и с други негативни емоции – провокирани от необходимостта да плаща глоба по чл. 78а от НК за извършено престъпление от общ характер. От друга страна наказателното постановление е за същото деяние, за което ищецът е бил признат за виновен по наказателен ред и съдът приема, че поради това то не би могло да засегне значително честа и достойнството на ищеца и да се отрази в повече негативно на присъствието му в социома. Не се установи да е рефлектирало на професионалната му реализация. Според съда ползването на обществен транспорт не е срамно обстоятелство, а и оплакванията в тази насока на ищеца, че е търпял обиди от съселяните и колегите си на това основание, че е бил публично унижен при връчване на наказателното постановление и отнемането на СУМПС, са останали недоказани. Обстоятелството, че на ищеца е издадено наказателно постановление и че му отнет СУМПС е станало известно на по-широк кръг хора, не поради публичността на воденото срещу него административно-наказателно производство, а преди всичко поради обясненията, които той е решил сам да дава на трети лица. При положение, че деянието, за което е било наложено административно наказание представлява престъпление от общ характер, за което ищецът е понесъл административно-наказателна отговорност, няма как се приеме, че с издаването на наказателното постановление до неговата отмяна ищецът е бил подложен на унижение, засегната чест и достойнство, заради едно необосновано обвинение. За безспорно установено може да се приеме, че невъзможността да ползва автомобила си поради отнетото СУМПС е ограничила обичайния му начин на живот и му се отразила емоционално негативно, както и че заплахата да плаща нова глоба, необходимостта да се води съдебен процес за отмяната на наказателното постановление, е породила чувство на тревога, притеснение и нестабилност за сравнително кратък период – два месеца.
По делото не е установено наличие на обстоятелства, сочещи на виновно допринасяне на вредите от ищеца по смисъла на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, каквито твърдения навежда ответника. С оглед на изложеното и при съобразяване тежестта на обвиненията, следва да се приеме, че за обезщетяването на ищеца за причинените му неимуществени вреди от отмененото наказателно постановление са необходими 200лв., а за обезщетяване на вредите, от незаконосъобразното отнемане на СУМПС – 400лв.
Този размер на обезщетението за неимуществени вреди съответства на характера и степента на търпените страдания, както и на вида и продължителността на упражнената спрямо ищеца мярка. Съдът намира, че тази сума справедливо ще репарира вредите, които ищеца е понесъл, тъй като предназначението на обезщетението за морални вреди е да поправи претърпяната лична болка и страдания от незаконнен административен акт или действие/бездействие, които са установено по делото, а не да служи за безвъзмездно набавяне на средства. Ето защо исковете следва да се уважат до така установените размери, а в останалата част да се отхвърлят.
С оглед изхода на делото претенцията на ищeца за заплащане на разноските, направени в настоящото производство следва да се постави на обсъждане. По делото са представени доказателства за направени разноски по производството, както следва: 40лв. – по 10лв. за четири държавни такси по четирите иска, за адвокатско възнаграждение – 600лв., което съдът не приема за прекомерно, предвид предмета на спора.
На основание чл.10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца сумата в размер на 135, 87лв., представляваща сбор от платената държавна такса – 40лв. и 95.87лв. - възнаграждение за адвокат, съразмерно с уважената част от исковете.
По изложените съображения и на основание чл. 1, ал. 1, чл. 4 и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ОД НА МВР – Търговище да плати на И.Ш.А. *** сумата в размер на 300лв., представляваща обезщетение за имуществените вреди, причинени от отменено наказателно постановление № 17- 1292-000756 от 02.06.2017г. на началник група сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Търговище.
ОСЪЖДА ОД НА МВР – Търговище да плати на И.Ш.А. *** сумата в размер на 200лв., представляваща обезщетение за неимуществените вреди, причинени от отменено наказателно постановление № 17- 1292-000756 от 02.06.2017г. на началник група сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Търговище, като отхвърля предявения иск в останалата част до пълния размер от 5000лв., за разликата от 4800лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Търговище да плати на И.Ш.А. *** сумата в размер на 51.60лв., представляваща обезщетение за имуществените вреди, причинени от незаконосъобразното отнемане на СУМПС за времето от 30.01.2018г. до 27.03.2018г., като отхвърля предявения иск в останалата част до пълния размер от 52, 46лв., за разликата от 0.86лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Търговище да плати на И.Ш.А. *** сумата в размер на 400лв., представляваща обезщетение за неимуществените вреди, причинени от незаконосъобразното отнемане на СУМПС за времето от 30.01.2018г. до 27.03.2018г., като отхвърля предявения иск в останалата част до пълния размер от 1000лв., за разликата от 600лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Търговище да плати на И.Ш.А. *** сумата в размер на 135, 87лв., представляваща сбор от платената държавна такса – 40лв. и 95.87лв. – делът от платеното възнаграждение за адвокат, съразмерно на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 –дневен срок от съобщаването на страните, че решението е изготвено.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:

Решението не е влязло в законна сила.